Обръщението на Путин пред Федералното събрание този път не беше замислено да бъде просто поредното, под №14. То бе специално преместено за 2018 г., за да може президентът да сподели с депутатите своята предизборна програма. Затова обръщението бе отправено в нов формат – на Големия манеж, не в Кремъл, а в списъка на поканените се оказаха представители на „широкото гражданско общество", от спортисти до журналисти. Друго нововъведение бе използването на презентация със слайдове, с които президентът активно илюстрира своите думи. Предизборният формат и необходимостта публиката да бъде впечатлена, в края на краищата изиграха лоша шега на президента.

Ден по-рано бе анонсирано, че основното послание ще бъдат „майските укази“ - пакет от социални мерки, които Путин обнародва като встъпваше в длъжност през 2012 г. Първата част от обръщението наистина беше посветена на тези социално-икономически цели, които президентът свързва със своя евентуален четвърти мандат. Бяха споменати увеличение на БВП един път и половина и ръст на икономиката по-висок от средния за света (днес Русия изостава от този темп с 1-2 процентни пункта). Бяха формулирани приоритетите на социалната политика – 40-процентен ръст на детските, повишение на средната продължителност на живота от днешните 73 години до над 80, увеличение на разходите за здравеопазване и образование. Прозвучаха познати изрази за новата цифрова икономика и иновационни технологии.

Нищо свръхестествено за една предизборна реч, точно такова обръщение се очакваше от Путин тази година. Проблемите от подобна риторика също са очевидни за всеки поне малко компетентен наблюдател.

Президентът почти нищо не каза за това откъде ще се търсят ресурси за това икономическо чудо и новите социални разходи.

Путин призна, че при изпълнението на „майските укази“ от 2012 г. имало „някои недостатъци“ - това означава на практика, че парите за изпълнението спешно се търсеха от федералните и местни власти за сметка на съкращаване на други задължения. Освен това, и преди сме чували много подобни декларации. В икономическата сфера Кремъл няма с какво да впечатли своите избиратели, а още по-трудно е да отчете някакви резултати от последните години. Постиженията тук са на изчезване, ако не броим рекордните темпове на изтичане на капитали от страната и стремителното свиване на руския БВП като дял от световния.

Тук, като се започне разбира се с олимпиадата в Сочи, на помощ на властта идва външната политика. Путин завърши първия час от своето обръщение с новина за рекордна реколта, а после рязко смени тона.

През втория час залата слушаше за състоянието на руската армия, военно-промишления комплекс и за най-новите руски оръжия, особено ядрените. Оръжията са толкова нови, че част от изделията все още нямат име.

Компютърната графика смени икономическите таблици и показа оборудването на хиперскоростните крилати ракети и безпилотните подводни апарати с ядрени двигатели, които при необходимост са способни да защитят родината и да унищожат целия свят. Докато на екрана се сменяха „Сармат“-и и „Кинжал“-и, публиката в залата се съсредоточи, а когато трябваше аплодираше два пъти по-силно, отколкото по време на реколтата. Новите „майски укази“ отекоха в канавката – и в Русия, и по света вече ще обсъждат само военно-политическия смисъл от посланието на Путин.

В една предизборна реч президентът е длъжен да впечатли с нещо своя избирател и Путин успя. След решението обръщението да бъде преместено през месец март, в Кремъл дълго са мислили как да изберат съдържанието и как да го опаковат пиарски. Набързо са обсъдили външната политика. В тази сфера през последната година Русия няма успехи, а провали – затова тази част бе претупана. Така задачата за мобилизиране на избирателите определи съдържанието на втората част – много по-остра „мюнхенска реч"*. Това бе безпрецедентна в най-новата история заявка на руската държава.

Набива се на очи, че посланията на „социалния“ Путин от първата част нито стилистически, нито съдържателно се връзват с „ядрения“ Путин.

Остава загадка, все пак, как държавата едновременно може да поеме нови социални отговорности и да се впусне в надпревара по въоръжаване.

Такава противоречива риторика обикновено се получава, когато различните части от обръщението се пишат от различни хора. Но сега всеки от заинтересуваните вижда в думите на президента своята задача, за която ще трябва да се отчита. Министърът на икономическото развитие Максим Орешкин, например, вече заяви, че е приел задачата и е пристъпил към изпълнението. Вероятно ще станем свидетели на още шест години прехвърляне на оскъдни ресурси от една кошница в друга.

Принципният въпрос обаче е как „новият Мюнхен“, дори и ако е предназначен за вътрешна публика, ще бъде приет от Запада. Тези думи на Путин прозвучаха като рефрен:

„Дълго не ни чуваха. Чуйте ни сега“.

В рамките на реалполитиката е ясно, че Кремъл хвърли на масата своя последен коз – напомнянето за ядрения потенциал на съветската свръхдържава, който не само не е ръждясал в последните години, но е бил обновен и засилен. Част от западния елит е длъжен да разчете това като отчаян опит за сделка. Но ще има и такива, които ще приемат хвърлената ръкавица.

*- На конференцията по сигурността в Мюнхен през 2007 г. Владимир Путин обяви края на еднополюсния модел след края на Студената война и заяви политиката си на конфронтация със Запада – б.ред.

...

Коментарът е от "Новая газета". Преводът е на Клуб Z.