Конституционният съд вече обяви, че образува дело по искането на Румен Радев. Темата "за" и "против" въвеждането на еврото за официална валута на България обаче продължава да е водеща за потребителите на социалните мрежи.

Продължават и протестите "в защита на българския лев" (нищо, че не е ясно кой или какво го заплашва - бел. ред. на Клуб Z) из цялата страна, участниците в които призовават и за оставка на правителството, както и за провеждането на референдум.

Идеята за обществено допитване, посветено на единната европейска валута не е нова - тя обаче заживя нов живот преди близо месец покрай споменатия вече призив на президента Румен Радев - заради отказа на председателя на парламента Наталия Киселова да допусне за обсъждане в пленарната зала на поискания от държавния глава референдум.

"Няма страна, която досега да е правила референдум за еврото", изтъкна пред журналисти еврокомисарят по икономиката, отговарящ за еврото Валдис Домбровскис, който посети нашата страна след докладите на Европейската комисия и Европейската централна банка, според които България изпълнява всички критерии, за да въведе единната европейска валута от 1 януари 2026 година.

Възможен ли е въобще референдум по темата?

От екипа на "БНР - Проверка на факти" задават този въпрос на доц. д-р Юлия Захариева от Софийския университет "Свети Климент Охридски", която е сред 40-те преподаватели от Юридическия факултет, излезли с позиция по повод идеята на президента да предложи на парламента да вземе решение за провеждане на общественото допитване.

"Аз съм от тези, които считат, че такъв референдум не може да бъде провеждан, след като сме приели целия правен корпус на Европейския съюз с присъединяването си. Знаете добре, че такава беше и позицията на Конституционния съд. Всички останали такива пориви да се прави референдумът са по-скоро с политическа характеристика.

Право няма тук - и в акцията на президента, и вече там - в известни партии с желание да се пита народът“.

"Това има и една особеност, която не трябва да пропускаме - цялата тази материя е сложна, изисква се експертно мнение, много добро познаване на една сложна материя. Аз цял живот се занимавам с право на Европейския съюз, но когато стигна до тези проблеми, или търся отговори в нормативната база, или консултации с колеги, които са специалисти в тази област, така че как би отговорил народът - без да подценявам интелекта на българина, в никакъв случай, но това изисква наистина много сериозни и задълбочени познания в сложна материя", добавя тя пред екипа на БНР.

Въпрос: Може ли да обясните какъв тип са били допитванията до общественото мнение в други държави, тъй като онлайн често се дават за пример "от чужбина" за "референдуми, проведени преди приемането на еврото" в дадени страни?

"На практика в момента 20 държави са в еврозоната и нито една от тях не е провеждала референдум във връзка с приемането на общата европейска валута", казва доцент Захариева, както и обясни, че държавите се делят на няколко групи:

"Има държави, които не са правили абсолютно никакво допитване до гражданите си - Германия, Белгия, Нидерландия, Италия, Испания, Португалия, Гърция, Кипър, Люксембург.

И може би от тук битува, че се правени референдуми навсякъде - може би оттук излизат някакви недоразумения, защото има държави, които са правили референдуми при присъединяването си към Европейския съюз. Това са държави при разширяванията след 1993 година - Австрия, Финландия, Словения, Словакия, Естония, Литва, Латвия, Малта и Хърватия.

А има само две държави, които са правили референдуми във връзка с влизането в сила на Договора от Маастрихт - договорът, който създава нормативната база на Икономическия и паричен съюз, и това са Ирландия и Франция“.

"Държави, които са извън еврозоната, които не са правели никакви референдуми, т.е. никакви допитвания до гражданите, това са България и Румъния. Референдуми за присъединяване към ЕС са правили Полша, Чехия и Дания, а само две държави - Дания и Швеция са правили референдум конкретно във връзка с еврозоната", добави експертът, както и разясни, че защо Дания е малко особен случай:

"В Дания, преди да влязат в сила тези норми от Договора от Маастрихт, такова право е било предоставено. Тя заявява, че няма да участва в заключителната фаза на изграждането на паричния валутен съюз, т.е. запазва си националната валута. Това е тя и същият казус - Обединеното кралство, но вече това е друг случай, тъй като е извън Европейския съюз...

Но има и нещо друго интересно - Дания така е заявила, когато е могла да направи това, защото държави, присъединили се след 1993 година, не могат да правят такава дерогация, а нашата дерогация не е по наше искане, а по простата причина, че към датата на присъединяване не сме били готови за еврозоната, т.е. трябвало е да продължим да изпълняваме известните критерии".

"Когато изброяват какво се случва в коя държава, те слагат Дания в една и съща група, което не е вярно", подчерта експертът и преподавател по "Европеистика".

"Дания гласува против влизането в сила на Договора от Маастрихт - правят референдум и датчаните казват: “Не, не искаме да влизаме, защото имаме възражения срещу военните измерения на ЕС", а и “имаме възражение срещу единната европейска валута". В крайна сметка Дания сега, като настъпиха ужасиите в Европа с тази война, свали дерогацията по отношение на военните измерения, но в Дания трябваше да се проведе втори референдум, за да влезе в сила Договорът от Маастрихт и тогава преговорите, които са водени, са довели до “Да, Дания няма да участва в заключителната фаза на паричния съюз". Това са такива факти, които дори и реално няма къде да ги прочетеш систематизирано и сложено на масата", казва още доцент д-р Юлия Захариева.

"Между другото държавите, провели референдум за влизане в ЕС, реално също са питали гражданите си: Великобритания казва “не”; същата такава дерогация имат поляците във връзка с Хартата за основните права и свободи и прилагането им в държавата, но това са неща, които не засягат "гръбнака", т.е. не се отнасят до вътрешния пазар", коментира още преподавателят от СУ.

“За Хърватия силно преувеличиха. За Гърция излизат анализи, които са много сериозни, че не е виновно еврото на гърците, а един период на невероятни разхищения вътре в държавата. И вината се носи от националните правителства -  не еврото е провокирало напрежения, а управлението в този период. Сега на гърците, както виждате, нищо им няма", добави експертката, както и напомни, че "предложенията на ЕК не предрешават въпроса":

"Това е предложение на Комисията. Вече Съветът е този, който решава, т.е. държавите на практика. Имаме и друг епизод в обратен дух, когато Гърция се присъединява - 1981 година към ЕС - тогава Комисията дава негативен доклад като казва, че не е готова и въпреки това Съветът взима решение и става това Южното разширяване, първата фаза. Ама, не можем да очакваме от хората, които не са в тази материя ежедневно, да имат тази информация".

Доцент Юлия Захариева направи пред общественото радио и препоръка:

“Само преди две седмици излезе една изключително полезна книга, която е 500 страници - “Еврото и държавите от ЕС. Къде сме ние?”, каза тя за изданието, в което е поместено изследване на доцент Калоян Симеон, също от катедра “Европеистика”:

"И в тази книга с таблици, с графики, могат да се намерят отговори абсолютно на всички въпроси - и за състоянието на еврозоната, и по въпросите с референдумите. Всичко това е много достъпно, много лесно. Тя е и онлайн, с безплатен достъп, така че това е също едно усилие за битка с тези дезинформация, разбира се, ако хората искат да бъдат информирани”.

В интервюто си за БНР експертът напомни и че с влизането си в Европейския съюз България се е съгласила, че ще приеме единната европейска валута:

"Това, което беше (в манипулативния въпрос на Румен Радев - бел. ред. на Клуб Z): “Съгласни ли сме от 1 януари..." - ние не определяме срокове! Аз затова ви насочвам вниманието към Член 140, защото там е ясно - ангажиментът на държавата е да изпълнява критериите и не участват пряко в последващите процедури".

"Там е процедурата: какво се случва с тези държави в дерогация, както ги наричат, т.е. държавите извън еврозоната. Между другото, практиката да се правят дерогации съществува - имало е най-различни случаи като най-големият пионер по дерогацията беше Обединеното кралство. Има дерогация по Шенген, дерогация по Социалната харта. Такава практика съществува, но в нашия случай поради спецификата на материята, това може да се случи преди да са влезли в сила тези текстове.

Като държава-късметлийка ние нацелихме точно годината, в която ситуацията в Европейския съюз беше ето такава: едните договори са в сила, другият договор е подписан, но не е в сила, а "влизане в Европейския съюз" на практика означава "ставам страна по учредителните договори" и не може да се правят дерогации, особено по такъв съществен проблем, защото това е заключителната фаза на изграждането на вътрешния пазар. А нали този пуст вътрешен пазар е най-сериозният мотив на 27-те държави да са в Съюза и още колко там чакат“, подчерта доцентката.

Доц. Юлия Захариева. Снимка БНР

"Не е необходимо да има такъв изричен текст: "България е длъжна да приеме еврото", защото е записано, че България е част от Паричния съюз от датата на присъединяването с дерогация, което значи заключителната фаза, т.е. приемането на единната валута - каза още доцент д-р Юлия Захариева. -

И не е необходимо изрично да се пише: “България е длъжна да приеме еврото” или там както се казва, защото това е напълно ясно: ние сме поели този ангажимент в момента на присъединяването ни към договорите. Това е 2007 година, а текстовете за единната валута отдавна са в сила - от 1993 година. Между другото, това се отнася за всички останали договори. Ако си направим труда да търсим какви са договорите на държавите от 2004 година - Източното разширяване и първите, които бяха приети, ще се убедим, че текстът е аналогичен. Никъде изрично не е записано, нито пък срокове".

"Член 5 на Акта за условията за присъединяване на България - това е също един аргумент за невъзможността да се провежда референдум", подчертава юристката. - 

И в Конституцията на Европа го пише, и в решението на Конституционния съд! Сега винаги може да се заиграва с “да питаме народа” и това не би било много продуктивно поради спецификата на проблемите. Много се злоупотребява, че “в договора пише” или, че в “договора не пише”, т.е. “може да си правим каквото искаме”, което не е така!"

"Това е чисто правното измерение на цялата история", обобщи доц. д-р Юлия Захариева - преподавател в специалност "Европеистика", както и в магистърска програма "Право на ЕС" в Юридическия факултет на СУ "Свети Климент Охридски".

По процедура следващата седмица Еврогрупата ще обсъди докладите на ЕК и ЕЦБ на заседание в Люксембург, след което предстоят консултации с ЕП. Процесът трябва да завърши в началото на юли, когато окончателно се очаква да бъдат приети законодателните решения за присъединяването на България към еврозоната.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Твърденията, че е бил провеждан референдум за приемането на единната европейска валута в държави-членки на ЕС, които към днешна дата са част от еврозоната, т.е. в които в момента еврото (€) е официалната валута, са НЕВЕРНИ. Обществени допитвания са се състояли в редица държави, но по други въпроси. Може обаче да се възприеме, че гражданите на страните, които са били официално запитани за приемането им в Евросъюза, са били попитани и за валутата.

В общественото пространство все още обаче битуват много ПОДВЕЖДАЩИ и дори МАНИПУЛАТИВНИ изказвания по темата, включително и публикации в социалните мрежи, изтъкващи и некоректно цитиращи какво съдържат международно ратифицираните документи.