Article_top

Емил Тонев

Почна се!

Росица Караджова, която с реакцията си срещу методите на Националния филмов център (НФЦ) разтърси не само нашия сайт, но и социалните мрежи, вече е на топа на устата, фигуративно казано.

22-годишното момиче бръкна в раната не само на филмовата "индустрия", а и на цялата прогнила държава. И атаките срещу него започнаха. Можем да бъдем сигурни, че няма да спрат. Така се прави, това е стандартна процедура в тази част на Европа - когато някой ти пречи да си живуркаш спокойно, макар и с нечиста съвест, той трябва да бъде оплют, обруган и унизен. За назидание на всички останали, които биха си помислили да протестират.

Сега Росица ще бъде обвинена в некадърност, непрофесионализъм, нахалство, прекалено високо самочувствие, прекалено ниско самочувствие, в неуважение към авторитетите. Ще я обвинят, че е млада, че е привлекателна, че ходи на токчета, че танцува пред хора, че не носи фередже, че се възползва от увреждането си.

Ще разкритикуват и сценария ѝ - че е наивен, инфантилен, дилетантски, недостоен за финансиране. И всички атакуващи ще се правят, че тя се заяжда с тях на дребно - заради отхвърления си проект, а не заради нечестните "правила" в НФЦ - колкото и пъти тя да повтори, че е подала жалбите си преди, а не след обявяването на оценките.

Пропускат, че тя извади на бял свят неопровержими факти за конфликт на интереси, но вече ѝ подхвърлят, че досега никоя жалба срещу НФЦ не е спечелена в съда от ищеца (което е факт, впрочем) - защо ли? Вече я "страхуват" лекичко в сайтове и социални мрежи - с намеци и недомлъвки, с директни анонимни псувни. Така е било, така и ще бъде. Докато...

        Картата на Геновева Димитрова
Картата на Евгений Михайлов

 

Не се наемам да твърдя докога. Искам само да споделя, че според скромните ми наблюдения един проблемен текст във всеки нормален сайт събира около 30% хейтвания към героя на текста. Хейтърите под "Жална му майка на българското кино" обаче са не повече от 1-2%. Това си е постижение. Но пък го е хейтнала обидената г-жа доц. Кънчева - член на комисията в НФЦ, и то с такова ехидно презрение, че моментално е насочила към себе си няколко омерзени коментара.

За да минем напряко, пускаме едно към едно днешното писмо на Росица до нас.

Здравейте, г-н Тонев,

Пиша Ви не за да се защитавам, защото смятам, че нямам нужда от това. А за да изкажа отново мнението си на човек, засегнат от ситуацията около прословутото блокиране на почти 7 милиона лева заради жалба, подадена от мен относно последната конкурсна сесия в НФЦ.

След последната моя позиция, публикувана от Вас, за което съм Ви безкрайно благодарна, се появиха нови спорове и нови нападки към мен. Изпращам ви нещо като обяснение на цялостната ситуация.

В началото искам да благодаря на всички хора, които ме подкрепиха. Поклон пред тях!

Сега само накратко да припомня събитията: През март подадох документи в конкурсната сесия, обявена от НФЦ. След като открих нарушения в процедурата, подадох жалби - седмици преди излизането на резултатите. Подчертавам – седмици преди! Но, както и предполагах, нарушенията, за които предупреждавах, бяха извършени. Тогава заведох жалба, този път в Административен съд.

Откакто съм подала жалбата в съда, моят равен шанс бе пренебрегнат, и не само това – получих наказателен вот заради жалбите ми. Непрестанно получавам обвинителни съобщения, писма и коментари. Един от тези коментари е на доц. Юлия Кънчева - член на художествената комисия за игрално кино към НФЦ. Сега към нея: г-жо Кънчева, извинявайте, но коментарът Ви по мой адрес не отива на човек като Вас - преподавател във висше учебно заведение. Този път ще ви отговоря с факти.

Г-жо Кънчева, многократно заявих, че не оспорвам последното място в класирането, защо продължавате да твърдите обратното?

Неразгърнати проекти.

Вие и останалите от комисията можехте да докажете, че сценарият ми е лош. Но само ако всички бяхте прочели сценария преди началото на този медиен скандал. Защото от 9-те подвързани екземпляра, които съм представила на комисията, 6 въобще не бяха отваряни. Всички сте попълнили оценъчните карти, но мога да ви докажа, че някои изобщо не са чели сценария. За съжаление не мога да докажа кои.

Сега поред:

1. На заседанието член от комисията (Валентина Илкова) коментира един исторически проект  – „Земетръс”. Г-жа Илкова казва: „Разбира се, аз мисля, че големият плюс на този сценарий в случая за нас е, че това е единственият сценарий на историческа тема”. Друг член на комисията обаче казва: „Не е, не е единственият.” „Как да не е единствен?”, учудва се г-жа Илкова. Очевидно е, че тя не знае, че и моят проект „Армаган – долината на смъртта” е исторически – за трагедията на тракийските българи от началото на ХХ век. Как мислите, защо не знае? Дали Валентина Илкова е чела моя сценарий и коректно го е класирала?

2. Казвате, че сте видели жалбата ми от 4 юли. Така е, тя е последната. Но аз сигнализирах за нередности много преди това и не съм се водила от оценките на художествената комисия – когато подавах жалбите си, сесията не бе приключила и още нямаше резултати. Имам копия от входящите им номера, с дати седмици преди да излязат резултатите.

3. „С какво ще се похвалите Вие - че сте "Мис Тишина" и сте участвали като танцьорка в "Байландо" (предаване, което никой не помни, за жалост!), дори без да го спечелите? Или с мелодраматичния си роман "Ритъмът на сърцето" и НОМИНАЦИЯ за награда на "Южна пролет"... ? Просто номинация! Или със заявеното си желание да станете звезда от Холивуд? Малко лош вкус, макар и разбираем инфантилен стремеж на провинциално по дух младо момиче.”

Това ми го казахте Вие, г-жо Кънчева.

По никакъв начин няма да си позволя да Ви обиждам или коментирам уменията Ви, социалното Ви положение и произход, защото не е достойно. Но, г-жо Кънчева, моите мечти не са свързани със световния мир, не са свързани и с глобалното затопляне, затова простете ми, че мечтая за Холивуд, мечтая да съм жива, мечтая да правя филмите си. За какво мечтаете Вие?...

4. „Госпожице Караджова, на 22 години сте, без никакъв опит в киното (с изключение на няколко минутните компромати, които сте направили като 2 клипчета!), а тропате с лъскави токченца от средностатистически хасковски магазин...”

Това пак е от Вас, доц. Кънчева.

Да, бедна съм, глуха съм и съм от провинцията. Обувките ми струват 10 лв. и няма как да е иначе, защото инвалидната ми пенсия е 120 лв. Обаче обувките ми са чисти и въпреки че са евтини, не ме е срам от това. Аз съм само едно младо момиче и може би нямам точно решение за проблемите. Но защо Вие, г-жо Кънчева, искате да ме поставите зад една решетка, където правилата са нечестни и аз, и младите хора като мен, които не искаме да ги спазваме, биваме смачквани?

Относно моя опит като сценарист и продуцент: да, аз едва сега прохождам в това амплоа. Но цитирам: НФЦ осъществява държавната подкрепа и подпомагане на българското кино. Основната му функция е подпомагане на филмопроизводството. А основният приоритет - подкрепата на нови таланти и млади автори.

Къде в думата „подкрепа“ става ясно, че трябва да се подкрепя само опитен и зрял човек? Не трябва ли да се подпомагат млади хора, които искат да се развиват и доказват? Къде по света се подпомага или финансира втори път човек, който веднъж е взел пари и е направил слаб филм? А след втория му слаб филм? Как така няколко продуцентски фирми могат да бъдат подпомагани от НФЦ всяка година по няколко пъти, независимо от това какви филми произвеждат. И как тази „процедура” продължава повече от 10 години?

5. „И не спекулирайте, моля, с проблема си - никой не Ви е дискриминирал поради тази причина...” Явно визирате проблема „глухота“. Е, г-жо Кънчева, много жалко, че смятате глухотата за проблем. Ние не сме проблем, ние просто сме родени без слух. Само имаме различна комуникация от вас, чуващите хора.

Простено да Ви е… Нито един от нас не е напълно зрящ или чуващ. В това се състои нашата уникалност, в собствените ни непълнота и несъвършенство, които непрестанно ни тласкат напред. Слепотата или глухотата, физически или духовни, винаги са били и ще бъдат едновременно наше наказание и наш дар. Ние избираме доколко да наказваме себе си, допускайки страданието да ни погълне. Все пак не трябва да забравяме, че най-големият дар винаги е този, който човек сам дава на себе си.

6. „Малко ми е мъчно, че младо момиче като Вас, уж под мотото, че ще се бори със "системата" (в която, без съмнение, има много "кривици", както би казал Левски!), някак доста злорадо и тъмнозелено злъчно споделя с УДОВОЛСТВИЕ, че ще лиши и без друго мизерното ни кинофинансиране не само тази година, а и в бъдеще. Напомняте ми като поведение гадния шопски виц: "Не е важно на мен да ми е добре, важното е на Вуте да му е зле!" Хора, работили с години върху проектите си, ще бъдат съсипани от Вашите действия! Мечтите им, труда им, животите им... Между тях - редица талантливи млади хора! Които не почват като Вас направо с пълнометражен игрален филм (недебютен!?!), а дълго доказват качествата си с краткометражни филми и са носители на изключително престижни международни награди!... Защо ги ограбвате?”

Вижте, аз не твърдя, че съм като Левски. Със сигурност имам пороци и не съм идеална, но просто търся правата си. Нека всички тези талантливи млади хора се обърнат към бившия министър Стоянович и директора на НФЦ г-н Чолаков и да им поискат отговор на простичкия въпрос: защо не са спазили законите и правилниците.

P. S. Г-жо Кънчева, аз съм студентка в 3-ти курс в НБУ – специалност Танцов театър. Въпреки социалното ми положение, аз плащам такса за обучението ми в този университет. Тъй като втората ми специалност ще бъде Кино и телевизия, изпращам Вашия коментар за мен, заедно с този мой отговор до Вас, на ректора на НБУ. Учителската професия е една от най-достойните професии. Учителят трябва да бъде пример за подражание от младите. Вие такава ли сте?

Уважаеми читатели, за да не се питате коя е и откъде се взе Росица Караджова, предлагаме нейната кратка

Биография

Родена е на 21 юли 1992 г. в Хасково, в семейство на глухи родители. При раждането ѝ лекарите установяват 80% наследствена глухонемота. По законите на Република България тя е инвалид втора група.

Член е на „Съюза на глухите” в България.

 От 6-годишна танцува в групата за модерни танци при РД на Глухите - Хасково. През 2010 г. е носителка на короната „Мис Тишина” - България. Завършва средното си образование в ПГЛП “Райна Княгиня” - гр. Хасково.

През 2010 г. участва в първото издание на шоуто за сбъдване на мечти “Байландо”, стига до финала и променя представата за глухите хора в България.

През 2011 г. е член на журито на конкурса – „Мис Тишина”. Лауреат е на 8 фестивала на „Съюза на глухите” в България. Участва в различни модни ревюта и рекламни кампании като лице, заснема фотосесии и работи професионално като танцьор в шоу програми и концерти.

В момента учи актьорско майсторство и танцов театър в НБУ.

На 27 юли 2011 г. издателство „Сиела” издава дебютния роман на Росица, озаглавен „Ритъмът на сърцето”. Малко по-късно тя адаптира романа в сценарий за игрален филм. Не след дълго получава номинация за млад сценарист и наградата за сценарий на „Тракийско дружество” на конкурса „Южна пролет”. Американски продуцент и режисьор се заемат на направят екранизацията - филм по действителна история, в който Росица да е съпродуцент, сценарист и играе себе си.

В средата на 2011 г. получава почетен медал за особени заслуги – най високото отличие на Съюза на глухите в България.

В края на 2011 г. получава специалната стипендия за млади писатели и таланти от Министерството на културата. През 2012 г. сама продуцира и финансира рекламен късометражен филм – презентация на проекта „Ритъмът на сърцето“.

През 2013 г. достига до полуфинала на телевизионното шоу “Турция търси талант”.

В същата година получава първата си роля в пълнометражния игрален филм – „Живи легенди“.

По повод 100-годишнината от изтреблението на тракийските българи в Беломорска Тракия през 1913 г. пише сценарий за игрален филм, озаглавен „Армаган - долината на смъртта“. Сценарият получава одобрение от Тракийските дружества в България и те създават кампания за финансиране на филма.

В началото на 2014 г. получава и първата си главна роля в „Красавицата и звяра“ – едноминутен игрален филм за фестивала „Jameson“.

За десерт - един клип от участието на Росица в шоуто "Байландо" на Нова тв:

 
Снимка Личен архив

Почна се!

Росица Караджова, която с реакцията си срещу методите на Националния филмов център (НФЦ) разтърси не само нашия сайт, но и социалните мрежи, вече е на топа на устата, фигуративно казано.

22-годишното момиче бръкна в раната не само на филмовата "индустрия", а и на цялата прогнила държава. И атаките срещу него започнаха. Можем да бъдем сигурни, че няма да спрат. Така се прави, това е стандартна процедура в тази част на Европа - когато някой ти пречи да си живуркаш спокойно, макар и с нечиста съвест, той трябва да бъде оплют, обруган и унизен. За назидание на всички останали, които биха си помислили да протестират.

Сега Росица ще бъде обвинена в некадърност, непрофесионализъм, нахалство, прекалено високо самочувствие, прекалено ниско самочувствие, в неуважение към авторитетите. Ще я обвинят, че е млада, че е привлекателна, че ходи на токчета, че танцува пред хора, че не носи фередже, че се възползва от увреждането си.

Ще разкритикуват и сценария ѝ - че е наивен, инфантилен, дилетантски, недостоен за финансиране. И всички атакуващи ще се правят, че тя се заяжда с тях на дребно - заради отхвърления си проект, а не заради нечестните "правила" в НФЦ - колкото и пъти тя да повтори, че е подала жалбите си преди, а не след обявяването на оценките.

Пропускат, че тя извади на бял свят неопровержими факти за конфликт на интереси, но вече ѝ подхвърлят, че досега никоя жалба срещу НФЦ не е спечелена в съда от ищеца (което е факт, впрочем) - защо ли? Вече я "страхуват" лекичко в сайтове и социални мрежи - с намеци и недомлъвки, с директни анонимни псувни. Така е било, така и ще бъде. Докато...

        Картата на Геновева Димитрова
Картата на Евгений Михайлов

 

Не се наемам да твърдя докога. Искам само да споделя, че според скромните ми наблюдения един проблемен текст във всеки нормален сайт събира около 30% хейтвания към героя на текста. Хейтърите под "Жална му майка на българското кино" обаче са не повече от 1-2%. Това си е постижение. Но пък го е хейтнала обидената г-жа доц. Кънчева - член на комисията в НФЦ, и то с такова ехидно презрение, че моментално е насочила към себе си няколко омерзени коментара.

За да минем напряко, пускаме едно към едно днешното писмо на Росица до нас.

Здравейте, г-н Тонев,

Пиша Ви не за да се защитавам, защото смятам, че нямам нужда от това. А за да изкажа отново мнението си на човек, засегнат от ситуацията около прословутото блокиране на почти 7 милиона лева заради жалба, подадена от мен относно последната конкурсна сесия в НФЦ.

След последната моя позиция, публикувана от Вас, за което съм Ви безкрайно благодарна, се появиха нови спорове и нови нападки към мен. Изпращам ви нещо като обяснение на цялостната ситуация.

В началото искам да благодаря на всички хора, които ме подкрепиха. Поклон пред тях!

Сега само накратко да припомня събитията: През март подадох документи в конкурсната сесия, обявена от НФЦ. След като открих нарушения в процедурата, подадох жалби - седмици преди излизането на резултатите. Подчертавам – седмици преди! Но, както и предполагах, нарушенията, за които предупреждавах, бяха извършени. Тогава заведох жалба, този път в Административен съд.

Откакто съм подала жалбата в съда, моят равен шанс бе пренебрегнат, и не само това – получих наказателен вот заради жалбите ми. Непрестанно получавам обвинителни съобщения, писма и коментари. Един от тези коментари е на доц. Юлия Кънчева - член на художествената комисия за игрално кино към НФЦ. Сега към нея: г-жо Кънчева, извинявайте, но коментарът Ви по мой адрес не отива на човек като Вас - преподавател във висше учебно заведение. Този път ще ви отговоря с факти.

Г-жо Кънчева, многократно заявих, че не оспорвам последното място в класирането, защо продължавате да твърдите обратното?

Неразгърнати проекти.

Вие и останалите от комисията можехте да докажете, че сценарият ми е лош. Но само ако всички бяхте прочели сценария преди началото на този медиен скандал. Защото от 9-те подвързани екземпляра, които съм представила на комисията, 6 въобще не бяха отваряни. Всички сте попълнили оценъчните карти, но мога да ви докажа, че някои изобщо не са чели сценария. За съжаление не мога да докажа кои.

Сега поред:

1. На заседанието член от комисията (Валентина Илкова) коментира един исторически проект  – „Земетръс”. Г-жа Илкова казва: „Разбира се, аз мисля, че големият плюс на този сценарий в случая за нас е, че това е единственият сценарий на историческа тема”. Друг член на комисията обаче казва: „Не е, не е единственият.” „Как да не е единствен?”, учудва се г-жа Илкова. Очевидно е, че тя не знае, че и моят проект „Армаган – долината на смъртта” е исторически – за трагедията на тракийските българи от началото на ХХ век. Как мислите, защо не знае? Дали Валентина Илкова е чела моя сценарий и коректно го е класирала?

2. Казвате, че сте видели жалбата ми от 4 юли. Така е, тя е последната. Но аз сигнализирах за нередности много преди това и не съм се водила от оценките на художествената комисия – когато подавах жалбите си, сесията не бе приключила и още нямаше резултати. Имам копия от входящите им номера, с дати седмици преди да излязат резултатите.

3. „С какво ще се похвалите Вие - че сте "Мис Тишина" и сте участвали като танцьорка в "Байландо" (предаване, което никой не помни, за жалост!), дори без да го спечелите? Или с мелодраматичния си роман "Ритъмът на сърцето" и НОМИНАЦИЯ за награда на "Южна пролет"... ? Просто номинация! Или със заявеното си желание да станете звезда от Холивуд? Малко лош вкус, макар и разбираем инфантилен стремеж на провинциално по дух младо момиче.”

Това ми го казахте Вие, г-жо Кънчева.

По никакъв начин няма да си позволя да Ви обиждам или коментирам уменията Ви, социалното Ви положение и произход, защото не е достойно. Но, г-жо Кънчева, моите мечти не са свързани със световния мир, не са свързани и с глобалното затопляне, затова простете ми, че мечтая за Холивуд, мечтая да съм жива, мечтая да правя филмите си. За какво мечтаете Вие?...

4. „Госпожице Караджова, на 22 години сте, без никакъв опит в киното (с изключение на няколко минутните компромати, които сте направили като 2 клипчета!), а тропате с лъскави токченца от средностатистически хасковски магазин...”

Това пак е от Вас, доц. Кънчева.

Да, бедна съм, глуха съм и съм от провинцията. Обувките ми струват 10 лв. и няма как да е иначе, защото инвалидната ми пенсия е 120 лв. Обаче обувките ми са чисти и въпреки че са евтини, не ме е срам от това. Аз съм само едно младо момиче и може би нямам точно решение за проблемите. Но защо Вие, г-жо Кънчева, искате да ме поставите зад една решетка, където правилата са нечестни и аз, и младите хора като мен, които не искаме да ги спазваме, биваме смачквани?

Относно моя опит като сценарист и продуцент: да, аз едва сега прохождам в това амплоа. Но цитирам: НФЦ осъществява държавната подкрепа и подпомагане на българското кино. Основната му функция е подпомагане на филмопроизводството. А основният приоритет - подкрепата на нови таланти и млади автори.

Къде в думата „подкрепа“ става ясно, че трябва да се подкрепя само опитен и зрял човек? Не трябва ли да се подпомагат млади хора, които искат да се развиват и доказват? Къде по света се подпомага или финансира втори път човек, който веднъж е взел пари и е направил слаб филм? А след втория му слаб филм? Как така няколко продуцентски фирми могат да бъдат подпомагани от НФЦ всяка година по няколко пъти, независимо от това какви филми произвеждат. И как тази „процедура” продължава повече от 10 години?

5. „И не спекулирайте, моля, с проблема си - никой не Ви е дискриминирал поради тази причина...” Явно визирате проблема „глухота“. Е, г-жо Кънчева, много жалко, че смятате глухотата за проблем. Ние не сме проблем, ние просто сме родени без слух. Само имаме различна комуникация от вас, чуващите хора.

Простено да Ви е… Нито един от нас не е напълно зрящ или чуващ. В това се състои нашата уникалност, в собствените ни непълнота и несъвършенство, които непрестанно ни тласкат напред. Слепотата или глухотата, физически или духовни, винаги са били и ще бъдат едновременно наше наказание и наш дар. Ние избираме доколко да наказваме себе си, допускайки страданието да ни погълне. Все пак не трябва да забравяме, че най-големият дар винаги е този, който човек сам дава на себе си.

6. „Малко ми е мъчно, че младо момиче като Вас, уж под мотото, че ще се бори със "системата" (в която, без съмнение, има много "кривици", както би казал Левски!), някак доста злорадо и тъмнозелено злъчно споделя с УДОВОЛСТВИЕ, че ще лиши и без друго мизерното ни кинофинансиране не само тази година, а и в бъдеще. Напомняте ми като поведение гадния шопски виц: "Не е важно на мен да ми е добре, важното е на Вуте да му е зле!" Хора, работили с години върху проектите си, ще бъдат съсипани от Вашите действия! Мечтите им, труда им, животите им... Между тях - редица талантливи млади хора! Които не почват като Вас направо с пълнометражен игрален филм (недебютен!?!), а дълго доказват качествата си с краткометражни филми и са носители на изключително престижни международни награди!... Защо ги ограбвате?”

Вижте, аз не твърдя, че съм като Левски. Със сигурност имам пороци и не съм идеална, но просто търся правата си. Нека всички тези талантливи млади хора се обърнат към бившия министър Стоянович и директора на НФЦ г-н Чолаков и да им поискат отговор на простичкия въпрос: защо не са спазили законите и правилниците.

P. S. Г-жо Кънчева, аз съм студентка в 3-ти курс в НБУ – специалност Танцов театър. Въпреки социалното ми положение, аз плащам такса за обучението ми в този университет. Тъй като втората ми специалност ще бъде Кино и телевизия, изпращам Вашия коментар за мен, заедно с този мой отговор до Вас, на ректора на НБУ. Учителската професия е една от най-достойните професии. Учителят трябва да бъде пример за подражание от младите. Вие такава ли сте?

Уважаеми читатели, за да не се питате коя е и откъде се взе Росица Караджова, предлагаме нейната кратка

Биография

Родена е на 21 юли 1992 г. в Хасково, в семейство на глухи родители. При раждането ѝ лекарите установяват 80% наследствена глухонемота. По законите на Република България тя е инвалид втора група.

Член е на „Съюза на глухите” в България.

 От 6-годишна танцува в групата за модерни танци при РД на Глухите - Хасково. През 2010 г. е носителка на короната „Мис Тишина” - България. Завършва средното си образование в ПГЛП “Райна Княгиня” - гр. Хасково.

През 2010 г. участва в първото издание на шоуто за сбъдване на мечти “Байландо”, стига до финала и променя представата за глухите хора в България.

През 2011 г. е член на журито на конкурса – „Мис Тишина”. Лауреат е на 8 фестивала на „Съюза на глухите” в България. Участва в различни модни ревюта и рекламни кампании като лице, заснема фотосесии и работи професионално като танцьор в шоу програми и концерти.

В момента учи актьорско майсторство и танцов театър в НБУ.

На 27 юли 2011 г. издателство „Сиела” издава дебютния роман на Росица, озаглавен „Ритъмът на сърцето”. Малко по-късно тя адаптира романа в сценарий за игрален филм. Не след дълго получава номинация за млад сценарист и наградата за сценарий на „Тракийско дружество” на конкурса „Южна пролет”. Американски продуцент и режисьор се заемат на направят екранизацията - филм по действителна история, в който Росица да е съпродуцент, сценарист и играе себе си.

В средата на 2011 г. получава почетен медал за особени заслуги – най високото отличие на Съюза на глухите в България.

В края на 2011 г. получава специалната стипендия за млади писатели и таланти от Министерството на културата. През 2012 г. сама продуцира и финансира рекламен късометражен филм – презентация на проекта „Ритъмът на сърцето“.

През 2013 г. достига до полуфинала на телевизионното шоу “Турция търси талант”.

В същата година получава първата си роля в пълнометражния игрален филм – „Живи легенди“.

По повод 100-годишнината от изтреблението на тракийските българи в Беломорска Тракия през 1913 г. пише сценарий за игрален филм, озаглавен „Армаган - долината на смъртта“. Сценарият получава одобрение от Тракийските дружества в България и те създават кампания за финансиране на филма.

В началото на 2014 г. получава и първата си главна роля в „Красавицата и звяра“ – едноминутен игрален филм за фестивала „Jameson“.

За десерт - един клип от участието на Росица в шоуто "Байландо" на Нова тв:

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

_

Има две решения на проблема:

1) Държавното финансиране за каквито и да е филми се прекратява, щото и на бебетата е ясно как работи системата. А не е нужно да си от бранша, за да си чувал всичките истории като тази за козела, спомената по-долу. Освен това, ако си наистина с добра идея, значи трябва да можеш да намериш инвестиция за нея и без да опираш до държавата.

2) Вместо да се раздават милион лева на филм, се слага горна граница на финансирането от, да речем, 50-100 хиляди лева. Така се финансират не 3, а 30 филма на година. Вдига се многократно шанса да се финансира поне един наистина смислен филм, правен от хора с желание, който може да се окаже успешен, в смисъл да представя БГ навън (фестивали и т.н.) и да печели награди. Ако някой каже, че финансирането не е достатъчно, показва му се пътеката. Навън правят чудеса от храброст с жълти стотинки и печелят купища награди, тук 70% от бюджета отива по джобове... На който не му отърва или му е малка сумата, да не снима. Време е снимащите да влязат в крак със съвремието.
Анонимен's picture
Анонимен

Дея А.

В България всичко отива "по джобове", във всички области. Време е нещо да се случи... като да се появи едно момиче и да ни обясни правилата... с усмивка и вяра!
Анонимен's picture
Анонимен

ФБ

Да подкрепим Роси: https://www.facebook.com/groups/Da.podkrepim.Rosi/
Анонимен's picture
Анонимен

Константин Бранкуш, един провинциалист от Търгу Жиу, Румъния, си наумил, че има мисия и тръгнал пеш за Париж, щото нямал пари за влака. Пристигнал след 3 месеца, окъсан, гладен, бос /със скъсани обувки демек, доцент Кънчева!/ и взел че изпълнил мечтата си - станал известен артист, знаем го под името Бранкузи. Ето той и такива мечтатели като него ще се запомнят на тоз свят, а хора като доцентката Юлия Кънчева ще бъдат погълнати от Забравата. а и той е имал своята доцент Кънчева в Париж, която да му се подиграва на обувките, на селския вид, на бедността, на наивността и провинциалността му. ВИе Кънчева сте антураж, който всъшност е необходимото зло, което да мотивира свободните хова да отстояват своята уникалност въприки вашата ограниченост.... Ти си от страната на кухите глави.... А Росица... единствено от нея зависи докъде ще стигне и докъде ще има сили. Къде ще намери своя Париж.
Анонимен's picture
Анонимен

Защо само хора, които нищо не разбират от кино коментират? Пълно е с всякакви глупости 0 та Източни пиеси не бил взел никакви пари от държавата, та всичко отивало в "нечии джобове", та държавата не трябвало да дава...
Толкова глупости на едно място не бях виждал!
Най-вероятно има продуценти, които крадат част от субсидията (за съжаление нямам доказателства за това), но трябва да не познаваш съвсем процеса, за да се излагаш с такива лаишки твърдения като "нечии джобове". Кажи КОИ да тези джобове, иначе позицията " знам ги, всички са маскари" е много удобна. Сигурен съм, че почти всички хвърлящи "камъни" по българските филми в този сайт за крали от това което се занимават или биха го направили ако им се отдаде възможност, но тук с голяма лекота раздават присъди на общо основание! Пак питам КОЙ краде - а ако не знаете... обърнете се към собствения си живот и вижте там всичко наред ли е, честни ли сте, имате ли морал, постъпвате ли правилно, или гледате винаги собствената си изгода. Тогава се върнете и обвинявайте. Роси, мила, ти също.
Анонимен's picture
Анонимен


И само ще вметна още нещо. Нали се сещате за проекта на Караджова: "Армаган - Долината на Смъртта"?

Един цитат от анотацията: "Стотици хиляди българи са прокудени от родните си места а неуспелите да тръгнат са зверски избити. Деца, старци, жени и мъже са посечени от ятаганите на Енвер Паша и неговата войска."

А какво имаме тук? Красота и кючек. Дори на 6:40 се опитва да каже нещо на турски за публиката. Лицемерие ли надушвам или... не, по-скоро това е пътят към мечтите...

https://www.youtube.com/watch?v=fguGm0J4LIU

Анонимен's picture
Анонимен

то малко интересно инфо:
NATIONAL CAMPAIGN - Armagan - the Valley of Death – да това е др име на същият проект, написано на английски и поместено в indiegogo.com.
This campaign started on Aug 07 and closed on October 06, 2013

Искали са да съберат $250,000, словом двеста и петдесет хиляди долара, хората са им дали цели $20.

Проекта е пуснат от Росица Караджова.

м/у другото има още един проект на Караджова там, събрал $0.

Ето и от kickstarter.com:
Там също са събирали $250,000 , а хората са им дали цели $10.

Проекта е пуснат от:
Project by
Angel Nikolov Daskalov
Dallas, TX

Това е тъка защото Kickstarter.com е сайт за финансиране на американски проекти. А кой е този господин, не знам. Това значи че Караджова също не си пада да спазва всички правила и е подвела потребителите на сайта, че подкрепят американски продукт.

На 30 Juli 2013, се пуска апел към харта да даряват за филма в блога на Zamunda.net там може би успеха е бил по голям, но няма статистика – само коментари на хора, споделящи че са дарли, а вече и питащи какво се случва с даренията им.
За режисьор там е обявен: Живко Ботев
В списъците с кандидатствали проекти на НФЦ режисьор е Тодор Чапкънов.
Ето и какви са „бакшишите” за дарителите – тук нямаме упомената сума нужна за проекта.
1.Златен билет - дарение от 20 или повече лева ще ви даде възможност да се сдобиете със златен билет за премиерата на филма. Количествата са ограничени!

2. DVD на филма - ако няма да можете да посетите прожекциите, можете да дарите 10 или повече лева и да получите филма на DVD носител.

3. CD с музика от филма - дарение от 5 лв. ще ви осигури саундтрака.

4. Плакат - ако искате да поставите филма на стената си или да запазите плакат за колекция, е нужно да дарите 5 лв.
На 05-декември-2013 има пуснат проект и в http://zabulgaria.org/ което е нещо като indiegogo.com иkickstarter.com
Тук проекта е искал едва 1000 евро и е събрал най-много от вс кампании цели 30 евро.
Ликовете:
https://www.indiegogo.com/.../national-campaign-armagan...
https://www.kickstarter.com/.../national-campaign-armagan...
http://zamunda.net/blog.php?post=16
http://zabulgaria.org/.../%D0%90%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0.../530

Изводи:
Проекта не е бил ниско оценен само от комисията на НФЦ, но и от посетителите на crowdfindingсайтовете. Освен в zamunda, където няма статистика на даренията. Там където е упомената сума почва от 1000 евро и стига до 250 000 долара, а последно се искат милион и нещо от държавата. Може би този скандал има за цел да направи проекта "популярен" и при следваща подобна кампания да събере повече пари. Събраните под форма дарения обаче няма нужда да се връщат или да им се прави отчет.
Анонимен's picture
Анонимен

americano

Като подминем слабият ти опит за "препикаване" на темата не си показал много качества, друже. "Анализа" ти на това колко трудно се достига до завършен бюджет в киноиндустрията е показателен и ти дава сам отговори на евтините въпросчета. Ха сега излез пред блока в крайният ти квартал и се опитай да намериш 2 лева за каквато ти решиш кауза. После ела тук и сподели опита си. До тогава лека нощ!
Анонимен's picture
Анонимен

Уважаема Роси, бихте ли изнесли официално колко пари са събрани от кампанията в Замунда.Много хора са дарили пари по ваша сметка за реализацията на филма, който както се оказва е само на сценарий. Интересно ми е и гледната точка на актьорите съгласили се да участват във филма. Друг интересен факт е - филм, който вече има свои актьори и масова медийна кампания за събиране на средства кандидатства като сценарий.....Нещо се загубвам по темата. Изнесете факти не само за НФЦ, за което приемете моите адмирации, но и относно получените пари под формата на дарение за филма. Благодаря ви!
Анонимен's picture
Анонимен

Росица Караджова

Армаган - долината на смъртта е внесен като проект, а не като сценарий. Събраните средства и ресурси за заснемането на филма Армаган - долината на смъртта, до момента са 20 процента от необходимия бюджет, който е - 1074978 лв. Всички документи са приложени в проекта подаден за дофинансиране от НФЦ, както е по закон. Исканото държавно субсидиране е - 859 983лв - също както е по закон. Актьорите съгласили се да бъдат заснети в рекламен клип, целящ събирането на средства, са чели сценария и дали съгласие за участие в проекта. Кампанията в Замунда, беше част от Националната кампания създадена за събирането на средства и подсигуряване на ресурси. Не мога да посоча точни средства от кампанията обявена на сайта на Замунда, поради причина, че сметките и начините на дарения, са еднакви за всички, популяризирали кампанията.
Анонимен's picture
Анонимен

Целият този спор остава много далеч от интересите на бъларина, защото той отдавна не се интересува от българско кино, отписал го е. Така че този локален, гилдиен скандал няма как да задържи дълго публичния интерес. Някакви недостатъчни пари ще финансират отчасти няколко пошли и ненодялани проекта. Няколко "наши хора" ще си надпишат някакви хонорари... голяма работа. "Поза на дете" дето взе награди за сценарий и актьорско майсторство в Берлин с какъв бюджет е правен, проверете! Не са парите важни, идеи нямат нашите "режисьори" и "сценаристи", само претенции, затлачени мозъци, без артистизъм, без послание, без нищо, което да искат/имат да кажат... ами да, те всъщност няма какво да кажат.... дават им се пари да се преструват на интелектуалци, ама интелектуалци без идеи и послания, без усет за мисия, са фалшиви интелектуалци и имитация на самите себе си. блях.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Защо само Иван Гешев е номиниран за главен прокурор?