Пълен обрат настъпи в пленарната зала при гласуването за защитата на подателите на сигнали за корупция от съдебно преследване, предвидена в новия антикорупционен закон. Въпреки че в правната комисия депутатите оформиха финалния вариант, предвиждащ, че подателите на сигнали няма да носят отговорност, ако се окаже, че информацията им е била невярна, днес "Обединени патриоти", БСП и ДПС блокираха гласовете на ГЕРБ и защитата падна. 

Така управляващите се върнаха в изходна позиция - ще подаде ли някой изобщо сигнал за престъпление, ако знае, че го чака евентуален ответен удар. Още повече че Комисията няма да работи по анонимни сигнали. На практика лице, подало сигнал, който Комисията не докаже, може да бъде съдено най-малкото за набеждаване.

Очаквано това бе един от най-оспорваните текстове в новия закон, по който народните представители се карат още от самото начало. Предложеният днес за гласуване вариант гласеше, че "лице, което е подало сигнал за корупция или за конфликт на интереси на лице, заемащо висша публична длъжност, не може да носи отговорност и да търпи други неблагоприятни последици само на това основание". От ОП настояха целият този текст да отпадне, а от ДПС предложиха компромисен вариант - да се запише, че подателят на сигнала ще носи отговорност, ако се окаже, че сигналът не е имал основание. "Патриотът" Християн Митев до такава степен настояваше за отпадането на защитата на подателя, че дори обяви безпрецедентното: ако предложението на ОП не мине, то националистите ще подкрепят предложението на ДПС

"Вреди могат да произтекат от недобросъвестното действие на сигналоподателя. Няма пречка той да оповести този сигнал и пред медиите и само с това да навреди на лицето", разви тезата на "патриотите" Митев.

Текстът на ОП беше подложен на гласуване и изненадващо мина. Депутатите на ГЕРБ в залата се оказаха едва 40-ина и се въздържаха, вместо да гласуват "против".

Цялата постановка на дебатите и гласуването изглеждаше странна, особено с отсъствието на част от депутатите от управляващата партия и "въздържанието" при гласуването на останалите. Според източници на Клуб Z гласуването на текста в приетия му вариант е било предварително уговорено между ГЕРБ и "Обединените патриоти", като просто вторите са влезли в ролята на защитник на тази теза.

Докладчикът по закона - шефът на правната комисия Данаил Кирилов, все пак веднага поиска прегласуване с мотива, че това е най-радикалната промяна, която някой предлага в законопроекта. Резултатът се оказа същият. 

"Надделяха ни. Събраха се и ни надделяха", коментира по-късно Кирилов. Но пък така и не стана ясно къде са се дянали останалите депутати на ГЕРБ.

Това гласуване обаче веднага породи кулоарния слух, че хората на Бойко Борисов са направили реверанс към тези на Валери Симеонов в опит да смекчат гнева на вицепремиера за отлагането на концесията на ски зоната в Банско.

Парламентарен контрол

Парламентът ще упражнява контрол върху работата на Комисията, като във всеки един момент може да извика нейни членове да й предоставят информация, решиха още депутатите. Отделно тя ще представя в НС годишен доклад за дейността си, решиха още депутатите.

"Този контрол се обезсмисля. Вчера приехте, че парламентът и назначава, и предсрочно може да освободи член на Комисията. Какъв повече контрол от това искате. Контролът ще бъде упражняван само по политически цели и целесъобразност", заяви Филип Попов от БСП.

"Това е поредното абсурдно твърдение на колегите от опозицията. По повод основанията за освобождаване на член на комисията - и 1/5 народни представители могат да поискат предсрочното освобождаване. Това означава, че опозицията във всеки момент може да поиска главата на член. Това е пределно демократично и бих казал, че е в полза и на опозицията", репликира докладчикът по закона Данаил Кирилов (ГЕРБ).

От левицата възразиха и срещу текста, който освобождава от имуществена отговорност инспекторите за причинени вреди при упражняване на дейността им, освен ако не става въпрос за престъпление от общ характер. Данаил Кирилов обаче настоява, че те ще са подвластни на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

хаДебатите се разведрит заради текста, който дава право на служителите на Комисията да пътуват безплатно в Градския транспорт "при изпълнение на служебните си задължения". Попов предложи последното да отпадне с аргумента: "Как ще разделите кога пътуват по личен повод и кога по работа? Да няма контрольорът в тролея да ги пита "Вие на работа ли отивате?", посочи Попов, но текстът бе гласуван, както и бе предложен. 

Неприкосновеността на депутата

Депутатите поспориха малко и върху текстовете, който предвиждат Комисията да дава становища по законодателната дейност на Министерския съвет с цел да се избегнат предпоставки за корупция и конфликт на интереси, или явни такива, записани в съответния законопроект. Сега подобна работа върши БОРКОР. 

"Защо се съгласуват само от органите на изпълнителната власт законопроекти? Къде са тези на народните представители, както и на предложенията, които влизат между двете четения на законите. Обикковено там се крият лобистките интереси. Практиката показва, че тези становища, които сега издава БОРКОР, рядко са дискутирани или оповестявани. Тази важна превантивна дейност вече е формализирана с този закон, но практическото й измерение клони до нулата. Докладите на БОРКОР са неглижирани", попита Крум Зарков (БСП).

Отвърна му Хамид Хамид от ДПС:

"Недопустимо е от конституционна гледна точка някой да съгласува дейността на депутатите, било то и антикорупционен орган. Недопустимо е някой да предлага, да указва и съгласува."

Зарков обаче настоя Комисията да дава становища и по депутатските законопроекти, а да не е съгласуване.

"Законодателната инициатива на народните представители не е различна от тази на Министерския съвет. Думата "съгласува" е неудачна - това значи, че трябва да има подпис за одобрение, което е недопустимо. Комисията трябва да даде становище предварително по даден законопроект. Това не е лошо да се прави, но не може да задължи вносителя да възприеме това становище. Но пък то може да се оповестява публично, за да се види има ли корупционен елемент, или не и евентуално да откаже вносителя да го предлага", настоя Крум Зарков.

Законът "Антикорупция", както придоби гражданственост, ще се разглежда и следващата седмица, когато депутатите трябва да решат ще има ли органът и "полицейски" функции, ще борави ли със специални разузнавателни средства и др.