Ако чуете името на Генадий Николаевич Осипович, едва ли веднага ще направите някаква асоциация. Но този човек стана световноизвестен на 1 септември 1983 г. Тогава той бе пилот на съветски боен самолет „Су-15“, охраняващ въздушната граница на о. Сахалин. Осипович бе вдигнат по тревога и свали с ракета Р-98 южнокорейски "Боинг 747" с 269 души на борда, навлязъл в съветското въздушно пространство на път от Ню Йорк за Сеул. Машината падна в Японско море край малкия остров Монерон. Загинаха всички на борда.

Днес Генадий Осипович е пенсионер. Наскоро той навърши 70 години. Живее с жена си в град Майкоп, столицата на руската автономна република Адигея. Той бе потърсен от Клуб Z заради сваления над Украйна малайзийски самолет. В него загинаха 298 души - повече, отколкото в южнокорейския, също боинг.

- Генадий Николаевич, добър ден от България. 

- Чак от България? Не може да бъде. За какво Ви трябвам?

- Търсим Ви заради сваления в Украйна малайзийски боинг. Все пак Вие преди 31 години свалихте подобен самолет...

- Ох, пак ли журналисти? Когато годината завършва на 3 или 8, няма мира. (Южнокорейският боинг бе свален през 1983 г. - б.а.) Сега нали завършва на 4?

- Да, но точно сега бе свален друг боинг.

- Да, добре. Какво точно Ви интересува?

- Спомняте ли си как свалихте южнокорейския самолет?

- А Вие как мислите? Никога няма да го забравя.

- Знаехте ли, че сваляте пътнически самолет?

- Знаех, разбира се. Като се издигнах в небето, видях светлините на боинга. Бяха на пътнически самолет. Такива машини са задължени винаги да използват тези сигнали по време на полет.

- Какво почувствахте, когато изстреляхте ракетите по самолета?

- Какво трябва да почувствам според Вас? Заповедта си е заповед. Аз докладвах на земята, че самолетът е пътнически. Оттам ми казват: "Съсечи го!" (Така горе-долу буквално се превежда използваният в случая руски глагол "завалить" - б.а.) И аз го съсякох.

- Все пак поне за миг не си ли помислихте да не натискате копчето, когато видяхте, че машината е пътническа?

- Не, и през ум не ми е минавало.

- А вярно ли е, че след това са Ви карали да правите нов запис на преговорите и да съобщавате, че самолетът не е включил сигналите си?

- Да, така беше. Това стана на земята. Направихме го 3-4 дни след свалянето, когато се разбра, че съм свалил пътнически самолет. Но вижте, аз съм убеден, че това беше провокация. Сигурен съм, че нарочно пуснаха пътнически самолет да навлезе над СССР, за да видят как ще реагираме.

- Толкова спокойно казвате, че сте свалили самолета...

- Какво трябва да правя според Вас? Да не мислите, че ми е много леко? Съжалявам, разбира се, за случилото се. Но повтарям - времената бяха такива, а и заповедта не можеше да не бъде изпълнена.

- Ако днес се окажете в същото положение, бихте ли свалили пак самолет?

- Без съмнение.

- Срещали ли сте се с роднини на загиналите в южнокорейския самолет?

- Да, веднъж бяха дошли някои близки в Москва.

- Какво им казахте?

- Какво да им кажа? Че съжалявам. Все пак това са повече от 200 души. Но и те не ми се сърдеха, поне не показваха такова нещо. Сигурно са разбрали, че съм изпълнил заповед.

- Кога разбрахте, че от Вашата ракета са загинали 269 души?

- На третия или четвъртия ден. Съветските медии съобщиха. Дотогава мислех, че в самолета има само екипаж.

- Не сте ли видели пътниците през прозорците, когато сте се приближили към боинга?

- Не, не съм.

- Имаше ли някакви последствия за Вас, след като стана ясно, че в самолета са загинали толкова хора?

- Не. Бях награден за добра служба, нищо повече. Най-обиковена награда, не орден.

- Наистина е трудно да повярва човек - толкова спокойно говорите за станалото...

- Не знам какво очаквате да Ви кажа. Съжалявам за жертвите, разбира се. Но не съм виновен. Няма за какво да се чувствам виновен.

- Добре, а какво е мнението Ви за свалянето на малайзийския боинг над Украйна преди седмица?

- Ужас! Кошмар! Искам да им кажа, че така не се прави. Тази глупава и безсмислена война в Украйна трябва да бъде прекратена„

- На кого ще го кажете?

- На тези, които свалиха самолета.

- И кои са те според Вас?

- Не сме ние.

- Кои сте вие?

- Русия.

- А кои са тогава?

- Украинците, разбира се.

- Кои украинци?

- Всички знаят кои.

- И все пак кого имате предвид? Украинската власт или сепаратистите?

- Властта, разбира се. Такова нещо, такова решение могат да вземат само управляващи. Сепаратистите не са в състояние да го направят.

- Откъде сте толкова сигурен в това, което казвте?

- От опит. Моля Ви, да приключим разговора. Стига толкова.

 

Други разкрития на летеца през годините

Опитваме се да разберем думите на Генадий Осипович. В първите години на демокрацията той е бил буквално разпъван на кръст от журналисти, обсаждали денонощно дома му. През годините пилотът е давал много интервюта, в които е разказвал и други подробности. Сега той или не се сети веднага за тях, или просто му е омръзнало от поредните досадни журналисти. Властите в СССР мълчаха първите два дни след свалянето на самолета. След това сами се оплетоха в лъжите си. Сега пред Клуб Z Генадий Осипович повтори казваното неведнъж от него - за сигналите на пътническия самолет и за преправения запис. Ето какви още лъжи на официалната пропаганда опроверга той през годините.

1. Властите в Москва твърдяха, че той се опитал безуспешно да се свърже по радиото с нарушителя. Предавателите на съветските военни самолети не са имали честотата на гражданските, каза пилотът.

2. Според Кремъл преди да свали самолета, Осипович отправил предупредителни изстрели със светещи снаряди. Изтребителят изобщо не е бил зареден с такива снаряди, контрира летецът.

3. Най-уникалното. В мига, в който боингът е поразен, самолетът на Осипович е имал бензин само за две минути, колкото да се върне в базата на о. Сахалин. Самият летец обясни някога, че причина за "икономията" е било бягството през 1976 г. в Япония на колегата му Виктор Беленко. Пилотът бяга с току-що произведения и взет на въоръжение в съветската армия изтребител "МиГ-25". От този момент на съветските изтребители в граничните райони наливат керосин, който да не им стигне за бягство до капиталистическа страна.