Министерството на културата оттегли лиценза за разпространението на филма "Смъртта на Сталин". Той трябваше да излезе по екраните на 25 януари.

Във филма били открити материали с информация, която е забранена за разпространение в Русия.

Знаменит случай, разбира се. Владимир Владимирович (не този, за когото си помислихте, а Набоков) в отговор на въпрос за неговите политически пристрастия е отговарял, че политическите му възгледи са такива, че портретът на държавния глава не трябва да надвишава размерите на пощенска марка. Тези, които изгониха Набоков от страната и убиха баща му, унищожиха и ето този европейски възглед върху съотношението между човека, обществото към портрета на държавния глава. Към образа на държавния глава.

Властта в Русия по традиция винаги е била сакрална. В това отношение ние не сме излезли от Средновековието. Изображението на държавния глава е сакрално. Опитите за сатира са единични, продължават много кратко и бързо приключват с идването на поредната сакрална власт.

18 години с другия Владимир Владимирович ни убедиха, че в това отношение сме останали в някакво Средновековие. Всичко може, само не и да му се смеем.

Смехът десакрализира властта. Смешното престава да бъде свещено. Смешното бързо става беззащитно. От смеха се страхува, както казваше Гогол, този, който от нищо не се страхува. Затова властта абсолютно не позволява никакви смехови реакции по отношение на сакралните фигури.

А това, че днес сакрална фигура остана Сталин, когото отдавна е време да заровим в ментален смисъл така, както го заровихме преди половин век физически? Не, не успяхме да го заровим ментално. И това, че именно фигурата на Сталин остана абсолютно сакрална за руския политически и културен елит, на значителна негова част, е просто показател на точката, в която се намираме. Невъзможно е да си представим, че в нито една европейска страна, в нито една цивилизована страна не е можело да се разсмееш на тиранин, умрял преди повече от половин век.

Тирани е имало в историята на всички народи. И осмиването на тиранина е нормална традиция. Поне след смъртта му. Ние, както и преди, останахме в това отношение в миналото. И болната реакция на Министерството на културата, и на нашия, позволявам си да кажа, културен елит, възможността да бъде забранено присмиването над тиранина, умрял преди повече от половин век - разбира се, това е наше доброволно явяване пред властите. И тази наша симптоматика е много тежка.

---------

* Авторът е руски писател сатирик, телевизионен и радиоводещ, либерален публицист и правозащитник. Коментарът му е публикуван в неговия блок в сайта на радио "Ехото на Москва".