Бежанци или икономически мигранти - няма никакво значение. Българите не ги желаят, а вероятно и не правят разлика между двете категории. 84 на сто от участниците в изследване на агенция "Тренд" смятат, че бежанците от Близкия изток не бива да бъдат допускани на територията на страната. Почти същият процент - 82 на сто, са на това мнение за икономическите мигранти.

Това сочат данните от национално представително изследване на агенция "Тренд" за ценностните нагласи на българите*.

 

Изследването потвърждава тенденция, регистрирана и по-рано - още с появата на бежанската вълна, че бежанците/мигрантите се приемат като най-голямата опасност и събуждат най-негативни чувства. Едва 23 на сто от анкетираните заявяват, че са готови да поддържат приятелски отношения с бежанец. Много повече са тези, които са готови на близки отношения с ром.

В списъка на недолюбваните са и гейове/лесбийки - 32 на сто от участниците в изследването, или близо една трета,  твърдят, че не искат да са приятели с представител на сексуално малцинство. Това говори за - поне на декларативно ниво - висок процент на хомофобски настроения в обществото.  

Отново най-неприемливо се оказва съседството с бежанец - две трети от анкетираните казват, че не са съгласни да живеят в един вход в бежанец (това обяснява и множеството протести в малки населени места и опитите за прогонване на бежански семейства - б.р.).

Не е изненада и че 75 на сто, или три четвърти от хората, са против еднополовите бракове. 

Колкото и патриархално да изглежда настроен и да се изявява като защитник на семейните ценнности, когато става дума за абортите, българинът демонстрира либерално отношение. 77 на сто от анкетираните смятат, че абортите не трябва да се забраняват.

Мнозинството от участниците в изследването са против предложенията за легализиране на проституцията, както и на марихуаната. 

*Реализация на изследването: Изследователски център „Тренд“
Възложител: Институт за дясна политика
Размер на извадка: 1004 ефективни интервюта на възраст 18+
Представителност: За пълнолетното население на страната
Метод на регистрация: Пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“
Период на провеждане: 03.10-10.10.2017 г.
Размер на статистическата грешка: ±3%