Владимир Владимирович Кара-Мурза е един от най-видните руски дисиденти. По образование е историк, а по професия – журналист и документалист.
В опозиция е още от 1999 г. Става съветник на Борис Немцов, който бе убит през 2015 г. Бил е кандидат-депутат от коалицията между Съюза на десните сили (СДС) и „Яблоко“. Кара-Мурза е сред инициаторите на кандидатурата на дисидента Владимир Буковски за президент през 2008 г.
Владимир Кара-Мурза е сред хората, изиграли ключова роля за приемането на закона "Магнитски“ в САЩ. През 2011 г. той води от името на руската опозиция преговори в американския Конгрес за вкарване в черния списък на лица от Русия.
На два пъти – през 2015 и 2017 г., оцелява при странни отравяния, които смята, че са поръчани от режима на Владимир Путин.
През 2022 г. е обвен за чуждестранен агент. Арестуван е през април същата година. А през 2023 г. е осъден на 25 години затвор за държавна измяна, разпространяване на клевети за руската армия и сътрудничество с нежелателна организация. Лежи две години в лагер. На 1 август 2024 г. 16 руски политзатворници, сред които Кара-Мурза, са освободени в рамките на най-голямата след Студената война размяна между Русия и Запада.
Владимир Кара-Мурза гостува вчера в Европейския парламент заедно с опозиционерите Иля Яшин и Юлия Навалная – вдовицата на починалия в лагер Алексей Навални.

- Владимир Владимирович, нека започнем от последните събития в Украйна. Каква е вашата оценка за тях?

- Вижте, агресията, започната от режима на Владимир Путин, продължава вече 3 години и половина - абсолютно незаконна, неоправдана и престъпна, по време на която се извършват огромно количество престъпления - военни и срещу човечеството. От самото начало не беше ясно на какво разчиташе американската администрация (тази на Доналд Тръмп – б.р.), когато говореше, че иска да провери дали г-н Путин иска мир. Това, че не го иска, бе очевидно, защото той нападна Украйна и нямаше никакви причини за това. За пореден път Кремъл потвърди, че не иска никакъв мир, преговорите са провалени.

Единственият положителен резултат от тези преговори според мен е, че вкъщи се завърнаха 2000 души - хиляда срещу хиляда разменени военнопленници. Надявам се тези процеси да продължат и колкото е възможно повече затворници на тази война - военнопленници, украински цивилни заложници, отвлечени украински деца, руски политически затворници, които са в затвора заради антивоенните си позиции - колкото се може повече от тях да се върнат вкъщи при семействата си и поне това да е равносметката от някакъв преговорен процес.

- Смятате ли, че ударът на украинците по руските бомбардировачи бележи някаква повратна точка във войната?

- Всяка държава има право на самозащита според международното право. Ззатова ми е странно, че се говори за някаква ескалация. Няма нищо неясно в тази ситуация. Има страна агресор - това е Русия на Путин, и страна, която се възползва от правото си на защита - Украйна. Затова всякакви опити да бъде хвърлена вината върху жертвата на тази агресия ми се струват напълно несъстоятелни.

- Като стана дума за политически затворници, вие също бяхте такъв. В това свое качество ли говорите?

- Бяхме 16 души при тази размяна през август 2024 г. 16 души бяха спасени от този ад и путинския ГУЛАГ благодарение на усилията на международната общност, най-вече на бившите правителства на САЩ и Германия. Но не можем да забравяме, че хиляди са все още в затворите в Русия. По данни на правозащитната организация „Мемориал“ в момента има над 3000 политзатворници в Руската федерация. Това е повече, отколкото в бившия СССР, тоест в 15 страни, взети заедно, в средата на 80-те години на ХХ век. Тогава те бяха около 700 по данни на правозащитни организации. Разбира се, най-бързо нарастващата категория в този списък са хората, които говорят срещу войната в Украйна. Знаете, че в путинска Русия това е криминално престъпление. Самият аз лежах в затвора за това.

За много от тези хора като например Алексей Горинов - московският депутат, който е с туберкулоза в затворническата болница в Алтайска област, е не само въпрос на незаконна, несправедлива и политически мотивирана присъда, а на живот и смърт в буквалния смисъл на думата. И е много важно усилията на международната общност да бъдат насочени за постигане на освобождаването на тези абсолютно невинни хора, които лежат само защото са се отказали да бъдат мълчаливи съучастници на престъпната агресия, която режимът на Путин води срещу Украйна.

- Бихте ли разказали какво представлява путинският ГУЛАГ?

- Това е описано много добре още в мемоарите на съветските дисиденти. Аз по образование съм историк и навремето съм се занимавал с историята на дисидентското движение в СССР. Имах честта да познавам много от тези хора - Владимир Буковски, Юрий Орлов, Сергей Ковальов.

Порази ме фактът до каква степен и в най-дребния детайл нещата сега са точно такива, каквито са били преди половин век. Четеш тази книга и разбираш, че я живееш - какво има в килията, как протича денят на един затворник, как надзирателите общуват с теб. Всичко е точно така, както е било по времето на Съветския съюз. Но знаем също какъв е бил краят и как е приключила системата. Тази система я чака същото.

- Посланичката на Русия в България Елеонора Митрофанова каза преди време по повод смъртта на Алексей Навални, че сам си е избрал съдбата и че затворът не е санаториум...

- Ще оставя това цинично изказване на съвестта на тази госпожа, ако, разбира се, я има. Алексей Навални беше убит по пряка заповед на Владимир Путин, изобщо не се съмнявам в това. Точно по същия начин, както пак по пряка заповед на Путин преди 10 години беше убит лидерът на руската опозиция Борис Немцов - в гръб на моста пред Кремъл. Надявам се всеки западен политик, който говори за връщането към business usual (обичаен бизнес) с г-н Путин и иска отново да го кани по срещи на върха, за да му стиска ръката, да си дава сметка, че тя е обляна в кръв.

- Може ли да се каже, че днешният ГУЛАГ на Путин е „Аушвиц без пещи“, както писа за сталинските лагери Варлам Шаламов?

- Днешният путински ГУЛАГ е пряко продължение на съветския. Проблемът и трагедията на нашата страна е, че през 90-те години така и не се случи истинско обществено осмисляне на престъпленията на комунистическата система. Нямаше нито отваряне на архивите, нито лустрация, нито съдебни процеси, нито ликвидиране на държавните структури, извършвали държавния терор спрямо собствените си граждани. Просто КГБ се преименува на ФСБ и толкова. И според мен това е най-важната причина за всичко, което се случва днес. Защото знаем, че ако злото не е осмислено, не е осъдено и не е наказано, то непременно ще се върне. И е много важно да не се повтаря същата грешка следващия път, когато в Русия се появи възможност за демократични промени, а това непременно ще стане. И тези престъпления, които са извършвани и от съветския режим, и сега от режима на Путин, да получат подобаващата оценка от страна на държавата.

- Дълго ли според вас ще чакаме този момент?

- И царският режим в началото на ХХ век, и комунистическият в края му се сринаха за три дни. Никой не знаеше това, нито го очакваше, нито се готвеше за него. Миналата година в Калифорнийския университет в Бъркли излезе книга на много известен руско-американски социолог - Алексей Юрчак, за късните години на съветския режим. Заглавието й е изключително: „Това беше завинаги, докато не свърши“. Точно така се случва всичко в Русия. Никой от нас не знае как и кога ще започнат тези промени и ще се отвори тази възможност, но знаем, че ще се случи. Според мен ние не просто трябва, а сме длъжни да се готвим за този ден.

По правило в Русия промените стават толкова внезапно, че никой не е подготвен за тях. Затова бяха направени толкова много грешки, особено през 90-те години на ХХ век. Нямаме право да ги повторим, затова още днес трябва да подготвяме план и стратегия, дори пътна карта за деня след Путин. Много хора вече се занимават с това. Например, Фондация „Свободна Русия“ наскоро подготви доклад за прехода след Путин, „Мемориал“ неотдавна пусна голяма разработка под заглавие „100 дни след това“.

Много е важно за този преходен период да се готвят не само руските граждани, но и демократичните страни. Русия е най-голямата страна в Европа. От това, което се случва в нея, зависи онова, което става в цяла Европа и по цял свят. Когато в Русия има режим, който преследва собствените си граждани и репресира собствените си хора, той винаги ще бъде агресивно настроен и към другите страни и съседите си. Вътрешните репресии и външната агресия на Русия са двете страни на една и съща монета. Затова ако наистина искаме да достигнем дългосрочна сигурност и стабилност в Европа, ако искаме да я видим единна, свободна и мирна, единственият начин да го постигнем, е заедно с демократична Русия. И затова трябва да се готвим още от днес.

- Сега в САЩ ли живеете?

- Живея в самолета - това е честният отговор. Семейството ми е в Америка.

- Какъв е животът при управлението на Тръмп? Той изглежда приятелски настроен към Путин...

- Точно този наратив имам предвид и той е много опасен - „Хайде да се върнем към нормализирането на отношенията ни с Путин“. Европа много добре познава собствената си история и до какво води умиротворяването на агресора от историята на 30-те години на миналия век. Знаем това и от историята на последните 25 години от взаимоотношенията на Запада и режима на Путин, когато се водеше точно тази политика на умиротворяване. Умиротворяването на агресора никога не води до мир, а само до нови войни.