Автентичната десница или демократичната общност се радва на голяма популярност в настоящия парламент. Нищо, че не присъства в него. Представители на ГЕРБ, ДПС и "Обединени патриоти" не пропускат случай да изтъкнат колко е хубаво, че тази общност няма свое представителство в парламента. Най-често това се случва при обсъждания на законодателни промени, свързани със съдебната власт. Преди няколко месеца шефът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов обаче глобализира темата, като призна, че му е далеч по-приятно да е в коалиция с патриотите, отколкото с реформаторите.

Всичко това означава само едно - че при всичките си кусури реформаторите са вършили добра работа в предишния парламент. Ако не друго, поне са смущавали спокойствието на олигархичното статукво в рамките на законодателната власт.

В иинтерес на истината онези между 300 и 500 хил. избиратели постигат някои успехи и без парламентарно представителство. Отстъплението на държавата по казуса "Дунарит" и фирмата "Емко", например, бе резултат именно от обществен натиск, начело на който стоеше същата тази общност. Именно нейни представители се възпротивиха най-остро на опита на държавата да открадне частна собственост. При това с помощта на прокуратурата.

Докато депутатите от ГЕРБ, ДПС и патриотите се радват, че реформаторите ги няма в парламента, гравитиращи около герберите политолози не спират да коментират защо партиите, били част или все още от Реформаторския блок, претърпяха неуспех на последните парламентарни избори. Обясненията им са в няколко посоки - липса на идеология (не може "анти-ГЕРБ" или "анти-Цацаров" да е идеология), липса на политическо лице (не може да сте десни пък да сте опозиция на ГЕРБ, които също са десни), провала на съдебната реформа в предишния парламент и т.н.

Всички тези обяснения не издържат и най-елементарна критика и са по-скоро пропаганда в полза на сегашната власт, отколкото анализ. Автентичната десница или демократичната общност си има своя ясна идеология - България да стане член на ЕС не само де юре, но и де факто. За да се случи това не е достатъчно да се изгради стопанската инфраструктура, макар това да е доста важно обстоятелство. Има и други условия, които дори са по-важни - да не се руши държавността, например, чрез липса на върховенство на закона. И да не се подменя демокрацията с преклонение пред волята на добрия цар, в случая добрия пъдар. ГЕРБ постигна успехи в инфраструктурата, но успехите му в рушенето на държавността са по-големи. Да се обобщава всичко това с простия етикет "анти-ГЕРБ" е по-скоро услуга на настоящата власт, а не обективен анализ.

Същото важи и за свеждането до етикета "анти-Цацаров" на настояванията за истинска съдебна реформа и борба с корупцията. Идеята е съвсем друга - не просто да свалим Сотир Цацаров, а да се гарантира чрез конституционни и законови промени, че следващият главен прокурор - за разлика от Цацаров, а и от неговите предшественици - ще работи за обществения интерес, а не в полза на олигархията. Съдебната реформа действително се провали в предишния парламент, но няма как отговорност за това да носи Реформаторският блок, който беше нейният основен инициатор. Отговорността е на онези партии, които с 204 гласа опраскаха тази реформа. Повечето от тези партии са и в сегашния парламент.

Що се отнася до това кой е десен и кой не, този спор е твърде схоластичен. Да, донякъде ГЕРБ са десни, те са членове на ЕНП, стараят се да поддържат фискална стабилност, да не повишават данъците и т.н. Тази партия обаче няма нищо, ама нищо общо с демокрацията. Подобно на ДПС тя зависи изцяло от своя лидер и е по-скоро балканска котерийна организацийка, отколкото демократична дясна партия от европейски тип. Дори БСП е по-демократична формация от ГЕРБ. Само за последните месеци социалистите направиха толкова пленуми и конгреси, колкото ГЕРБ нямат за цялата си история.

Онова, което наистина липсва на автентичната десница или демократичната общност, е добра организация. Липсва един Цветан Цветанов, който да обиколи държавата 2-3 пъти, да изгради структури и да мотивира достатъчно много хора да работят за идеите. Липсва също така ясно формулиране на общите цели и идея как те да бъдат реализирани. Извеждането на преден план на междуличностните различия, кариеризмът на някои от лидерите на общността също не спомага за нейния политически успех.

Докато всичко това не бъде преодоляно партиите на статуквото ще продължават да се наслаждават на спокойствие в парламента. А България ще продължи да тъне в евразийско блато, въпреки че формално е член на ЕС. С всеки изминал ден от настоящия мандат става все по-ясно, че на партиите от настоящия парламент не може да се разчита за истинска европейска интеграция. Тяхната нескрита радост от липсата на истински реформатори в парламента е само един от показателите за това.