Работодателите в България все така ще бавят заплати и възнаграждения, колкото си поискат. Това стана ясно, след като Конституционният съд (КС) не взе решение по искането на омбудсмана Мая Манолова за отмяна на чл. 245, ал.1 от Кодекса на труда. Разпоредбата гарантираше изплащане на 60% от брутното възнаграждение на работника/служителя, но не по-малко от минималната работна заплата, "при дoбpocъвecтнo изпълнeниe нa тpyдoвитe зaдължeния".

"Сега" съобщи, че четирима съдии са подкрепили омбудсмана - председателят на КС Борис Велчев, Стефка Стоева, Константин Пенчев и Мариана Карагьозова. Двама членове на КС приемат, че искането изобщо не е допустимо - Гроздан Илиев и Георги Ангелов. Шестимата, които са против, са Анастас Анастасов, Кети Маркова, Румен Ненков, Таня Райковска, Филип Димитров и Цанка Цанкова.

Посочената разпоредба на Кодекса на труда противоречи и на чл. 48, ал. 1 от Конституцията, според която гражданите имат право на труд и държавата полага грижи за неговото осъществяване, които включват и пълното му заплащане, посочва пред "Правен свят" проф. Васил Мръчков. Той цитира становище на КС от 2010 г., според което "правото на труд е безсмислено, ако срещу него не стои насрещно задължение за заплащане на възнаграждение."

Според омбудсмана обаче този текст oщeтявa paбoтницитe, тъй ĸaтo тe изпълнявaт cвoитe зaдължeния, a зaĸoнът им гapaнтиpa частична заплата. Като аргумент в полза на отмяната Манолова посочва, че Koнcтитyциятa задължава зa пoлoжeн тpyд да ce изплaщa пълнo тpyдoвo възнaгpaждeниe. Наскоро на кръгла маса за трудова експлоатация, организирана от омбудсмана и Асоциация "Анимус", стана ясно, че бизнесът в България дължи общо 30 милиона лева неизплатени заплати.

Работата в тежки условия без трудов договор, извънредният труд са форми на съвременно икономическо робство, каза Мая Манолова, която гарантира анонимност на хората, които се обърнат към институцията омбудсман за съдействие. При нея са постъпили около 5000 жалби от граждани.