Article_top

Държави и правителства, които насилствено ограничават свободата на словото и това се потвърждава ясно от международните индекси и класации за медийна свобода, не би трябвало да имат достъп до никакви европейски фондове. Това е една от препоръките, които се съдържат в "Бяла книга за свободата на медиите в България". 

Тя е проект на Съюза на издателите в България, реализиран от журналисти и редактори от членуващите в съюза издания. И беше представена днес в "Шератън". Ето и другите основните препоръки, които се съдържат в нея:

"През последните десет години ситуацията на медийния пазар в България системно се влошава. От една страна, бизнес моделът на медиите е изложен на натиск от вътрешни и външни за пазара фактори, които го правят все по-неатрактивен. От друга страна, но и вследствие на горното, качеството на медийния продукт непрекъснато се влошава. Това може да се измери през неспазването на общовалидните международни журналистически правила и стандарти, лесното възприемане и разпространение на фалшивите новини, все по- ограничената свобода на словото", се казва в Бялата книга.

И още:

Независимите медии са възможни само ако медийните компании са икономически независими. В момента свободното медийно пространство в България съществува поради личните усилия и морал на няколко десетки журналисти и собственици на медии. Срещу тях обаче стои желанието на управляващата политическа класа да ги унищожи икономически, чрез прокуратурата и чрез натиск от другите държавни институции. Това състояние не е устойчиво.

Съюзът на издателите в България представя няколко идеи за възможни решения на засегнатите по-горе проблеми: Свободата на словото, разнообразието на мнения в обществото е основна човешка и европейска ценност. Би следвало медийната свобода да бъде между основните критерии, според които ЕС и ЕК определят политика- та си към държавите членки. Държави и правителства, които насилствено ограничават свободата на словото и това се потвърждава ясно от международните индекси и класации за медийна свобода, не би трябвало да имат достъп до никакви европейски фондове.

Препоръки за бъдещи действия и политики

 Независимите медии и журналисти в България са подложени на безпрецедентен натиск и множество обективни трудности да съществуват. Ако различните групи проблеми, показани в тази Бяла книга, не бъдат адресирани своевременно, свободните медии в България ще изчезнат напълно. Основният проблем е използването на прокуратурата начело с главния прокурор Сотир Цацаров, а чрез нея и много други държавни институции като инструменти за натиск и цензура, като средство за репресия на политически и обществени опоненти. Това блокира функционирането на целия демократичен процес.

Независимите медии са възможни само ако медийните компании са икономически независими. В момента свободното медийно пространство в България съществува поради личните усилия и морал на няколко десетки журналисти и собственици на медии. Срещу тях обаче стои желанието на управляващата политическа кла- са да ги унищожи икономически, чрез прокура- турата и чрез натиск от другите държавни институции. Това състояние не е устойчиво. Съюзът на издателите в България представя няколко идеи за възможни решения на засег- натите по-горе проблеми:

1. Свободата на словото, разнообразието на мнения в обществото е основна човешка и европейска ценност. Би следвало медийната свобода да бъде между основните критерии, според които ЕС и ЕК определят политиката си към държавите членки. Държави и правителства, които насилствено ограничават свободата на словото и това се потвърждава ясно от международните индекси и класации за медийна свобода, не би трябвало да имат достъп до никакви европейски фондове.

2. Журналистите и издателите все по-трудно могат да разчитат на правосъдие и справедлив процес, особено в досъдебната фаза, където действията на прокуратурата не подлежат на съдебен контрол. СИБ настоява от ЕС да бъдат изпратени независими наблюдатели - международни прокурори, които да проследят в детайли всички обвинения и предварителни раз- следвания срещу журналисти и издатели в България.

3. Тенденциите в медийния бизнес и рекламата по света ясно показват, че особено на малки пазари като България медиите нямат обективна възможност за постигане на устойчив бизнес модел. В тази среда финансовата подкрепа от страна на правителството само за лоялни на властта медии играе все по-ключова роля. Както е отбелязано и в последния доклад на „Репортери без граници“, концентрирайки комуникационните бюджети по европейските програми само към контролирани от властта медии, правителството си купува спокойствие. „Разпределянето на суми от еврофондовете към определени медии е съпроводено с пълна липса на прозрачност. Така се гарантира благосклонното отразяване на дейността на правителството и прикриването на скандали“, отбелязват от организацията. Препоръката на СИБ към ЕК е да изиска повече прозрачност и да повиши контрола за начина, по който се харчат комуникационните бюджети по европрограми в България. Според оценки на СИБ на годишна база парите по тези програми значително надвишават рекламните при- ходи на всички издатели, взети заедно.

4. Друг много съществен елемент на подкрепа за зависимите медии е допускането на концентрация в собствеността на медиите и особено в разпространението на печатни издания. Въпреки многобройните сигнали и практики на нелоялна конкуренция засега правителството и антимонополният регулатор - Комисията за защита на конкуренцията, не са предприели никакви действия срещу медийния монопол. Препоръката на СИБ е ЕК да започне международно разследване за концентрация и нелоялна конкуренция на медийния пазар в България

5. Създаване на програма „Дигитална трансформация на медии“ в ЕС, насочена към технологичното укрепване на традиционните медии. Малките медийни предприятия в България и други сходни пазари не са в състояние да направят необ- ходимите инвестиции в технологично развитие, за да бъдат конкуренти на глобалните гиганти като Google и Facebook. Както и по-горе, за успеха на програмата е важно медийните фирми да кандидатстват директно в Брюксел, за да се избегне посредничеството на местното правителство.

 

Държави и правителства, които насилствено ограничават свободата на словото и това се потвърждава ясно от международните индекси и класации за медийна свобода, не би трябвало да имат достъп до никакви европейски фондове. Това е една от препоръките, които се съдържат в "Бяла книга за свободата на медиите в България". 

Тя е проект на Съюза на издателите в България, реализиран от журналисти и редактори от членуващите в съюза издания. И беше представена днес в "Шератън". Ето и другите основните препоръки, които се съдържат в нея:

"През последните десет години ситуацията на медийния пазар в България системно се влошава. От една страна, бизнес моделът на медиите е изложен на натиск от вътрешни и външни за пазара фактори, които го правят все по-неатрактивен. От друга страна, но и вследствие на горното, качеството на медийния продукт непрекъснато се влошава. Това може да се измери през неспазването на общовалидните международни журналистически правила и стандарти, лесното възприемане и разпространение на фалшивите новини, все по- ограничената свобода на словото", се казва в Бялата книга.

И още:

Независимите медии са възможни само ако медийните компании са икономически независими. В момента свободното медийно пространство в България съществува поради личните усилия и морал на няколко десетки журналисти и собственици на медии. Срещу тях обаче стои желанието на управляващата политическа класа да ги унищожи икономически, чрез прокуратурата и чрез натиск от другите държавни институции. Това състояние не е устойчиво.

Съюзът на издателите в България представя няколко идеи за възможни решения на засегнатите по-горе проблеми: Свободата на словото, разнообразието на мнения в обществото е основна човешка и европейска ценност. Би следвало медийната свобода да бъде между основните критерии, според които ЕС и ЕК определят политика- та си към държавите членки. Държави и правителства, които насилствено ограничават свободата на словото и това се потвърждава ясно от международните индекси и класации за медийна свобода, не би трябвало да имат достъп до никакви европейски фондове.

Препоръки за бъдещи действия и политики

 Независимите медии и журналисти в България са подложени на безпрецедентен натиск и множество обективни трудности да съществуват. Ако различните групи проблеми, показани в тази Бяла книга, не бъдат адресирани своевременно, свободните медии в България ще изчезнат напълно. Основният проблем е използването на прокуратурата начело с главния прокурор Сотир Цацаров, а чрез нея и много други държавни институции като инструменти за натиск и цензура, като средство за репресия на политически и обществени опоненти. Това блокира функционирането на целия демократичен процес.

Независимите медии са възможни само ако медийните компании са икономически независими. В момента свободното медийно пространство в България съществува поради личните усилия и морал на няколко десетки журналисти и собственици на медии. Срещу тях обаче стои желанието на управляващата политическа кла- са да ги унищожи икономически, чрез прокура- турата и чрез натиск от другите държавни институции. Това състояние не е устойчиво. Съюзът на издателите в България представя няколко идеи за възможни решения на засег- натите по-горе проблеми:

1. Свободата на словото, разнообразието на мнения в обществото е основна човешка и европейска ценност. Би следвало медийната свобода да бъде между основните критерии, според които ЕС и ЕК определят политиката си към държавите членки. Държави и правителства, които насилствено ограничават свободата на словото и това се потвърждава ясно от международните индекси и класации за медийна свобода, не би трябвало да имат достъп до никакви европейски фондове.

2. Журналистите и издателите все по-трудно могат да разчитат на правосъдие и справедлив процес, особено в досъдебната фаза, където действията на прокуратурата не подлежат на съдебен контрол. СИБ настоява от ЕС да бъдат изпратени независими наблюдатели - международни прокурори, които да проследят в детайли всички обвинения и предварителни раз- следвания срещу журналисти и издатели в България.

3. Тенденциите в медийния бизнес и рекламата по света ясно показват, че особено на малки пазари като България медиите нямат обективна възможност за постигане на устойчив бизнес модел. В тази среда финансовата подкрепа от страна на правителството само за лоялни на властта медии играе все по-ключова роля. Както е отбелязано и в последния доклад на „Репортери без граници“, концентрирайки комуникационните бюджети по европейските програми само към контролирани от властта медии, правителството си купува спокойствие. „Разпределянето на суми от еврофондовете към определени медии е съпроводено с пълна липса на прозрачност. Така се гарантира благосклонното отразяване на дейността на правителството и прикриването на скандали“, отбелязват от организацията. Препоръката на СИБ към ЕК е да изиска повече прозрачност и да повиши контрола за начина, по който се харчат комуникационните бюджети по европрограми в България. Според оценки на СИБ на годишна база парите по тези програми значително надвишават рекламните при- ходи на всички издатели, взети заедно.

4. Друг много съществен елемент на подкрепа за зависимите медии е допускането на концентрация в собствеността на медиите и особено в разпространението на печатни издания. Въпреки многобройните сигнали и практики на нелоялна конкуренция засега правителството и антимонополният регулатор - Комисията за защита на конкуренцията, не са предприели никакви действия срещу медийния монопол. Препоръката на СИБ е ЕК да започне международно разследване за концентрация и нелоялна конкуренция на медийния пазар в България

5. Създаване на програма „Дигитална трансформация на медии“ в ЕС, насочена към технологичното укрепване на традиционните медии. Малките медийни предприятия в България и други сходни пазари не са в състояние да направят необ- ходимите инвестиции в технологично развитие, за да бъдат конкуренти на глобалните гиганти като Google и Facebook. Както и по-горе, за успеха на програмата е важно медийните фирми да кандидатстват директно в Брюксел, за да се избегне посредничеството на местното правителство.

Коментари

kate pate's picture
kate pate
kate pate4

Тия се уляха.

Медийната свобода е ограничена единствено в Германия.
Niko Bellic's picture
Niko Bellic
Niko Bellic

А катето се уцапа!

...и мирише от далеч на "Кой Кой Шанел"

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Защо само Иван Гешев е номиниран за главен прокурор?