Тази седмица стана ясно, че стотици административни съдии са получили плюшени зайчета при встъпване в длъжност. Какво толкова, ще кажат някои – безобиден жест. Подобен акт обаче не се изчерпва само със своята инфантилност. Той:

  • от една страна, отнема от ръцете на съдията (или поне на част от административните съдии) човешкото достойнство и свободи, които е призван да защитава, и ги заменя с играчка. Отговорността за човешки съдби се превръща в безотговорна игра;
  • от друга, изпраща тревожни сигнали за културата в (поне част от) съдебната власт и издава ценности, нагласи и очаквания. А в случая демонстрираната ценност е послушанието, нагласата е към покорство, очакването – за кротост. Казано по-просто – зайчето прави идеята за съдийска независимост на плюш и прах;
  • заедно с това унижава почтено работещите в нея магистрати, за които правораздаването е дълг, а не игра.

Подобна плахост демонстрира преди два дни и съдебният състав на Софийския апелативен съд (САС), който се отведе от разглеждане на мярката за неотклонение на варненския кмет Благомир Коцев. В мотивите за самоотвода те сочат, че „безпрецедентна по своя характер неетична кампания срещу съдиите“ дава „основание на съдебния състав за самоотвод от разглеждане на делото“. Споменават „безпрецедентна негативна кампания“ от интернет сайтове, които са „последователни в недобросъвестното си поведение“ и „манипулират общественото мнение, тиражирайки лъжи относно избора на съдебен състав, личността на съдиите и да внушават „предизвестен край“ на въззивното производство“.

Това е само част от съдържанието на мотивите, които по дефиниция трябва да обяснят на страните, а и на всеки заинтересован от работата на съда, защо всъщност се отстраняват от разглеждането му. В конкретния случай причината за самоотвода остава напълно неясна. Защото „безпрецедентната кампания срещу съдиите“ не е от абсолютните основания за самоотвод по чл. 29, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), нито може да се квалифицира като относителното основание по чл. 29, ал. 2 НПК: „…който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото“. Припомняме, че е необходимо да са налице обективни факти, които видимо да очертават конфликт на интереси и/или възможна предубеденост или заинтересованост на съдията, а не т.нар. мотиви да се основават на абсурдни, абстрактни или хипотетични доводи. Конкретният самоотвод не просто е трудно защитим, той е неприемлив и защото съдържа и своеобразно хокане и вменяване на вина на медиите, адвокатите и обществото за това, че следят и коментират делото.

Правораздавателната дейност е непостижима, ако съдията не притежава такава интелектуална и психическа устойчивост, която да му позволи и да го овласти да разреши даден конфликт обективно, без вмешателство. Дори когато общественият интерес към конфликта води до обсъждането му извън съдебната зала. Очакванията на хората за конкретен изход на дадено дело не могат и не бива да бъдат причина съдия или съдебен състав да се отстрани от разглеждането му. Винаги ще има дела с висок обществен интерес.

Мащабът на проблема със самоотводите обаче далеч надхвърля конкретното дело. Техният трайно увеличаващ се брой през последните години и концентрацията в определени съдебни райони е тревожен въпрос, който ИПИ многократно е изследвал и коментирал. Според данните от Електронния публичен регистър на отводите (ЕПРО) изглежда, че 2025 г. ще е поредната с рекорд на броя на самоотводите. Изглежда, че явлението постепенно се нормализира като част от съдебната култура, а не като индикатор за системен дефицит.

Източник ЕПРО/ИПИ

Впечатляващата разлика между броя на отводите и самоотводите също е притеснителна, защото показва, че в далеч по-малко случаи страните по едно дело намират съдията за пристрастен и искат отстраняването му. При повечето от тях липсват реални мотиви в ЕПРО. Това ограничава съдържателната стойност на публичната информация, но и поставя съдиите в уязвима позиция и затруднява реализирането на смислен обществен контрол върху механизмите, чрез които се гарантира безпристрастност в съдебния процес.

Възможните посоки на действие, които биха ограничили злоупотребата на самоотводите, включва:

  • задълбочен институционален анализ за причините и последиците от големия брой немотивирани самоотводи и лесно постигнати отводи, обхващащ цялата страна. Той може да се осъществи от ИВСС, ВСС и/или ВКС. Анализът следва да съдържа препоръки, които не застрашават независимостта на отделния съдия и възможността му да формира вътрешно убеждение;
  • изменения в процесуалните закони, които да въведат възможност за колегиален контрол върху самоотводите (напр. друг съдебен състав). Такава мярка би позволила по-голяма прозрачност и превенция срещу злоупотреби, без да накърнява независимостта на съда;
  • ефективно гарантиране на физическия интегритет и безопасността на съдии (вкл. охрана), които са подложени на натиск да се отведат с цел манипулиране на изхода на делото;

Припомняме на ВСС и ИВСС, че немотивираният отвод може да бъде основание за търсене на дисциплинарно наказание поради нарушаване на Етичния кодекс на съдиите.

Институт за пазарна икономика