„Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да консумират.”
Уинстън Чърчил

 

Балканите са регионът, който винаги е бил известен със своята неподчиненост, неразбирателства и нестабилност, а народите му с буйните си и бързо сменящи се настроения. Някои дори са дръзвали да го сравняват с Близкия изток. Дали този микс от дрязги и проблеми най-накрая ще бъде разрешен? Дали Европа ще успее да „опитоми” балканския нрав? Това започва да изглежда все по-реалистично с оглед на факта, че за първи път в историята, освен географското си положение, всички тези страни вече споделят и ясна обща посока. Поглед към Съюза.

Стратегията, приета от ЕК на 06.02.2018 година, бе наречена от президента Радев „историческа” и бе посрещната с аплодисменти в някои страни. Със сигурност е историческа, тъй като ЕС показа, че „позабравеният” процес на разширяване отново е на дневен ред. Стратегията дава нов тласък на „Берлинския процес” (август 2014 г.). Самият процес е далеч от финализирането си, но отваряйки пътя към него, ръководството на ЕС дава знак, че е готово да започне открити разговори за засилена централизация и консолидация в рамките на Съюза. Подобни знаци имаше още от преди избирането на Макрон, но те не бяха достатъчно ясни. Европа успя да преодолее кризите от изминалите години и особено турбулентната 2016 година и започна своя процес на тотална трансформация към глобална и незаобиколима сила. Сила, която да е в състояние да конкурира надигащия се Далечен изток, а дори и САЩ.

В стратегията ясно е залегнала първата цел, а именно присъединяването на Черна гора и Сърбия възможно най-бързо, с времеви хоризонт около 2025 година. Останалите страни, за които се отнася стратегията са съответно: Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Косово. Македония е покрила изискванията за кандидат-членка още през 2005 г., но поради проблеми в междусъседските ѝ отношения, преговорите още не са започнали. Това обаче е възможно да се промени още през тази година. Според някои експерти, ако страната успее да отбележи напредък в казуса с името си и плана за реформи, ЕС има готовността да отправи покана за начало на преговорите. Обществените настроения вероятно допълнително ще ускорят процеса. Има призиви от различни страни за засилен обществен натиск над националните правителства, тъй като това е най-сигурната гаранция за изпълнение на поставените условия. Към момента, според данни на Центъра за европейски стратегии-Скопие, 64% от населението подкрепя присъединяването към ЕС.

След заседание на Европейския съвет, провело се на 26 и 27 юни 2014 г., на Албания ѝ бе предоставен желания статут на кандидат членка. Към момента Босна и Херцеговина все още очаква мнението на ЕК, което трябва да оцени кандидатурата ѝ за членство, която страната внесе на 15.02.2016 г. Едва тогава - в случай на зелена светлина от ЕК, ще е възможно започването на преговорите по присъединяване. И при двете държави ситуацията е що годе идентична. От Брюксел дават препоръки за реформи и подобряване на ключови сектори на национално ниво, а от своя страна държавите отбелязват частичен напредък, макар и бавен. Анализаторските прогнози за двете страни са, че за пълното им присъединяване може да се говори едва след 2025-а, дори 2030 година.

Казусът "Косово"

Страната, бележеща най-малък напредък по присъединяването си към ЕС, е Косово, която и не случайно е изброена на последно място в документа (държавите са подредени по евентуалната последователност на присъединяването им към ЕС). Не толкова стабилна, бедна и корумпирана, Косово е страна под въпрос в очите на някои експерти, а и по мое скромно мнение. Не е напълно ясно кога страната ще е готова изобщо да бъде страна кандидатка. На публична дискусия, провела се в София на 13.02.2018 г., сръбският проф. Йонко Теокаревич коментира, че и Сърбия и Косово са наясно, че трябва да направят взаимни отстъпки по пътя си към ЕС, но и двете не са готови за подобно нещо. Разрешаването на регионалния спор е едно от условията в стратегията, но по думи на професора, той не вижда как това ще се случи в обозримото бъдеще.

Два дни след въпросната среща, на 15.02. Германия отново отправи ултиматум към Сърбия и отсече,  че страната трябва да признае Косово, ако иска да върви към ЕС. От Белград, разбира се, отговориха очаквано – „Сърбия никога няма да признае Косово.” Това поставя сръбската страна в много деликатна позиция. Ако натискът от ЕС за разпознаването на бившата провинция продължава, това може да има обратен ефект в обществените среди на западната ни съседка. От друга страна Белград представлява много по-голям интерес за Брюксел, отколкото Прищина. Чисто хипотетично това дава възможност за отправянето на друго условие в бъдеще като вход към Съюза. Най-прост пример е присъединяването на страната към НАТО, което би противоречало с политиката на неутралитет, към която страната силно се придържа. И в двата случая Белград ще бъде изправен пред много комплексен избор. Логично е, че ако се стигне до подобна ситуация, най-рационално решение би било да се загърбят идеологическите и териториални диспути.

Федерална Европа

При всички случаи Съюзът ще задълбава интеграционния процес спрямо Западните Балкани и ще работи за тяхното присъединяване, паралелно с цялостното си укрепване. Цялостната концепция се върти покрай това, че от Брюксел си поставят за цел сегашното състояние на Общността да се е подобрило значително до момента, в който тези страни влязат в границите ѝ. Този регион представлява голям икономически интерес за сериозните играчи като Германия, но по-важното е, че е от изключителна важност в геостратегически план. Тоест, трябва да се отбележи времето, в което въпросната стратегия вижда бял свят. Коментатори и експерти я оцениха като не толкова навременна и дори закъсняла, тъй като е била необходима още преди десетилетие. Според мен е обратното - бе невъзможно точно по време на икономическата кризата ЕС да мисли за разширяването си, съответно да влага средства в нестабилни страни с тепърва развиващи се пазарни икономики.

Още една много значителна цел за Съюза зависи от успеха на Берлинския процес. Западните Балкани като едно цяло са полуексклав (граничат с море) заобиколен изцяло от ЕС. Това е и последният „официален” регион, в който има сравнително  необезпокоявано руско присъствие в средата на континента. Ако ЕС е напълно сериозен в амбициите си да бъде глобален лидер, то елиминирането на чуждо присъствие е задължително условие. Освен руското, от Брюксел много сериозно трябва да се замислят и за изключителното американско присъствие в рамките на Косово и неговото ограничаване, както и цялостното бъдеще на НАТО. Плановете за създаването на обща отбранителна линия и единна европейска армия са в ход и с всичко случващо се и в САЩ и в Турция, бъдещето на Пакта бавно бива поставяно под въпрос. Всичко това ще открие изцяло пътя на Съюза към федерализацията на Общността и ще постави началото на нова ера в историята на стария континент. 

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".