От публичното замеряне с имена, намеци и недомлъвки между премиер, президент и корпулентен издател за неинформираната публика не стана съвсем ясно къде е проблемът, но едно е очевидно - проблем има. Дори няколко. Иначе как да си обясним необичайната приказливост на успешния - и все още млад - човек на 37 години, който досега даваше публично изявление средно веднъж годишно?

От изнервените подмятания, след премахване на личните нападки и атаки, преднамереното изпускане на реплики, покани за успокояване и намеци “знам какво направи през последните няколко мандата” стават ясни три проблемни области, за които очевидно става дума:

(1) Обществените поръчки, които са хранилката на политическата класа и свързаните с нея олигарси, кандидат-олигарси и местни олигархоподобни феодали с функция на политически брокери на едро (в мирно време) и на дребно (в режим на избори). След десет години в ЕС и още поне толкова в предприсъединителен режим умението за законно усвояване на поръчки и насочване на парите към верните фирми вече е доведено до съвършенство. Резултатите са налице - законите са привидно спазени, но количеството невидими пари, изливани в губещи медии, в нови политически проекти и в иначе документално-скромни предизборни кампании, съвсем видимо расте. Кой да ги разследва - ДАНС, прокуратура, нов антикорупционен орган, избран от същите хора? Отговорът е повече от ясен.

(2) Руското влияние и връзки изведнъж стават свръхчувствителна тема, след като решението по "Закона Магнитски” в Щатите идва след броени месеци и все още е неизвестно какво ще гласи то по отношение на Цацаров, Пеевски и свързаните с тях (помним - “ти си го избра”) политици по върховете. Изведнъж реториката от краткия мандат на Орешарски за важността на “Южен поток” и лобирането за неговите подизпълнители стана срамна тема, совалките около договорите за нови ядрени мощности и атаките срещу бизнесмени от сектора с много нули са удобно забравени, а срещите с руски външнотърговски банки и бизнесмени за финансиране на приватизационни и постприватизационни сделки са изтрити, сякаш никога не са се случвали.

(3) “Влиянието над премиера”, известен от първия си мандат с това, че през два месеца първо искаше да вдига, а после да сваля ставката на ДДС, е някакъв имагинерен, но явно ключово важен и много, много скъп политически актив, затова и се споменава директно толкова пъти. Политическите брокери с дълъг опит и стаж в други сложни конфигурации добре знаят как от този имагинерен актив да се премине в реално политическо влияние, оттам в общи действия, взаимни услуги, прокарване на закони, създаване на разпределителни управляващи коалиции, съглашения за контрол над публичен ресурс, издигане и избиране на зависими кандидати в иначе независими системи и политически действия без някакво идейно обяснение, но с ясен и конкретен бенефициент.

В цялата тази описана конфигурация всичко изглежда логично за познатите ни от Алеко насам местни политически нрави, но липсва нещо много важно - законите и принципите, заложени в тях. Има само много нерви, огромно его и все по-фасадни институции, политици и медии. Решение или поне успокоение на тази ситуация обаче ще има съвсем скоро на същия принцип - договорено някъде на спокойствие, в луксозен хотел или в ловна резиденция, за да са доволни всички. Тука е така, както се казва накратко. А този вече класически израз дори много удобно се събира само в един смс - като за заети хора, вече малко поуморени от тежестта на властта, но без полезен ход извън нея.

...

Николай Стайков е съосновател и член на борда на "Антикорупционен фонд". Коментарът е от профила му във фейсбук. Публикуваме го с негово разрешение. Заглавието е на Клуб Z.