Този текст на Роберто Савиано, италианския писател, който от десет години живее под полицейска охрана, тъй като за първия си роман "Гомор" е осъден от неаполитанската Камора на смърт, бе излъчен на 12 януари 2018 година по "Рай 3", а след това публикуван на фейсбук страницата на Савиано. За жалост няма как да кажем: „Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.“ Преводът е на Таня Кольовска.

Тази вечер искам да разкажа за една жена, чиито думи оставиха отпечатък върху тъканта на нашето съвремие. Това е Дафне Каруана Галиция, разследващ журналист от Малта, убита на 16 октомври 2017 година. Статиите й ставаха изключително опасни, защото разказваха как Малта се превръща все повече в център на корупцията.

Дафне проследяваше паричните потоци, които със съдействието на банките и други финансови институции се местят от един финансов рай към друг. Тя бе разбрала, че тези зони са местата, където легалният и криминалният капитализъм се сливат.

Вижте тези снимки: кралицата Елизабет ІІ, певицата Шакира, шампионът на Формула 1 Луис Хамилтън, мексиканският наркотрафикант Рафаел Каро Кинтеро, магазин на "Епъл" – фирмата с най-голяма печалба в света.

Какво е общото между тях? Те всичките по някакъв начин имат или са имали участия в офшорни зони. Нека изясним – не е незаконно да имаш фирми в тези зони, не всички пари, преминаващи през офшорни сметки, са с криминален произход. Но точно в това е въпросът: лицата и фирмите, които видяхме, се появиха заедно с много други по време на двете най-големи разследвания на офшорните зони – "Досиетата от Панама" („Парадайз пейпърс“).

Там има всичко: пари от наркотрафик, капитали на големи предприемачи, на политици – произходът на тези средства е различен, но услугите, които се търсят и ползват, са едни и същи – банкова тайна, ниски данъци, липса на бюрократични спънки. За почти стогодишната си история тези зони са натрупали достатъчно опит и... клиенти. Най-големите уеб фирми в света плащат данъците си там, където те са изключително ниски – "Амазон", "Фейсбук". "Фиат" също премести седалището си в Холандия. "Фиат" - най-значимата италианска фирма.

Тези неща се знаят. Тогава защо няма промяна в данъчните закони? Защото когато икономически гиганти отиват в офшорни зони, това не се отразява на авторитета им, акциите им не падат – дори напротив, защо по-малки фирми и отделни лица да не се възползват от финансовите предимства на тези зони? Така се създава един вид защитен механизъм, който налага вредно, опасно за общественото здраве убеждение: само тъпаците плащат данъци. Или тези, които нямат достатъчно пари, за да си позволят да не плащат. Изглежда парадоксално, но е така.

От 500 най-големи компании в САЩ 366 имат филиали в офшорни зони. Останалите 134 не са обявили, че имат такива филиали. Знаете ли какъв е крайният резултат от това? Един продавач на зеленчуци в покрайнините на Рим понася много по-голяма данъчна тежест от най-богатите фирми на планетата.

От една страна, отговорността е на фирмите, бягащи от данъци, но от друга – отговорността е на държавата, която не  успява да създаде добри данъчни закони както за фирмите, така и за страната и се съсредоточава само върху тези, които не могат да избягат. Но когато една чиста фирма се насочва към офшорните зони, трябва да знае едно нещо – тя подкрепя система, използвана от  криминалния капитал. Легалният капитализъм научи от криминалния как да оцелява и побеждава, заобикаляйки правилата. Зад анонимността на офшорните фирми може да се скрие всеки – корумпиран политик, мафиот или просто пестелив предприемач.

Дафне Галиция знаeше много добре това. В своя блог тя разкри интересите на офшорните зони и на нейното правителство в тези зони. Дафне задаваше въпроси: на кого са тези пари, откъде идват тези пари? Разследванията й не просто засягат определени лица, тя разкрива цялата система на офшорните зони. Малта е малка държава, но там има над 53 000 регистрирани фирми, много от които са чуждестранни. Защо? Лесно е да се отговори – ако една фирма на друго място при печалба от един милион трябва да плати 350 000 евро данъци, в офшорните зони на Малта тя плаща 50 000 евро. В Италия, във Франция данъците достигат до 60%. По този начин, чрез офшорните зони, Малта направо отмъква от другите държави около два милиарда евро годишно чрез данъците.

Дафне разбира, че така страната й се превръща в международна централа за пране на пари. За да проследи тези парични потоци, използва единствения възможен начин – дълбае, събира парчета, които сякаш нямат нищо общо помежду си. Неслучайно Дафне изучава в университета археология -  в журналистическите й разследвания присъства методът на археологията. Намира парчето и го поставя на точното място.

Това прави и когато открива офшорна фирма, свързана с премиера на страната Джоузеф Мускат. В сметката на фирмата са получени 1 000 000 долара, дошли от диктатора на Азербайджан. Според Дафне това може да е подкуп, корупция. Статиите й са толкова силни, че Мускат, който винаги е отричал обвиненията, е принуден да насрочи извънредни избори. В момента, когато засяга властта на парите, Дафне е изолирана, обвинявана, че клевети страната си, че пречи на туризма в Малта. Следват заплахи, срещу нея са заведени 47 дела, блокирани са банковите й сметки, но това не я спира.

На 16 октомври, след като приключва последната си статия, която завършва така: „Корупцията е навсякъде. Ситуацията е отчайваща.“, тя се качва в колата си, за да отиде до банката и да провери дали сметките й са отблокирани. Следва взрив.

Дафне е на 53 години. За убийството й са арестувани трима души, обвинени, че са физическите извършители. Поръчителите нямат име. След смъртта й един сержант от малтийската полиция пише следното на страницата си във фейсбук: "Накрая всеки получава това, което заслужава. Доволен съм."

Да говориш за властта на парите е опасно, изолират те, оставят те сам. Това е смъртна присъда. Но когато умира журналист, читателите му също рискуват да умрат. Това обяснява много добре в едно свое изказване синът на Дафне, Пол:

„Безнаказаността, с която журналистите са заплашвани и убивани, е повече наш проблем, отколкото техен. Те губят живота си, но ние, които оцеляваме, губим правото си да знаем, да говорим, да научаваме. Свободното движение на информация и мнения създава по-справедливи общества, по-свободни, по-богати. С други думи – общества, в които си заслужава да живееш."

----

* На 17 януари 2018 г. се навършват точно три месеца от атентата срещу журналистката от Малта Дафне Каруана Галиция.