"Това е повече от престъпление, това е грешка."

Тази фраза се приписва погрешно на Талейран или Фуше.
Както и да е, не авторството е важно за главното, което мисля и искам да споделя.

За случая с "молекулите" и онкоболните, може да се каже:

Това е повече от престъпление и много повече от грешка, това е цинизъм, повдигнат на степен наглост.

Най-наглият цинизъм и най-циничната наглост на Прехода, може би.

Пояснение:
Президентът Първанов, "социалният президент" през първия мандат имаше трима външнополитически секретари, един секретар по военната сигурност, един секретар по националната отбрана и един секретар по националната сигурност (аз).
И нито един секретар по здравеопазване и по образование..
В неговата администрация национална сигурност бе всичко, с което никой не искаше да се занимава. Останалото бе, например външна политика и от сорта.
Ето защо, понеже никой не се занимаваше с неща, с които е неприятно да се занимаваш, с тях се занимавах аз - вкл. с онкоболните, хората с увреждания, "Индиго", Лим, "Хера" и какво ли още не.
Докато се мъчех да помогна някак на онкоболните, някои от тях умираха. На една конференция щях да припадна - жена, на ръба на живота и смъртта, сякаш оттатък чертата, се бе включила директно от онкоболницата, бидейки на системи.
Тогава разбрах, че у нас ракът се смята като едва ли не смъртна присъда, докато в нормалните държави той е болест с по-висока вероятност от фатален край, но тази вероятност изобщо не е 100%. И че много повече се умира не от болестта, а от страха от нея.
И пак тогава видях, че спасяването на онкоболните и тяхното лекуване не са приоритет на държавата, а в техните страдания навлизат користни интереси, вкл. политически и фармацевтични, които експлоатират мъката им и ходенето по мъките.
Да добавим, че като всеки човек, и на мен онкозаболявания са ми отнемали близки хора и близки приятели.

Ето защо знам какво говоря и знам, че имам пълно право да го кажа:

Случаят с "молекулите" и онкоболните е повече от престъпление и много повече от грешка, това е цинизъм, повдигнат на степен наглост.

И каквито и да ги разправя сега марш, марш, генералът наш, главната вина е негова - както и да се опитва да я замаже, защото е дело на покорните му и послушни, безгласни машинки за гласуване.
Затова трябва да се покае и да се извини на онкоболните - бивши, настоящи и бъдещи. И час по-скоро нещата да бъдат поправени. Защото личното ми мнение е, че този случай е най-наглият цинизъм и най-циничната наглост на Прехода. Даже не може би, а наистина.

Коментарът на Николай Слатински е от фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.