Руска дисидентка: В ядрения град Озьорск постоянно стават аварии

Само през последните години в ядрения комбинат "Маяк" в руския град Озьорск се случиха много аварии и корупционни скандали.

Това сподели в интервю за бТВ руската правозащитничка Надежда Кутепова. Тя е родена и израснала в някогашния секретен град. Тя разказала на света за тоталната засекретеност, в която гражданите на Озьорск са принудени да живеят. В резултат си спечелва много врагове и в крайна сметка е принудена да напусне Русия с 4-те си деца и да потърси политическо убежище във Франция.

Заради авария именно в комбинат "Маяк" в края на септември в атмосферата изтича радиоактивният нуклид рутений -106. Над Европа плъзва радиоактивен облак.

Първи за инцидента съобщиха френски и германски институти за ядрена сигурност. В Русия първо отрекоха, но после прризнаха. Дори изтъкнаха, че имало радиация с ниво повече от 1000 пъти над допустимото. Но са категорични, че няма заплаха за живота и здравето на хората.

Надежда Кутепова прочела информация за станалото първо в един сайт. Тогава тя не обърнала внимание.

"Но щом чух декларацията на "Росатом" и "Маяк", че нищо не се е случило, аз определено се усъмних. И понеже това се повтаряше, реших, че трябва да се разследва тази ситуация", споделя тя.

И продължава:

"Когато започнах да изучавам ситуацията, обърнах внимание, че на 25 и 26 септември в Озьорск е бил подаден сигнал за тревога. Подобно нещо се случва при провеждане на учения и според нормите всички трябва да вземат мерки и да се проведе евакуация. Това не беше нещо необичайно, но същевременно не беше планирано. Освен това ми направи впечатление, че този ден в завода за преработка са се провеждали изпитания на новото оборудване, с нов вид гориво, и аз предположих какво се случва. Работата е там, че в този момент учените заявиха, че рутеният, който е изпуснат в атмосферата е бил в чист вид без примеси на други изотопи. А френските учени, които ме консултираха, предположиха, че това е процесът на остъкляване на веществото."

За да разбере дали това е станало в "Маяк", на Надежда Кутепова се наложило да проучи ситуацията с процеса на остъкленяването в пещта в 235-и завод, където някога работил покойният ѝ баща.

"Разбрах, че тази пещ е била построена наскоро, и процесът на строителството е бил съпроводен с множество нарушения. Първо, договорът за строежа е бил сключен с фалирало предприятие. По-нататък стана и ясно, че подобна авария е била възможна единствено в завод 235 и тази ситуация изобщо не е нова за "Маяк" или за "Росатом" и редовно всичко се покривашe", допълва правозащитничката.

Озьорск е мястото, където се ражда програмата за ядрени оръжия на СССР, разказва Кутепова. В продължение на десетилетия градът с население от около 100 000 души не се появява на нито една карта, а самоличността на неговите обитатели е секретна. Хората работели с мисълта, че тяхната работа създава ядрения щит и спасение за света. В града е имало всички удобства на съвременната цивилизация, но никой не е имал правото да го напуска.

Много жители на Озьорск умирали на средна възраст от заболявания, за които никой не е имал обяснение. А когато медиците отчитали, че в града имало огромни нива на смъртност от ракови болести, властите им заповядвали да изтрият данните в техните регистри.

Докато се е строяла атомната централа "Маяк", съветското правителство дори забранило на жителите на Град 40, както в началото се наричал Озьорск, да напускат пределите на града в продължение на 8 години. Нивата на радиация са били отчетени като 5 пъти над тези в Чернобил.

Децата не знаели какво работят родителите им. Едно от тези деца е Надежда Кутепова.

"До 1994 г. не се знаеше нищо за затворените градове, те не съществуваха на картата, а са общо 10. Те бяха секретни и нямаха название. Но ако ти си обикновен жител на града, обикновено дете, това изобщо не се отразява на твоето ежедневие. Единственото различно нещо, което осъзнаваш, е, че градът ти е обкръжен от ограда с бодлива тел, и всеки път при влизане и излизане ти си длъжен да представяш специален пропуск", разказва руската дисидентка.

Чак когато заминала на гости при баба си в Свердловск (днес Екатеринбург), тя се досетила, че нещо не е наред в Озьорск. Родителите ѝ винаги я предупреждавали, че градът е секретен и наоколо гъмжи от шпиони. Ако Надежда не искала майка ѝ и баща ѝ да бъдат арестувани, не трябвало да казва на никого откъде е. А ако я попитат – да отговаря, че е от Челябинск.

"Едната ми баба работеше в завод "Маяк" , но другата живееше в Свердловск и това бе един голям проблем, защото на родителите ми се налагаше да ходят в режимния отдел да подават заявления и да чакат определено време за разрешение. И никога не се знаеше, дали ще те пуснат при баба ти или ще ти забранят. А баба имаше право да идва при нас само веднъж годишно. Това беше една наистина трагична ситуация", спомня си Кутепова.

Тайната, заради която съществували ограниченията, била, че в "Маяк" се е произвеждал плутоний в промишлени мащаби за съветските атомни бомби. И през първото десетилетие на Озьорск - края на 40-те и началото на 50-те г. на ХХ век, на хората било забранено дори да пишат писма. Пристигащите в града буквално изчезвали за роднините си. Чак в края на 50-те г. властите разрешили пращането на писма, а през 60-те – пътувания извън Озьорск.

Роднините на Надежда Кутепова, които работили в "Маяк", не доживели до съзнателната ѝ възраст. Тя възстановявала случващото се по разкази на други хора.

"Моята баба Надежда Козлова, която е пристигнала през 1948 г., и бе мобилизирана от комунистическата партия, практически правеше първия плутоний с голи ръце. И тя почина през 1965 г. от рак на лимфната система. Това е било 7 години преди да се родя", сподели емигриралата във Франция рускиня.

Баща ѝ бил роден в Свердловск и бил хвърлен да предотвратява авария през 1957 г. Тогава той бил 18-годишен, студент в Техническия институт.

"Той остана в Озьорск и работеше за 235-и радиационно-химичен завод за преработване на ядрено гориво. Аз бях 11-годишна през 1983 г., той беше болен от рак, а през 85 г. почина. Имаше рак на червата, с метастази в белия дроб. И тогава цялата информация беше засекретена и ние никога не сме говорили за неговата работа", спомня си Кутепова.

Веднъж в училище им дали за задача да опишат къде работят родителите им. Когато тя попитала баща си с какво се занимава в завода, той отговорил: "Правя обвивки за бонбони".

Макар и с голямо закъснение, Кутепова разбрала какво е погубило баща ѝ:

"Това е единственото нещо, което си спомням той да е споделял с мен. Когато почина, бе издаден документ, че е умрял от някакво общо заболяване. А 22 години след смъртта му, през 2007 г., когато аз вече станах правозащитник, установих, че причина за смъртта му е участието му в ликвидирането на последиците от аварията през 1957 г."

Според Кутепова, когато от раждането си човек живее на едно и също място, всичко там му се струва в реда на нещата. И когато хората около него умират на 40-50 години, въобще не му идва мисълта, че могат да доживеят до 90. В затворените градове може би съществува специална идеология и практически така  възпитават хората, че да могат да обслужват ядрените предприятия:

"Ние не задавахме никакви въпроси и знаехме, че ние тук, в Озьорск, сме спасителите на света. Че ние правим ядрената бомба, и практически установяваме паритет между СССР и САЩ. И светът трябва да ни е благодарен. Ние трябва да пазим мълчание и цената на човешкия живот не е важна."

Въпреки преживяното и въпреки факта, че сега е емигрант, Кутепова смята да се завърне в Озьорск. Тя се смята за дъщеря на града и на "Маяк" и смята, че хората от този град са атомни роби. Те почти не разбират как биват експлоатирани и как се накърняват техните права. Нито разбират колко е тежко да се живее на това ядрено сметище на света и да се грижат за всичко това, което е натрупано в тези хранилища.

"В "Маяк" има огромно количество ядрени отпадъци, равни на 12 Чернобила. И трябва да се види колко е опасно всичко това", заявява надежда Кутепова.

Самата тя няма проблеми със здравето. Но такива имали две от 4-те ѝ деца. Единият син се родил с шести пръст, който бил отстранен. Другото дете имало кожно заболяване, причините за което не можели да се изяснят.