Новият демон днес е приватизацията. Не конкретни престъпления, не конкретни чиновници, не конкретни сделки дори. Приватизацията се сдоби с етикета „престъпна“ и стана знаме за политици, които определят себе си като десни, леви, консерватори, либерали, управляващи, опозиция. Въпросният демон е заграбил от българите десетки милиарди левове - взел им е наследственото имане, кътано в делви. Тази песен се заглушава от време на време от вечния шлагер за дружбата с Русия, необятните съветски пазари (изгубени, разбира се) и задължението во веки веков да сме посланик на Москва в Европа. Все по-силно звучи и тази мелодия с антибрюкселски нотки - ония, които само изискват; ония, които само ни се бъркат; ония, които даже някакъв мониторинг са ни сложили и не искат да го махнат.

Сега си представете, че сте редови гражданин на републиката, който порядъчно често злоупотребява с гледане на телевизия и следене на политически сблъсъци в сутрешните блокове. М**** ѝ на тая демокрация, си псувате тихичко, докато в един слънчев ден не ви се обади анкетьор, за да ви зададе следния въпрос: Ако имахте избор, вие лично в кой от двата периода бихте предпочели да живеете? 41% от анкетираните българи отговарят, че искат да живеят сега - тоест след 10 ноември 1989 година. А също 41% казват, че биха предпочели да живеят преди 10 ноември 1989 - тоест по времето на комунизма. Данните са от изследване на „Тренд“, направено по поръчка на евродепутата Андрей Ковачев.

Назад към държавното

Бившият главен прокурор Никола Филчев беше първият, който заговори за милиарди, „откраднати от приватизацията“. След това се появи цяла политическа сила, която се насочи срещу инвеститорите и обещаваше национализация и прогонване на „чуждите експлоататори“ - „Атака“ пресмяташе изнесената печалба, като умножаваше килограмите изкопана руда по цената на чистото злато. С помощта на подобно агресивно невежество митовете за „престъпната приватизация“ достигнаха до 30 млрд. лева, които вече се цитират едва ли не като научно доказан факт. Сега дружно са се втурнали да премахват давността за престъпления, свързани с приватизацията.

Опасната тенденция в случая е отричането на приватизацията изобщо. Думата може и да е натоварена негативно, но трансформацията на българската икономика от държавно-планова в свободна пазарна икономика е основата на днешната държава, която е член на Европейския съюз. Без функционираща пазарна икономика България щеше да си остане периферна и изолирана балканска страна, като Македония например. Без тази реформа днес българите нямаше да могат свободно да пътуват, работят и учат в Европа. Нямаше стотици милиони евро да влизат всяка година в икономиката като европейска солидарност. Разбира се, не всичко в страната днес е наред. Институциите твърде често защитават частни корпоративни интереси вместо тези на гражданите, а на моменти цялата държава изглежда превзета. Но това е проблем, свързан с върховенството на закона. И понеже не е удобно да се признае открито, дайте да удряме по приватизацията - тоест по частната собственост.

Реабилитация на комунизма

Предстои парламентът да премахне давността за престъпления, свързани с приватизация. Сравнението самó се набива на очи - само преди година Конституционният съд отмени законовата поправка, с която парламентът бе премахнал давността за престъпленията на комунистическия режим. Това стана по искане на главния прокурор Сотир Цацаров. Тоест престъпленията на комунизма вече не могат да бъдат разследвани, но ще може да има разследвания за продажби на цехове. Посланието е ясно - комунизмът не е чак толкова лош, но пък разграждането на комунистическата планова икономика очевидно е нещо много лошо.

В цитираното изследване на „Тренд“ има и друг интересен въпрос: Според вас лично комунистическият режим извършвал ли е или не е извършвал престъпления спрямо хората? 52 на сто са отговорили положително. Но по-интересен е самият въпрос - когато престъпленията не са документирани, разследвани и осъдени, тяхното съществуване се превръща от факт в лично мнение. Един вярва, че е имало престъпления, друг не вярва. На този фон равният брой хора, които предпочитат да живеят по време на комунизма и след него, може да се възприеме като добра новина. Защото при тази лепкава носталгия, която се лее отвсякъде, числата можеше да са много по-стряскащи.

"Дойче веле"