В народните приказки три дни ядат, пият и се веселят, а в БАН същото време е нужно да се изясни кой е виновен за прессъобщение, интерпретирано от някои медии като противопоставяне на учените и политиците. Казусът е свързан с историческото признаване на българското малцинство в Албания от тамошния парламент.

Медийната сага започва на 14 октомври, събота – в деня, след като депутатите в Тирана гласуваха въпросния закон. Тогава медиите получиха прессъобщение от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, в което се изтъкваше съществената роля за признаването на малцинството ни на доц. д-р Веселка Тончева от института, като се изброяваха множеството ѝ научни публикации по темата.

„Цялото това събрано знание не само остава за поколенията, но и послужи като опора на българските представители в Европейския парламент, за да аргументират своето предложение за признаването на българското малцинство в Албания – акт, който трябваше да се случи много отдавна. Нашите сънародници живеят като албански граждани вече 104 години (от 1912-1913 г.). Едва днес обаче това беше политически узаконено, не и без ролята на учени като доц. Веселка Тончева, които чрез изследванията си поддържат връзка с българите в Албания – гласеше съобщението. – Причина за задвижването на българската дипломация в тази посока стават именно личните срещи на доц. Тончева с евродепутата Андрей Ковачев. Още от началото на своите теренни изследвания в Албания преди десет години тя алармира българските институции и политици за нуждата от признаването от Албания на българското малцинство.“

В неделя учените мълчаха, но различни медии разтълкуваха поднесената информация като разкол между държавата и БАН. Новината за заслугата на доц. Тончева се разпространи мълниеносно и в социалните мрежи… а това явно не се хареса на академиците на високо ниво, защото в понеделник ние, журналистите, получихме цели две прессъобщения – и от централното ръководство, и от Етнографския институт.

От лаконично изявление от Ръководството на БАН научихме, че „признаването на българското национално малцинство в Албания е изключителен успех на правителството на Бойко Борисов и на българската дипломация“, а „усилията на учените от Българската академия на науките винаги са били насочени към това да подпомагат работата на българската държава“.

Предлагаме ви и цялата позиция на БАН, преди да стигнем до очевидно сбъркалите им подопечни от Етнографския институт.

„Ръководството на Българската академия на науките категорично се разграничава от противопоставянето между успеха на българското правителство и усилията на учените, съдържащо се в разпространената до медиите информация на Института за етнология и фолклористика по повод признаването на българското национално малцинство в Албания.

Признаването на българското национално малцинство в Албания е изключителен успех на правителството на Бойко Борисов и на българската дипломация. Усилията на учените от Българската академия на науките винаги са били насочени към това да подпомагат работата на българската държава. Ние можем само да се гордеем, ако усилията на нашите колеги са допринесли за постигнатия успех. Този успех е исторически за България акт и е гордост за българската държава.“

Виновникът за разминаването – оказва се накрая – е служител в Етнографския музей. В последното (засега) по темата прессъобщение, дошло оттам, се заявява, че ръководството „категорично се разграничава от заявените в него (бел. ред. – в прессъобщението) претенции, разпространили се в публичното пространство“.

От позицията излиза, че д-р Петър Кърджилов от „Връзки с обществеността“ на ИЕФЕМ – БАН не е съгласувал информацията за медиите с ръководството и тя „отразява неговите познания и личната му гледна точка“.

„Признаването на българското малцинство в Албания е политически акт и е резултат от усилията и дипломацията на политиците, участвали в стъпките по неговото реализиране. То действително е „исторически пробив за България“, както се е изразил премиерът г-н Бойко Борисов, и ние не можем да не изразим нашето задоволство и удовлетворение от този акт – обявяват централно от института и продължават: – Нещо повече, този политически акт е най-голямото признание и потвърждение за смисъла и значението на задълбочената, често пъти изпълнена с рискове и неудобства, но целенасочена и систематична работа на учени като доц. д-р Веселка Тончева от ИЕФЕМ – БАН, която е посветила голяма част от своите изследователски усилия на изучаването на българите в Албания. Тази нейна дългогодишна работа, както и личните ѝ контакти с проучваното малцинство, придават плътност и убедителност и са категорично основание и подкрепа в полза на официалното утвърждаване на тази историческа и културна общност.“

За финал етнолозите изразяват „искреното си съжаление за възникналото недоразумение“ и уверяват обществеността, че „виновният ще понесе последствията“.

"Площад Славейков"