България има напредък в реформите на правосъдието и вътрешните работи, но той не е достатъчен, за да приключи европейският мониторинг в тези области.

Това е заключението в доклада за тази година, който комисията обяви днес.

 „Налице е напредък в много области, но е необходима още работа. България е изпълнила или е постигнала напредък по няколко от нашите препоръки, но все още не по всички. Разчитам на правителството на Република България да изпълни всички планирани реформи и да избегне забавяния, за да се постигне напредък към целта да се сложи край на МСП в рамките на мандата на тази комисия“, каза първият зам.-председател на Комисията Франс Тимерманс.

Представителка на комисията уточни, че най-големите слабости на страната ни са в приложението на приетото законодателство.

"Очакваме... законодателството, което е прието и трябва да се завърши, да се материализира в конкретни дела и резултати", каза тя. 

България е изпълнила четири от общо 17 препоръки, които комисията даде в предишния си доклад през януари. Подобно е положението с Румъния. Това обаче не означава, че ако някоя от страните се върне назад в реформите, вече "затворените" препоръки не могат да бъдат подновени.

Крайната дата на наблюдението ще бъде, когато и двете страни изпълнят показателите, каза представителката. Председателят на комисията Жан-Клод Юнкер многократно е заявявал, че иска да види края на механизма в рамките на неговия мандат, който завършва през 2019 г.

"Това е нашата цел, но ще видим как страните ще отразят и изпълнят показателите и препоръките", каза тя.

"Видяхме напредък в съответствие с това, което предложихме, не бих казала, че този напредък е 100%, както съм очаквала, но цялостно те изпълняват препоръките като такива", добави представителката в отговор на въпрос за Висшия съдебен съвет. "Ще видим как ще работи новият съвет в съответствие с това, което казах - приложението" (на законодателството).

Друг източник от комисията каза, че България има напредък в борбата с организираната престъпност, но самите власти в София признават, че това не може да се каже за борбата с корупцията, особено на високо равнище.

"Комисията работи въз основа на фактите. Това е, което оценяваме и ще докладваме", каза представителката на въпрос на Клуб Z за това дали догодина наблюдението може да приключи за една от страните и да продължи за другата. "Докладът от 2018 г. ще бъде въз основа на това, което сме открили."

Какво се казва в доклада?

Реформите в Закона за съдебната власт от юли са внесени "без обществен дебат или консултация със заинтересованите страни", отбелязва Европейската комисия.

"Проектоизмененията породиха множество критики, тъй като мнозина от магистратските среди и от гражданското общество видяха в тях непосредствено посегателство върху независимостта на съдебната власт. Макар че най-широкообхватните изменения бяха оттеглени преди окончателното гласуване, някои от приетите изменения бяха критикувани за това, че биха могли да доведат до накърняване на независимостта на съдиите, а според някои наблюдатели съществува възможност те да са противоконституционни."

В доклада са отчетени плюсовете от разделянето на ВСС на съдийска и прокурорска колегия, но се изтъква, че все още има възможност за политическо влияние върху кадровия орган.

"Съмненията, които обаче продължават да съществуват във връзка с възможно неправомерно влияние от страна на ВСС върху съдии биха накърнили представата за независим процес на вземане на решения в тази ключова институция."

Изборите на нов състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) показват предимствата на новата законодателна рамка, която беше въведена през 2016 г., смятат европейските наблюдатели.

"Изборите за съдебната квота бяха проведени през юни в съответствие с принципа „един магистрат — един глас“, чието значение беше подчертавано по-рано от Комисията, и въпреки някои опасения, изразени по време на провеждането на изборите, процесът бе счетен като цяло за справедлив", се казва в доклада.

Не е постигнат достатъчен напредък в осигуряването на прозрачността на назначаването на висши съдебни длъжности и подобряване на функционирането на Инспектората към ВВС. Напредъкът по приемане на нова нормативна уредба относно борбата с корупцията също не е достътъчен. 

"Ключов аспект ще бъде назначаването на ръководството на новата институция (антикорупционния орган - б.р.) в рамките на открита и прозрачна процедура, за да се създадат условия тя да се ползва с широко доверие във всички слоеве на обществото, както и сред държавните служители. "

"Освен че трябва да осъществи тези реформи на ключови институционални структури, България трябва също така да постигне трайни резултати в областта на ефективното разследване, разкриване и наказателно преследване на корупцията."

Има нужда от още напредък и в борбата с корупцията в по-общ план, включително на местно равнище и по границите, отчита също докладът.