Очаквано, президентът Радев наложи вето на „Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“, с което го връща за ново обсъждане в парламента. В приетия от парламента закон е заложена ДНК на безконтролна репресия и той трябва да бъде преразгледан.

Проблемите на този закон са на четири нива.

1. Това е закон на подмяната

За да има каквато и да било борба с корупцията в България, е необходима преди всичко радикална реформа на прокуратурата.

Първо, защото по принцип централният антикорупционен орган е прокуратурата – борбата с корупцията е въпрос преди всичко на наказателно преследване, което зависи от инициативата на държавното обвинение.

Второ, защото у нас прокуратурата е превърната в основна опора на корупционния модел. Тя гарантира пълна безнаказаност на едни, докато други подлага на различни форми на натиск и рекет. Както каза председателят на Венецианската комисия - в България прокуратурата „е източник на корупция“.

Но нито управляващите, нито номиналната опозиция, искат реална борба с корупцията. Тяхна основна споделена политическа цел е съхраняването на корупционния ни модел. И, за да не се пипа прокуратурата, трябва маневра за отвличане на вниманието. Името на тази подмяна е „нов орган за борба с корупцията“. И в нея с еднаква енергия участват и управляващи, и опозиция, и президент.

2. Създава се безумен институционален хибрид

Безспорно е, че въвеждането на реална превенция на конфликта на интереси за висшите държавни служители и на ефективен контрол на техните активи би било полезно. То обаче може да бъде единствено спомагателна мярка по отношение на наказателно-правния инструментариум на прокуратурата.

През 2014 г. ЕК констатира, че у нас буквално десетки органи имат „антикорупционни правомощия“. Съответно - препоръчаха ни някакво консолидиране на тази институционална шизофрения. Беше ясно, че става дума за две неща:

1. закриване на БОРКОР
2. събиране в едно на органите по профилактиката на конфликта на интереси и имотното състояние на висшите държавни служители.

Така стигнахме до създаването на „новия антикорупционен орган“.

Първо, беше решено органи (особено БОРКОР) да не се закриват и преосновават, а да се сливат. Това означаваше запазване на същия зле подбран, доказано некомпетентен, деморализиран и корумпиран персонал.

Второ, още в миналото Народно събрание стана ясно, че никой не иска реална превенция на конфликта на интереси и проверка на имотното състояние на държавните бонзи. Вместо да копираме доказано работещи модели от Румъния, Полша или Сингапур и да поканим Световната банка да консултира, започна поредната читалищна самодейност.

Трето, Борисов прецени, че иска да е сигурен, че цялото нещо ще бъде оглавено от човек, на когото и той, и Пеевски, могат да имат доверие. И понеже въпросният човек вече беше шеф на Комисията за конфискация, която пък също не биваше да остава безпризорна, се наложи сливане на „новия орган“ и съществуващата бухалка. Човекът се казва Пламен Георгиев. Сливането на бившата КПУКИ с бившата КОНПИ няма никаква институционална или функционална логика и дори ЕК изрази резерва към това решение. По идея КОНПИ следваше да атакува активите, свързани с всякакъв вид престъпна дейност, от телефонни измамници, иманяри и наркопласьори, до корупционери и перачи на пари. Сега, с пришиването й към „новия орган“, конфискацията ще се фокусира основно върху политическите лица.

А от БСП и президентът искат към всичко това да бъдат добавени и разследващи правомощия. България има вероятно най-много разследващи органи в Европа. Освен в МВР, с разследване се занимават и в ДАНС и в следствието. Но колкото и разследващи институции да имаш, ако нямаш ефективна прокуратура, която да ръководи тяхната работа, така че тя да се превърне в успешно обвинение пред съд, няма да има правосъдие. Следствени действия, които не са насочени към съдебен процес пред независим съд, са гола репресия. Соцхрумката за щастие не беше реализирана в цялост, но от нея ни остана безумието „новият орган” да може да подслушва, без това да има каквато и да е било процесуална цел.

3. Законът е съставен зле

На свой ред, самата законодателна реализация на тази концепция е крайно проблематична. Липсват основни гаранции за прозрачност и отчетност на „новия орган”. Няма механизми за това той да бъде оглавен от хора с високи нравствени и професионални качества, които да бъдат доказано независими и привързани към върховенството на правото. „Пропуснат” е съдебният контрол над правомощия, които създават сериозни рискове за правата на гражданите.

Вместо това „органът” има непропорционални репресивни възможности като това да използва СРС или да развива агентурен апарат, без това да обслужва ясна правосъдна цел или да подлежи на адекватни ограничения и контрол.

Наред с всичко това, законът изобилства с понятия, за които няма адекватна дефиниция. При липсата на съдебен контрол и гаранции за прозрачност това само по себе си е рецепта за бюрократичен произвол.

4. Този закон води до върховенство на беззаконието

Наблюдението на проф. Живко Сталев, че „държава без върховенство на правото е форма на организирана престъпност”, се превръща в реалност пред очите ни. Институциите се изпразват от съдържание, базови гаранции за върховенството на правото се елиминират, основни бариери против концентрирането на власт се рушат. Ежедневно наблюдаваме безнаказани атаки срещу основни свободи на индивида като правото на собственост, свободата на словото, правото на справедлив процес и пр.

На този фон трябва да е ясно, че „новият орган” няма да бъде просто поредната гротескна синекура. През 2015 г. той може и да беше замислен като поредната имитация за пред Брюксел, но през 2017 г. виждаме опит за създаване на държавна бухалка от ново поколение. В приетия от парламента закон е заложена ДНК на безконтролна репресия. Създава се една суперкомисия "Златанов", която няма да бори, а ще произвежда корупция. ББ, ЦЦ, ДП отново ще спускат указания кой да се удари, а кой да бъде оставен на мира. С тази разлика, че новата бухалка вече ще може и да подслушва, да следи, да праща агенти и да атакува активи.

Ако президентското вето не бъде използвано като възможност парламентът да бъде принуден да промени този характер на „новия орган”, не бива да има никакво съмнение, че той ще бъде използван за натиск и разправа с политически опоненти или просто за икономически рекет.

Решенията

С оглед на горното, настояваме парламентът да:

- Създаде орган, който се фокусира единствено върху контрола за конфликт на интереси и проверката на имуществото на висшите държавни служители, включително и като се откаже от придаването на КОНПИ към „новия орган” и от възможностите за прилагане на СРС и развиване на агентурен апарат;

- Предвиди създаването на изцяло нова институция, чийто персонал да бъде рекрутиран от начало и с участието на чужди експерти;

- Разшири гаранциите за прозрачността и общественото участие в процеса на назначаване на ръководство на новия орган. Да въведе проверки за почтеност на кандидатите;

- Въведе съдебен контрол върху всички актове, които засягат граждански права и свободи;

- Въведе гаранции за прозрачност и отчетност, включително ежегоден външен одит за начина на разпределяне на преписките и за спазването на методологията при работа с тях.

- Политическите сили следва да поемат ясен ангажимент за радикална реформа на прокуратурата преди назначаването на нов главен прокурор през 2019 г.