Чистият индивидуализъм, ще кажат някои, е триумфът на европейската цивилизация, най-сладкият плод на човешката мисъл. В подобни разсъждения, ще кажа аз, прозира онова, което Фройд нарече невроза и описа като: "неспособността да се търпи двусмислието". Понеже онези, които създадоха индивидуализма, големите умове на просвещенска Европа, изглежда никога не изказаха предположението, че той трябва да бъде сам по себе си, ще рече, самоцел. Сторете път на Просвещението, драги индивидуалисти, и ще видите, че индивидуализъм без дълг е същото като дълг без индивидуализъм: безвкусна афера.

Е, днес на мода е да се казва: "бъди себе си". И тъй, ние, децата на съвремието, така се вторачихме в себе си, че забравихме за всичко наоколо. И разочаровани от празнината, която егоистът неизбежно намира у себе си, мнозина се втурнаха да я запълват с ненаситен кариеризъм и консумеризъм. Последните две, в чистия си вид, са онова глобално явление, което у нас наричат "чалга". Но чалгата не е нищо друго, освен илюзията, че светът започва и завършва с първоинстинктите на Аза. Илюзия, която се подхранва само с още чалга. И така до пълното отчуждение.

Днешният празник е добър повод за всички нас, особено за тези като мен, които са извън страната, да размислим върху въпроси, засягащи темата за дълга. Такъв един въпрос е патриотизмът.

Патриотизмът не е виновен

Ще разбера, ако вече смръщвате вежди в пристъп на отегчение. Но не бързайте; любовта не е виновна, че за нея се пишат лоши поеми. И патриотизмът не е виновен, че посредствеността го застигна. Ако не вярвате, пуснете си Вагнер или Владигеров. Но кризата на патриотизма не се състои само в неговото омърсяване. В днешно време той се често приема като някаква неестетическа измислица, преди всичко досадна. Като минал сам по пътя на отричането на подобни, както смятах, глуповати социални конструкции, аз открих в себе си причината за този нихилизъм. Мирисът на криворазбраната свобода е опияняващ. И човекът, видял се като неопровержим и независим, като единствен източник на значимост, се гнуси от всяка форма на дължимост. В чалгата например основните мотиви са парите, колите и секса. Това са символи на примитивната и налична у всекиго воля за самодостатъчност в изобилието. Такива склонности са откриваеми и у прасетата обаче.

Културата и човешкият облик възникват с появата на идейното мислене. Тоест, тогава, когато не непосредственото, намиращо се в мен самия, а онова отвъд мен бъде припознато. И загрижеността, бих казал, вярността, към обществото, което ни е отгледало, към неговата историческа съдба, която гледайки откъм миналото ни е предопределила и, която в бъдещето е неизвестна, е най-естествената проява на цивилизованост. Естествена, тъй като е баланс между вродения егоизъм и припознаването на нещо извън границите на личността. В този смисъл, патриотизмът е индивидуализъм с чувство за дълг. Всичко велико, всичко, което ни смущава със своята недостижимост е отроче именно на това съжителство: между дълг и самоувереност.

Стига с това „българска работа“

Гениалността на народите се проявява едва когато те спрат да се самотричат. Алеко не ни кани да презрем себе си, а да видим колко сме объркани. Затова, стига с това "българска работа". Не, това е животинска работа.

Краткият ми до момента живот в чужбина се оказа крайно ободряващ. Отстъпвайки от родното си място, което обичах, но и което ми дотягаше, аз, както съзерцателя отстъпващ назад от картината, видях онова, което до скоро не можех. Човек, живеещ сам за себе си, незибежно ще се окаже без жизнени сили, ялов и огрубял.

Без съмнение, по-голямата част от българската емиграция ще посочи разумни причини за решението си да напусне. Въпросът е колко от тях са там, където са, живеещи за себе си, за следващото повишение, без чувство за отговорност към нещо и някой?

Същият въпрос трябва, с не по-малка сила, да кънти и в главите на всички в България. Инак положението е чалга. Нима само мен дразни тази неделикатна нагласа? Преди да си честим свободата, нека помним, че робското битуване е най-еднозначно. И, който не търпи двусмислието, не бива днес да празнува.

А на другите: Честит празник!

---

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".