Дискусиите около състоянието на Корпоративна търговска банка (КТБ) отдавна преминаха експертното ниво и се вляха в морето на политическото и журналистическото говорене. Споровете относно това защо не са арестувани виновните, какво ще е отражението върху бюджета, икономиката, банковата система, има ли реални опции за действие, какви са възможностите на правителството и прочие отстъпиха място на чистата говорилня в стил „кажи ми къде са ти парите, за да знам какъв ти е интересът“.

За съжаление от подобни приказки и забавени реакции ощетени ще бъдат както данъкоплатците, така и вложителите в КТБ, като последните ще останат няколко месеца в повече с блокирани средства. А политиците използваха случая за уреждане на други въпроси.

От всичко чуто до този момента, като че ли първоначалният екшън план на БНБ си остава работещ вариант, но за съжаление критиките срещу личността на гуверньора на банката го обрекоха на гибел още в зародиш. Въпросите относно това дали трябва да бъдат гарантирани всички депозити излязоха на преден план, вместо по-важният въпрос за това дали може да бъде оздравена банката при минимална икономическа и социална цена.

В общи линии сценариите на отговорните институции се свеждат до плана "Искров" и обявяването на банката в несъстоятелност, без значение какви биха били вредите върху икономиката при едното или другото развитие.

Държавната гаранция до 100 хил. евро за депозит почива на доказани принципи и не бива да бъде променяна. Изказаха се вече редица доводи относно негативите върху целия банков сектор от повишаването на стойността на гарантираните депозити. Запазването на държавната гаранция до 100 хил. евро обаче не означава непременно загуба за негарантираните депозанти.

При сценария за неплатежоспособност на банката, средствата за гарантираните депозити ще бъдат изплатени от Фонда за гарантиране на влоговете и правителството, като общата стойност на това се оценява на около 3,5 млрд. лева. Фондът ще трябва да си събира след това активите при ликвидацията на банката.

Алтернативният сценарий на БНБ и подкрепен от финансовото министерство също предвижда използването на подобни средства.

За съжаление точната оценка е трудно да бъде направена поради силното разминаване в данните, които се оповестяват за състоянието на банката. Но все пак нека приемем, че кредитният ѝ портфейл е в размер на около 5,2 млрд. лв., свързаните кредити са към 3,5 млрд. лв. (което не означава непременно загуби за тази сума), нормалните кредити са около 1,7 млрд. лв., финансовите активи около 800 млн. лева, и приемем, че в седмицата до 21 юни са изтеглени парични средства от 900 млн. лева. С 900 млн. обаче би следвало да намалеят и задълженията на банката към клиенти, които възлизат на около 5,5 млрд. лв., от които гарантирани 3,5 млрд. лв. и негарантирани 2 млрд лева

При сценарий "Неплатежоспособност" Фондът за гарантиране на депозитите и държавата изплащат 3,5 млрд. лв. гарантирани депозити, при което синдикът остава да ликвидира остатъчни активи. Сметката до тук показва, че активите на стойност от около 6 млрд. лв. ще бъдат използвани за гарантиране на задължения от 3,5 млрд. лева. Ако приемем консервативен вариант за оценка на активите, при който добрите кредити са със стойност от 100%, а останалите активи се дисконтират с 50%, то остатъчната стойност на въпросните свързани кредити и другите финансови активи би била 2,15 млрд. лева. Тях ги добавяме към приетите "добри" 1,7 млрд. лв. активи. С други думи 3,85 млрд. лв. активи покриват 3,5 млрд. лв. гарантирани депозити.

В такъв случай очевидно Фондът за гарантиране на депозитите би възстановил средствата си, отишли за заплащане на гарантираните депозити. Недостатъците тук обаче са доста и е трудно на бъдат оценени с точни стойности – загуба на и без това намаленото доверие в сектора. Но също не бива да бъде пропускан и фактът, че синдикът на банката ще има възможност да разпродава активите на силно подценени цени, при които биха могли да се възползват стари длъжници, конкуренти и други, а ниските продажни цени на активите ще бъдат изцяло за сметка на негарантираните депозанти, а дори може да бъдат и за сметка на фонда за гарантиране в случай, че крайната ликвидационна цена на всички активи се окаже по-ниска от стойността на гарантираните депозити.

Сценарият "Искров" предвижда активите на Фонда за гарантиране на депозитите да бъдат използвани за увеличаване на капитала на банката с примерно 2 млрд. лв. (сумата е предположение на автора) и разчитане на допълнителна държавна помощ, каквато по думите на политици, вече е била указвана на други банки, с цел подпомагане на ликвидността на новата изцяло държавна банка. Това се припокрива с идеята за разделяне на "добра" и "лоша" банка, но за улесняване на сметките, приемаме, че остава само една банка.

Базовите сметки при този сценарий показват, че при първоначалните допускания относно качеството на активите и запазване на банката като работещо предприятие, общата "дупка", която трябва да бъде покрита, възлиза на около 1,6 млрд. лева. Това не означава, че се гарантират всички депозити, а че банката се оздравява и продължава своята дейност. При подобен сценарий на практика се покриват всички депозити в банката, а в зависимост от това колко свързани с предишния собственик депозити остават негарантирани, то сметката може да бъде още по-ниска.

Отделно могат да бъдат предприети допълнителни инициативи от сорта на орязване на лихвите по депозитите за последната година, въвеждане на такси при предсрочно погасяване и други подобни. Така например, за 2013 г. общите разходи за лихви на банката са били 350 млн. лева. Приходите от лихви по качествените активи през 2014 г. също биха могли да допринесат за намаляване на общата сметка за запазване на банката. Всичко това трябва да бъде съпроводено и с агресивно управление на активите, прибиране на обезпечения, осъждане на длъжници и други подобни действия в кратки срокове.

Парите на фонда при този сценарий не са изгубени непременно. Той става акционер в една оздравена държавна банка, която в бъдеще ще може да бъде продавана. Могат да бъдат потърсени и други нови инвеститори в банката. Банковият сектор постепенно ще се стабилизира и дори в резултат на тази криза може да излезе и по-заздравен. Също така активите на банката няма да бъдат разпродавани "на пожар", което може би няма да бъде в интерес на редица заинтересувани лица, но предполага по-висока цена на актива, когато не се прави прибързана разпродажба.

При несъстоятелност на банката е трудно да се очертаят негативните последствия в суми. Банковият сектор може да премине през трусове. Спестителите с големи влогове може да предпочетат да изнесат парите си в чужбина, кредитирането допълнително ще бъде ограничено, а цените на кредитите може отново да поемат нагоре и т.н. Т.е. крайната сметка при този вариант може да бъде много по-висока, но и по-лесно приета от политиците, точно поради трудностите в остойностяването ѝ.

Всички допускания тук са на автора, те могат да се разминават в значителна степен от реалните показатели както в положителна, така и в негативна насока. Очевидно най-важното допускане произтича от качеството на активите на банката и събираемостта на кредитите. Не е коментиран въпросът дали някои от сегашните акционери може да бъде допуснат до оздравяването на банката, тъй като очевидно решението ще е политическо.

Всички сметки в този материал са на автора и са базирани на отчета на банката за първото тримесечие на годината и публикуваните данни от страна на БНБ и медиите през последните седмици. Реалните резултати може и да се различават.

Петко Вълков е изпълнителен директор на "Конкорд Асет Мениджмънт".