"Тук сме да кажем истината. Една държавна институция се ползва като бухалка за репресия. Целта на тези атаки – да бъде подчинена редакционната политика на “Капитал” и “Дневник”. Тези атаки започнаха от 2009 г."

Така издателят Иво Прокопиев започна отговорите си по твърденията на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) в залата на БТА. На същото място говори и Пламен Георгиев - председател на КОНПИ, с част от екипа си, като от изложението им се разбра, че комисията иска и е получила от Бургаския окръжен съд обезпечение за запор на имущество за 199 млн. лв., че сделката за придобиване на "Каолин" още през 1999-2000 година била незаконна и че имуществото на Прокопиев, семейството му и дружества, свързани с него, било незаконно придобито заради финанси, които идвали от незаконно придобития "Каолин". 

Прокопиев заяви, че нищо от изнесеното от КОНПИ не е истина. 

"Това са дребни мошениства, целящи смут, натиск и шок в работата на изданията на "Икономедия", заяви издателят. Той каза, че е информирал премиера Бойко Борисов за опита на институциите за репресия, но той не е реагирал. Допусна още, че не е изключено върху председателя на КОНПИ Пламен Георгиев да е оказан натиск от главния прокурор Сотир Цацаров за започване на производство за запор и отнемане на имущество. 

Прокопиев, а и адвокатът му Георги Атанасов припомниха, че няма как да е вярно твърдението на КОНПИ, че придобиването на "Каолин" е незаконно - дело за приватизацията на дружеството е приключило на три инстанции през 2004 г. с оправдателни присъди. 

Издателят заяви още, че няма как КОНПИ да установи разминаване в доходите и разходите на семейството му и на него самия - пълни данъчни проверки на него и на съпругата му Галя Прокопиева са извършени към края на 2013 г. и те са установили не само съответствие между доходи и имущество, а и излишък, стана ясно от експозето. Периодът на данъчните проверки покрива 7 от 10-годишния период на проверката на КОНПИ.

Адвокат Атанасов обясни, че ще сезира компетентните органи дали Пламен Георгиев днес не е нарушил Закона за защита на класифицираната информация, защото документите по преписката срещу Прокопиев са засекретени лично от него със заповед от деня, в който КОНПИ образува производството за запор на имущество - 15 ноември. Той разясни и защо е засекретена информацията - грифът значи, че съдът няма право да предоставя данни, в това число и на адвоката на ответниците, че той няма право да води записки и да ги носи със себе си по предявените материали и т.н. Въпросните документи били 150 страници искане, 27 класьора "доказателства", поставени в 4 кашона. Записките от "секретна секция" могат да бъдат предоставени на адвоката, ако съдът разпореди открито заседание. Той обаче няма такова задължение.

Адвокатът също спомена, че Лиляна Терзиева от КОНПИ е излязла с особено мнение по решението на комисията за образуване на преписка и производство. Прокопиев отрече да я познава, въпреки че внушението на Георгиев по-рано бе, че въпросната дама е назначена от квотата на президента Росен Плевнелиев в КОНПИ. Правеха се намеци и за "теча на информация" към проверяваното лице.

Самият Прокопиев обаче обясни, че е разбрал, че КОНПИ прави проверка на имуществото, от интервю на Пламен Георгиев от началото на годината за някой от вестниците на Делян Пеевски ("Телеграф" или "Монитор" - б.р.), качено в интернет. А не от "теч на информация". 

Адвокат Георги Атанасов оспори и тезата на КОНПИ, че по искането на обезпечение за запор съдът в Бургас (делото, заведено от КОПНИ, се гледа там заради това, че недвижимият имот, за който се иска запор, е в неговата юрисдикция, обясниха от комисията - б.р.) е "уважил в пълнота иска". 

Първо - иск за отнемане на имущество може да бъде заведен, след като мине срокът от 3 месеца, в които в КОНПИ трябва да бъдат предоставени доказателства за произход на оспорените средства и имущества. Това още не е факт, а и решението на съда в Бургас е обжалвано, макар това да не спира запорите, обясни адвокатът. 

"Няма дело от 2006 г. насам, по което съдът да не е допускал обезпечение, като му е поискано", каза още Атанасов. През 2006 г. бе създаден първият орган за отнемане на незаконно придобито имущество, станал известен като "комисията Кушлев". 

Причината за този "успех" е, че законът задължава съда да не преценява обезпечителната нужда по производствата за отнемане на имущество. Адвокат Атанасов твърди още, че няма и нито едно доказателство на КОНПИ срещу Прокопиев и останалите 11 ответници, което да отговаря на изискванията на закона. Няма и оценка на поисканите запори, а и един от ответниците по делото на комисията - фондация “Граждански медии” - е несъществуващо вече юридическо лице, каза още адвокатът. 

На свой ред Иво Прокопиев заяви, че цялата история започва от обвинението на прокуратурата към него за "съучастие" в сделката по приватизация на държавния дял от електроразпределителното дружество ЕВН, по което подсъдими са и бившите министри Симеон Дянков и Трайчо Трайков. По думите на издателя неговото "съучастие" е намерено в официално негово изказване в Съвета по тристранно сътрудничество, посветено на нуждата държавата да се отърве от дялове в дружества, които не носят нищо. Самото обвинение обаче е основанието за започване на проверка от КОПНИ, след като мнозинството на ГЕРБ промени закона така, че да е нужно само каквото и да е обвинение срещу някого, за да се активизира КОНПИ. Преди това беше възможно при влязла в сила присъда. 

Издателят отрече и твърдения на КОНПИ, че заради теч на информация за проверката срещу него е имало "движение" по собствеността на дружества, регистрирани в Кипър, свързани с него. Отрече да има такива дружества или имоти в Кипър. Наличието на такова движение бе обявено от Пламен Георгиев по-рано, след което и самият той призна, че по време на проверката на имуществото на Прокопиев, семействата и фирмите му не е имало прехвърляне на собственост. 

На пресконференцията бяха още съпругата на Прокопиев и управляваща "Икономедия" Галя Прокопиева, Теодор Захон от "Икономедия", главните редактори на "Дневник" и "Капитал" Велислава Попова и Алексей Лазаров.