Чарлз Дарвин натрапчиво ще отсъства от часовете по биология на учениците в горните класове в Турция тази година (учебната година в Турция започва на 19 септември - б.р.). В началните класове учителите ще представят ненасилственото значение на думата „джихад“ ("да се боря")  - „любов към родината“.

И може би най-съществената промяна – в страна, в  която образът на Мустафа Кемал Ататюрк , създателят на модерната светска държава от 1923 г., е навсякъде, позоваванията на Ататюрк се очаква да бъдат силно намалени в училищата.

В държава с преобладаващо мюсюлманско население, която отдавна е поляризирана между религизоното мнозинство и малцинството на светските елити, критиците казват, че ревизията на над 170 теми, направена от управлението на президента Реджеп Таийп Ердоган, представлява фронтална атака срещу и без това вече крехката традиция на секуларизма.

Промените дойдоха във време, когато отношенията между Турция и западните й съюзници са обтегнати, след потушаването от Ердоган на опита за военен преврат миналата година, което в новата програма е описано като „легендарна, героична история“.

„Това е революция за подмяна на светското образование и гарантиране, че ще доминира консервативното, религиозно разбиране за света“, казва Сонер Кагапти, директор на турската изследователска програма във Вашингтонския институт за близкоизточна политика и автор на „Новият султан: Ердоган и кризата на модерна Турция“ .

"Причината, поради която Турция не е Пакистан е, че поколения наред получаваха светско публично образование", смята той. „Това е отмъщението на Ердоган, който идва от другата страна на нещата и който смята, че религията е маргинализирана от десетелития“.

Представители на целия политически спектър разкритикуваха промените. Когато те за първи път бяха обявени това лято, един от основните профсъюзи на учителите ги нарече опит да се блокира създаването на „поколения, които задават въпроси“.

Турската образователна система, която дълго време предоставяше еднакво светско образование и на светските, и на религиозните ученици, попадна във вниманието на правителството след опита за преврат на 15 юли 2016 г., който завърши с уволнението на над 33 хил. учители и затварянето на училища. В същото време управляващата ислямистки ориентирана Партия на справедливостта и развитието значително увеличи броя на религиозните училища, известни като имам хатип и рекламира целта на Ердоган да възпитава поколения благочестиви турци.

В съответствие с новите промени еволюционни теории като естествения подбор ще бъдат премахнати от програмата на средното училище, както и всяко споменаване на Дарвин, английския натуралист, чиято теория стана основополагаща в часовете по биология в цял свят.

Министърът на образованието Исмет Йълмаз похвали драстичната промяна в програмата като необходима корекция, която ще набляга на основано на ценности образование. Еволюционната биология, настоява той, е твърде сложна за учениците в средното училище и затова ще се преподава на университетско ниво.

Нещо повече, поддръжниците на Ердоган отбелязват, че дебатите за преподаването на еволюцията не са уникални за Турция и са избухвали и в други страни, в това число и в САЩ. Теорията за еволюцията се отхвърля и от християнските, и от мюсюлманските креационисти, които твърдят, че бог е създал света и неговите създания. Много религиозни консерватори в Турция отхвърлят еволюцията като необмислена и недоказана теория.  

И без въпроса за еволюцията, новата програма вбеси секуларистите, според които тя подценява приноса на Ататюрк за модерна Турция. В началното училище се очаква да се съкрати преподаването на неговата водеща роля, наред с други събития, във войната за независимост на Турция, след която възниква модерната Турска република през 1923 г. от останките на Османската империя.

Програмата е интересна и с това кои са враговете на Турция – сред тях са Кюрдската работническа партия или ПКК, определена като терористична група от Турция и САЩ, „Ислямска държава“ и Фетхуллах Гюлен, влиятелен проповедник, който живее в САЩ и чиито последователи са създали по цял свят мрежа от училища, които предлагат светско образование. Ердоган обвини Гюлен за опита за преврат миналата година.

Наскоро на пресконференция Йълмаз каза, че е важно да се възпитава новото поколение за опасностите, които идват от движението на Гюлен.

Сред промените в програмата особено внимание привлече концепцията за джихад. Защитниците на преподаването, че джихад е "любов към родината", твърдят, че това е духовно понятие, което е било иззето от екстремистите и погрешно се асоциира с тероризъм и че прогресивните мюсюлмански групи използват по-мирна интрепретация на това понятие от десетилетия.

Но Кагапти отхвърля това твърдение, като казва, че докато "джихад" има множество значения в арабския, в турския той се превежда като "насилствена и политическа борба". Ребрандирането на "джихад" в Турция, смята той, е опасно, като се има предвид неговия смисъл в съседния на страната регион, където той се използва в смисъл на "насилствен край".

„Съседите на Турция не са Люксембург и Белгия, а "Ислямска държава" и "Ал Кайда". Така че е рисковано да рекламираш джихада заради региона, в който се намира Турция, и растящата тенденцията в цял свят за отглеждане на джихадисти“, обяснява той.

Докато критиците поставят под съмнение последните промени в програмата, доклад от миналата година от Impact-se, институт в Ерусалим, който анализира 117 учебника в Турция, стига до извода, че в програмата се преподава за човешки права, за Дарвин, равенство между половете, защита на околната среда, съпричастност и помощ за болните от СПИН и отвореност към различни стилове на живот. „Турските ученици по настоящем са учени да ценят западната цивилизация“, се твърди в доклада.

Сега Хай Йетан Коен Янароцак, автор на доклада, уточнява, че новите промени показват, че „Турция променя своята посока и вече не е по определение западна държава“.

Образованието е само последната област, където се води културната война между исляма и секуларизма в Турция.

Когато Ердоган дойде на власт през 2002 г., той се закле да подобри положението на религиозното мнозинство в Турция, което е потискано от управляващия светски елит и забраната за носенето на забрадки в университетите беше отменена през 2011 г. Това стана и на работните места през 2013 г. Тази година премахването на забраната стигна и до армията, дълго смятана за последния защитник на хваления секуларизъм на страната.

Статията е публикувана в "Ню Йорк таймс". Оригиналното ѝ заглавие е In Turkey’s New Curriculum, Ataturk, Darwin and Jihad Get Face-Lifts.

Дан Билефски в момента е кореспондент на "Ню Йорк таймс" в Лондон. Той често пише по темата Турция. През 2012 г. има поредица от статии, посветени на заплахата за човешките права в Турция.