БСП поиска национално допитване относно Конвенцията срещу насилието върху жени. Група от 74 депутати регистрира в Народното събрание (НС) предложение за национален референдум с въпрос: "Против ли сте НС на Република България да ратифицира така наречената Истанбулска конвенция?”. Идеята беше подета от патриота-вицепремиер Каракачанов, който се упражни върху въпроса на допитването с препоръката той да касае "въвеждането на трети пол, социален пол и джендър идентичност в българското законодателство, образование и прочее".

Национален референдум 2018 е среден пръст, насочен от политиците към българските избиратели, защото провеждането на общонационално допитване към настоящия момент не е възможно по вина на същите политици. Онзи, който го предлага желае единствено да си играе на пряка демокрация, да харчи публични средства и да продължава да раздухва омръзналата ни вече до смърт тема за "джендъра". Предложението е цинично, безотговорно и лицемерно по следните причини:

Причина № 1 – Референдумът е пряко и окончателно решаване на съдържателен въпрос от гражданите. Такова не може да бъде осъществено в момента в България по причина, че българският закон за референдумите (в пълен разрез със стандартите за свободни референдуми на Съвета на Европа) изисква на национален референдум да се явят толкова избиратели (номинален брой, не процент), колкото са се явили на предишните парламентарни избори. Парламентарните избори са задължителни – въпреки че няма санкция за неявяване, задължителността изкарва повече хора пред урните от обикновено.

Гласуването на референдум не е задължително и няма как един национален референдум да повтори същата бройка избиратели като при изборите. Има и други фактори, които действат занижаващо на избирателната активност, когато законът предвижда висока квота за участие. При непостигната избирателна активност, каквато се иска от закона, референдумът няма да бъде зачетен и въпросът ще се върне за решаване в парламента.

Причина № 2 – Нито един национален референдум не следва бъде предлаган и провеждан, докато партиите, представени в настоящия парламент, не изпълнят закона за референдумите по отношение на Национален референдум 2016, тоест да разгледат и да се произнесат по трите въпроса на допитването – нещо, което трябваше да се случи преди половин година и което те подминаха с мълчание.

В разрез с принципа на правовата държава депутатите подхождат селективно към закона – не го спазиха по отношение на предишния референдум, а сега се позовават на него, защото ги устройва. Поведението на политиците по отношение волята на гражданите, изразена на референдум 2016 не би било възможно в истински демократична държава.

Това е все едно след Брекзит британският парламент да каже, че хората не са гласували правилно, че не разбират какво са гласували и т.н. и че няма да спази резултата от референдума. Там няма как да се случи. В България неизпълнението на закона се посреща с мълчание, а гласувалите на референдума се смятат за глупаци.

Причина № 3 – Партиите не искат да чуят нашия глас – нито на национален, нито на местен референдум. Предложението на БСП за референдум за Конвенцията съвпадна с разглеждане на предложение за референдум относно презастрояването на Морската градина във Варна, подкрепено с 33 хил. подписа. Нито една от парламентарно представените партии не взе публично отношение към това. Същевременно партиите инструктираха своите хора в общинския съвет във Варна да гласуват с  "НЕ" и да отхвърлят предложението, за да не застрашат имотните апетити на местни олигарси.

Причина № 4 – Нито един национален референдум не следва бъде предлаган и провеждан, докато не бъде поправен законът за прякото участие – най-напред да бъде отстранено изискването за избирателна активност, записано в чл.23  в разрез с чл.1 ал.2 на Конституцията на Р България и поради това противоконституционно (очакваме Омбудсманът да сезира Конституционния съд по искане, отправено от 14 жалбоподатели-инициатори на местни и национални референдуми).

А след това трябва да бъдат променени и ред други условия и изисквания, поставящи гражданите в позиция "партер", когато става въпрос за пряко вземане на решения.

При това трябва да бъдат дадени конституционни гаранции за основните параметри на провеждането на свободни и честни референдуми – иначе парламентът всеки път ще посяга към закона, за да го префасонира съобразно конкретната политическа обстановка и по-точно дали се задава пореден референдум и колко опасен е той за политическото статукво.

Затова ако някой политик или партия ни предлагат референдум днес, по-добре е направо да ни покажат среден пръст – това ще е поне по-честно отношение.

А ние бихме могли да им покажем среден пръст на изборите – ако междувременно не сме се превърнали в късопаметни дебили.

Даниела Божинова е изпълнителен директор на "Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива" (БСНГИ). Организатор на редица кампании – за защита на екологичните права на хората от Черноморието и Югоизточна България във връзка с проекта за нефтопровод Бургас-Александруполис, в защита на правото на достъп до архитектурната среда на хората с увреждания, за по-голямо участие на жените в местното самоуправление и др. Автор на книги и публикации за интеграцията в Европа, референдумите и др. Печели стипендия "Фулбрайт" за защита на изследователския проект "Овластяване на гражданите чрез механизмите на пряката демокрация – гражданска законодателна инициатива, референдум и инициатива за отзоваване на политици на изборни длъжности".