Ако се съди по статията на Едуард Лутвак, публикувана наскоро във "Форин полиси", той смята войната между двете ядрени държави за добра идея. Но той греши. В действителност няма нищо по-разрушително за интересите на САЩ и по-опасно за приятелите на Америка от нападение срещу Северна Корея.

Няма нужда да вярваме на думите. Когато през есента се обърнахме към Министерството на отбраната (Пентагона - б.р.) с молба да ни обяснят възможните рискове, които може да повлече военна атака срещу Северна Корея, оттам ни отговориха, че за унищожаването на ядрените установки на севернокорейския лидер Ким Чен Ун ще трябва в тази страна да бъдат вкарани сухопътни войски, като добавиха, че 25-те милиона жители на Сеул се намират в обсега на севернокорейските артилерия, ракети и балистични ракети. Не стига това, ами според оценките на Научно-изследователската служба към Конгреса през първите няколко дни от бойните действия ще загинат близо 300 000 души.

Всеки опит за унищожаване на този арсенал ще предостави на Ким варианта "използваш или губиш", който вероятно ще доведе до размяна на ядрени удари. В противен случай той би могъл да избира да отговори конвенционално с хиляди ракети и артилерийски снаряди, като убие десетки хиляди американски, японски и южнокорейски цивилни и военни. И в двата случая губим, дори да "печелим" в буквалния военен смисъл.

Както става във всички кампании за ядрено възпиране, единствения начин наистина да спечелиш е да не играеш.

Лутвак посочва, че един от начините за защита на мирните жители на Сеул може за стане допълнителното укрепване на станциите на метрото. И няма никакво значение, че никакви допълнителни укрепления няма да помогнат Сеул да бъде защитен от пълно унищожаване. И няма никакво значение, че в тези самоделни убежища към южнокорейците ще бъдат принудени да се присъединят хиляди американци и граждани на други страни, живеещи в Сеул. Няма никакво значение, че Югът ще трябва да тръгне към ескалация в първите часове на размяна на удари с използване на обикновени оръжия.

Нещо повече - всяка ескалация може и най-вероятно ще провокира ответни действия от страна на Китай. Мирът на корейския полуостров и съхраняването на буфера между Китай и ключовия съюзник на САЩ в региона остава един от най-важните приоритети на китайското правителство и от наша страна би било крайно неразумно да проверяваме ще защитава ли Пекин своите интереси.

Вместо да обсъждаме военни удари, трябва да признаем, че невоенните варианти за разрешаване на севернокорейската криза са реални и действат. Южна Корея вече отказа да подкрепи опасната политика на президента Доналд Тръмп заради провеждането на преговорите за зимната олимпиада в Пьончан. Ако могат, страните трябва да извървят до край този път на деескалация.

Трябва да подкрепяме и да даваме нови шансове на грамотните чиновници от американската външнополитимеска служба, които работят да пркратят потоците от пари, петрол и контрабанда за режима на Ким. Трябва открито да посочваме онези китайски банки, които перат парите на севернокорейския елит, да заявяваме открито, че те нарушават санкциите на САЩ, и да ги лишаваме от достъп до глобалната финансова система. И трябва да продължим работата за разрушаването на връзките между Северна корея и Китай, която започва да вижда в режима на Ким сериозна заплаха за своите амбиции.

Най-важното е, че трябва да укрепим системата за отбрана на нашите азиатски съюзници с цел създаването на единен глобален фронт срещу режима на Ким. Савкциите са ефективни само дотогава, докато биват спазвани, а за реализирането на такъв вид координирани международни мерки е необходимо истинско дипломатическо майсторство. Засега администрацията на Тръмп не е успяла да го покаже.

Работата е в това, че стотици хиляди хора ще загинат за няколко дни в случай на американска атака срещу Северна Корея, а при война, която неизбежно ще я последва, ще загинат милиони. Нашите съюзници в региона и нашите военни имат нужда администрацията на Тръмп да изработи ппо-разумна и премерена стратегия.

------

* Двамата автори са американски конгресмени демократи, членове на Комисията за военна служба в Камарата на представителите. Статията им е публикувана в изданието "Форин полиси".