Ad Config - Website header

 

Article_top

- Госпожо министър, на последния си конгрес миналата седмица БСП каза тежки думи за управлението на ГЕРБ и за подготовката на страната ни да поеме председателството на ЕС. Два месеца преди началото му опозицията поиска вот на недоверие срещу правителството  Това тревожи ли ви?

-Работата на опозицията е да иска властта и да критикува. За риториката им, която изглежда Ви е впечатлила, сигурно имат вътрешни причини. Не е моя работа да ги коментирам. А относно формулираните техни т.нар. „контраприоритети“, то те почти едно към едно съвпадат с тези, одобрени от правителството още в началото на лятото. Обнадеждена съм, че ако продължава в същия дух, БСП може постепенно да се превърне в национално отговорна опозиция - като демократичните опозиции в другите европейски демокрации. Затова се старая и ще се старая да не се поддавам на изкушението на политическата конфронтация. Продължавам да се придържам към разбирането на ГЕРБ и на правителството, че председателството е национална и надпартийна кауза, по която ще търсим съгласие с всички политически сили.

-Не е ли прекален този оптимизъм? Чак пък да съвпадате във вижданията си за приоритетите на председателството?

- Четете и ще се убедите. Правителството поставя като приоритети европейското бъдеще на Западните Балкани и устойчивия интегриран подход към Дунавския и Черноморския регион. БСП говори за "европейската перспектива пред Западните Балкани и Черно море и Дунав – регион на сигурност и сътрудничество". Ние поставяме в центъра на приоритетите ни съхраняването на кохезионната политика и средствата за нея в многогодишния бюджет на ЕС след 2020 г. БСП - също. Оставям споровете за "родителските права" върху тези приоритети на онези, които страдат от политически комплекси. За нас тези приоритети са национални и ще бъдем последователни в тази ни позиция. Не бива и да забравяме, че председателстващата страна не определя приоритетите си еднолично, а в координация с предшестващата и идващата държава председателка на Съвета на ЕС в рамките на т.нар. "трио". В нашия случай то включва Естония и Австрия. Приоритетите, над които работи триото, трябва да отразяват дългосрочните цели на ЕС. 

- Да, но освен за кохезионната политика, европейския бюджет, Западните Балкани и Дунавския регион, БСП говорят и за запазване и развитие на европейския социален модел; присъединяване на България към Шенгенското пространство; финансова стабилност и пътна карта за приемането на страната в еврозоната. Те подчертават и че са за "запазване на кохезионната политика и на общата селскостопанска политика като размер и като принципи на безвъзмездно финансиране".

- Дебатът и работата по тези теми не е спирал никога. Къде пише, че само БСП са за това? Много добре е, че целите ни съвпадат. Трябва обаче да внимаваме с желателното мислене и с популизма. Никоя от досегашните многогодишни финансови рамки на ЕС (седемгодишните му бюджети - б.р.) не е еднаква с предишната. И финансирането на никоя от политиките не е с точно същия размер и условия. Съюзът адаптира финансите си към променящата се Европа и променящия се свят.

Чист популизъм е да искаш ЕС да ти дава толкова пари, колкото в миналото при непроменени условия, когато толкова неща в него и около него са се променили. Европейският бюджет ще бъде намален с около 15 милиарда евро годишно след 2020 г., когато Великобритания се очаква да напусне ЕС. Той ще има допълнителни разходи за управление на миграцията, охрана на границите, отбрана, изследвания, развитие и иновации. Всяко семейство знае от собствен опит, че ако приходите в бюджета ти намаляват, а разходите се увеличават, не можеш да запазиш размера и принципите на финансирането. Това е реалност, която засяга не само нашата страна, а всички в ЕС. Един от важните въпроси, по който той ще започне дискусия по време на нашето председателство е именно за бъдещата многогодишна финансова рамка и кохезионната политика след 2020 г. Подчертавам, че за да бъде тя приета, трябва единодушие на държавите членки. И че интересите на нетните платци и нетните получатели на евросредства, сред които е и България, меко казано, не винаги съвпадат.

Левицата няма монопол и върху развитието на социалния стълб на Европа. Радвам се обаче, че можем да работим заедно с нея за него. Налага се да припомня, че идеята ЕС да има социален рейтинг "тройно А" тръгна от европейската изборна кампания на Европейската народна партия, към която принадлежи ГЕРБ. 

Що се отнася до Шенген и еврозоната, искам да направя едно важно уточнение. Не можем да поставяме наши национални цели и интереси като приоритети на председателството. Това не е позволено на никоя страна членка. Не бива да създаваме у хората фалшивото очакване, че от председателството могат да се извлекат едностранни изгоди. Държавата председателка трябва да бъде "честен посредник" между различните национални позиции и интереси в Съвета на ЕС. Това правят всички председателства, това ще прави и България.

Отделен въпрос е, че стратегическият национален интерес на България е ЕС да бъде единен, по-силен, по-солидарен. Като председатели на неговия Съвет можем да допринесем за това - като формираме дневния ред, като посредничим за компромиси. За тази мисия се готвим и получихме висока текуща оценка от службите на Европейската комисия. По-конкретно, по време на нашето председателство ще се обсъждат фундаментални въпроси за бъдещата институционална архитектура на ЕС и на еврозоната. Този дебат не бива да води до Европа, разделена на ядро и периферия, а всички 27 страни членки трябва да се движим в пакет. Радвам се, че опозицията споделя нашите виждания. Това прави позицията ни по-силна.

- Добре. Но Европа е затънала в "Брекзит" и в спорове накъде и как да върви след него. Защо решихте да я занимавате със Западните Балкани? Никой в ЕС няма апетите за приемане на нови държави.

- Европа трябва вече да е научила, че серията кризи, през които премина, започнаха от области, които тя и светът бяха оставили на заден план или бяха забравени. Като държава съседна на Западните Балкани, ние не можем да допуснем те да се превърнат в забравена криза на Европа, с която ЕС да се заеме, едва когато тя отново се изостри. Индикациите, че такъв риск съществува са достатъчно. Не бива да чакаме някоя искра да предизвика пожар, който после Европа да гаси на безсънни извънредни срещи.

Инвестицията в европейската перспектива на Западните Балкани е инвестиция в мира и стабилността на нашия континент и гаранция, че на него няма да има сиви полета, където да се настанят сили, обратни на всичко, което са Европа и свободният свят. 

Затова европейската перспектива на Западните Балкани не е само български национален, а европейски интерес. Тя е залогът, че държавите от този регион ще правят реформи, че ще развиват регионалното сътрудничество и добросъседството. Европейският дом ще бъде незавършен, докато пред прага му стоят страни от този континент. 

България има и историческите връзки, и експертното познание за региона, който може да предложи на европейската политика към него. Убедени сме в европейската добавена стойност на по-високата инфраструктурна свързаност на Западните Балкани, на възможността на техните граждани да ползват европейски предимства като например безвизовия режим за пътуване или международните разговори без роуминг такси. 

Този български приоритет няма специфичен политически адресат във въпросните страни. Той е отправен към обикновените хора в тях, мнозинството от които искат европейско бъдеще. Не виждам каква по-привлекателна перспектива им предлага някой друг. На Балканите и до ден днешен се срещат много интереси. България иска да използва председателството си, за да бъде говорителка на европейския интерес. Искаме съседите ни да ни запомнят с това, а не с излинелите клишета на историята. 

Когато завърши първото българско председателство на ЕС, следващото ще бъде чак след 14 години - през 2031 г. Румъния, която сега е наред да председателства ЕС през 2019 г., ще има втория си шанс през 2033 г. Кой дотогава би поставил балканската тема на масата на ЕС при всичко, с което Европа е заета? Кой ако не ние?

- Честно казано, не съм чувал често у нас да се говори така за проблематиката на председателството. Като че ли в медиите преобладава битово-логистичната му страна.

- Опасявам се, че впечатлението Ви е погрешно. Още през септември започнахме серия от дискусии за приоритетите на председателството, за съдържателната му страна. Вече два месеца нашият екип и отрасловите министерства обсъждат програмата на председателството ни с работодатели, синдикати, браншови организации, с неправителствения сектор, с гражданството. В петък ще бъдем на такива дискусии в Хисаря и в Стара Загора. Доколко тази проблематика присъства в медиите, не бих се наела да съдя. Те са свободни да избират съдържанието си. Моето впечатление е, че разговор за Европа у нас има и  ще се чува все по-силно. Този месец ще обобщим идеите и предложенията от дискусиите, а през декември ще приемем окончателния вариант на програмата на българското председателство и неговите приоритети.

 

- Госпожо министър, на последния си конгрес миналата седмица БСП каза тежки думи за управлението на ГЕРБ и за подготовката на страната ни да поеме председателството на ЕС. Два месеца преди началото му опозицията поиска вот на недоверие срещу правителството  Това тревожи ли ви?

-Работата на опозицията е да иска властта и да критикува. За риториката им, която изглежда Ви е впечатлила, сигурно имат вътрешни причини. Не е моя работа да ги коментирам. А относно формулираните техни т.нар. „контраприоритети“, то те почти едно към едно съвпадат с тези, одобрени от правителството още в началото на лятото. Обнадеждена съм, че ако продължава в същия дух, БСП може постепенно да се превърне в национално отговорна опозиция - като демократичните опозиции в другите европейски демокрации. Затова се старая и ще се старая да не се поддавам на изкушението на политическата конфронтация. Продължавам да се придържам към разбирането на ГЕРБ и на правителството, че председателството е национална и надпартийна кауза, по която ще търсим съгласие с всички политически сили.

-Не е ли прекален този оптимизъм? Чак пък да съвпадате във вижданията си за приоритетите на председателството?

- Четете и ще се убедите. Правителството поставя като приоритети европейското бъдеще на Западните Балкани и устойчивия интегриран подход към Дунавския и Черноморския регион. БСП говори за "европейската перспектива пред Западните Балкани и Черно море и Дунав – регион на сигурност и сътрудничество". Ние поставяме в центъра на приоритетите ни съхраняването на кохезионната политика и средствата за нея в многогодишния бюджет на ЕС след 2020 г. БСП - също. Оставям споровете за "родителските права" върху тези приоритети на онези, които страдат от политически комплекси. За нас тези приоритети са национални и ще бъдем последователни в тази ни позиция. Не бива и да забравяме, че председателстващата страна не определя приоритетите си еднолично, а в координация с предшестващата и идващата държава председателка на Съвета на ЕС в рамките на т.нар. "трио". В нашия случай то включва Естония и Австрия. Приоритетите, над които работи триото, трябва да отразяват дългосрочните цели на ЕС. 

- Да, но освен за кохезионната политика, европейския бюджет, Западните Балкани и Дунавския регион, БСП говорят и за запазване и развитие на европейския социален модел; присъединяване на България към Шенгенското пространство; финансова стабилност и пътна карта за приемането на страната в еврозоната. Те подчертават и че са за "запазване на кохезионната политика и на общата селскостопанска политика като размер и като принципи на безвъзмездно финансиране".

- Дебатът и работата по тези теми не е спирал никога. Къде пише, че само БСП са за това? Много добре е, че целите ни съвпадат. Трябва обаче да внимаваме с желателното мислене и с популизма. Никоя от досегашните многогодишни финансови рамки на ЕС (седемгодишните му бюджети - б.р.) не е еднаква с предишната. И финансирането на никоя от политиките не е с точно същия размер и условия. Съюзът адаптира финансите си към променящата се Европа и променящия се свят.

Чист популизъм е да искаш ЕС да ти дава толкова пари, колкото в миналото при непроменени условия, когато толкова неща в него и около него са се променили. Европейският бюджет ще бъде намален с около 15 милиарда евро годишно след 2020 г., когато Великобритания се очаква да напусне ЕС. Той ще има допълнителни разходи за управление на миграцията, охрана на границите, отбрана, изследвания, развитие и иновации. Всяко семейство знае от собствен опит, че ако приходите в бюджета ти намаляват, а разходите се увеличават, не можеш да запазиш размера и принципите на финансирането. Това е реалност, която засяга не само нашата страна, а всички в ЕС. Един от важните въпроси, по който той ще започне дискусия по време на нашето председателство е именно за бъдещата многогодишна финансова рамка и кохезионната политика след 2020 г. Подчертавам, че за да бъде тя приета, трябва единодушие на държавите членки. И че интересите на нетните платци и нетните получатели на евросредства, сред които е и България, меко казано, не винаги съвпадат.

Левицата няма монопол и върху развитието на социалния стълб на Европа. Радвам се обаче, че можем да работим заедно с нея за него. Налага се да припомня, че идеята ЕС да има социален рейтинг "тройно А" тръгна от европейската изборна кампания на Европейската народна партия, към която принадлежи ГЕРБ. 

Що се отнася до Шенген и еврозоната, искам да направя едно важно уточнение. Не можем да поставяме наши национални цели и интереси като приоритети на председателството. Това не е позволено на никоя страна членка. Не бива да създаваме у хората фалшивото очакване, че от председателството могат да се извлекат едностранни изгоди. Държавата председателка трябва да бъде "честен посредник" между различните национални позиции и интереси в Съвета на ЕС. Това правят всички председателства, това ще прави и България.

Отделен въпрос е, че стратегическият национален интерес на България е ЕС да бъде единен, по-силен, по-солидарен. Като председатели на неговия Съвет можем да допринесем за това - като формираме дневния ред, като посредничим за компромиси. За тази мисия се готвим и получихме висока текуща оценка от службите на Европейската комисия. По-конкретно, по време на нашето председателство ще се обсъждат фундаментални въпроси за бъдещата институционална архитектура на ЕС и на еврозоната. Този дебат не бива да води до Европа, разделена на ядро и периферия, а всички 27 страни членки трябва да се движим в пакет. Радвам се, че опозицията споделя нашите виждания. Това прави позицията ни по-силна.

- Добре. Но Европа е затънала в "Брекзит" и в спорове накъде и как да върви след него. Защо решихте да я занимавате със Западните Балкани? Никой в ЕС няма апетите за приемане на нови държави.

- Европа трябва вече да е научила, че серията кризи, през които премина, започнаха от области, които тя и светът бяха оставили на заден план или бяха забравени. Като държава съседна на Западните Балкани, ние не можем да допуснем те да се превърнат в забравена криза на Европа, с която ЕС да се заеме, едва когато тя отново се изостри. Индикациите, че такъв риск съществува са достатъчно. Не бива да чакаме някоя искра да предизвика пожар, който после Европа да гаси на безсънни извънредни срещи.

Инвестицията в европейската перспектива на Западните Балкани е инвестиция в мира и стабилността на нашия континент и гаранция, че на него няма да има сиви полета, където да се настанят сили, обратни на всичко, което са Европа и свободният свят. 

Затова европейската перспектива на Западните Балкани не е само български национален, а европейски интерес. Тя е залогът, че държавите от този регион ще правят реформи, че ще развиват регионалното сътрудничество и добросъседството. Европейският дом ще бъде незавършен, докато пред прага му стоят страни от този континент. 

България има и историческите връзки, и експертното познание за региона, който може да предложи на европейската политика към него. Убедени сме в европейската добавена стойност на по-високата инфраструктурна свързаност на Западните Балкани, на възможността на техните граждани да ползват европейски предимства като например безвизовия режим за пътуване или международните разговори без роуминг такси. 

Този български приоритет няма специфичен политически адресат във въпросните страни. Той е отправен към обикновените хора в тях, мнозинството от които искат европейско бъдеще. Не виждам каква по-привлекателна перспектива им предлага някой друг. На Балканите и до ден днешен се срещат много интереси. България иска да използва председателството си, за да бъде говорителка на европейския интерес. Искаме съседите ни да ни запомнят с това, а не с излинелите клишета на историята. 

Когато завърши първото българско председателство на ЕС, следващото ще бъде чак след 14 години - през 2031 г. Румъния, която сега е наред да председателства ЕС през 2019 г., ще има втория си шанс през 2033 г. Кой дотогава би поставил балканската тема на масата на ЕС при всичко, с което Европа е заета? Кой ако не ние?

- Честно казано, не съм чувал често у нас да се говори така за проблематиката на председателството. Като че ли в медиите преобладава битово-логистичната му страна.

- Опасявам се, че впечатлението Ви е погрешно. Още през септември започнахме серия от дискусии за приоритетите на председателството, за съдържателната му страна. Вече два месеца нашият екип и отрасловите министерства обсъждат програмата на председателството ни с работодатели, синдикати, браншови организации, с неправителствения сектор, с гражданството. В петък ще бъдем на такива дискусии в Хисаря и в Стара Загора. Доколко тази проблематика присъства в медиите, не бих се наела да съдя. Те са свободни да избират съдържанието си. Моето впечатление е, че разговор за Европа у нас има и  ще се чува все по-силно. Този месец ще обобщим идеите и предложенията от дискусиите, а през декември ще приемем окончателния вариант на програмата на българското председателство и неговите приоритети.

Коментари

Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

А ЗА ТЕЗ "ПРИОРИТЕТИ":

"Еврофондовете ще изтънеят за корумпирани държави."
Комисарката по правосъдието Вера Юрова направи първо изявление след визита в България. В него тя каза завоалирано - баш Цацаратора ви лъже: "Всеки път, когато се срещна с г-н Цацаров и когато имам възможност да обсъждам с него реформата и работата на прокуратурата и нейните структури, според мен той дава убедителни знаци за напредък. Винаги когато се срещна с него, оставам с впечатление, че всичко в България е наред. След това виждам фактите, цифрите и резултатите и в мен се появяват съмнения относно това дали всичко е наистина прекрасно." Сега пък си казва направо - „Трябва да използваме по-добре еврофондовете в подкрепа на върховенството на закона (...) Трябва да обмислим как да създадем силна зависимост между върховенството на закона и кохезионните фондове“...
Или пък този - " България се срина в световната класация за добър бизнес климат"
Да се вържеш към електромрежата у нас е трудно като в Того, отчита докладът Doing Busines.
Та за тез "приоритети" що ли Лили Талпата, Отличничката, Минетката и т.н. и думичка не отронва..

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията