Близо половината от българите (45.4%) смятат, че бежанците могат да се интегрират успешно в българското общество. Това показват резултатите от изследване на Представителството на Върховния комисариат на ООН, публикувани днес. 

30.6% от гражданите заявяват, че биха помогнали на бежанец, който живее в населеното им място, да научи езика, а 24.6% биха съдействали да си намери работа.

„Много българи имат страхове към бежанците и към това как интеграцията им ще повлияе на обществото. Голяма част от тези страхове се основава на неразбиране или погрешна информация. В същото време съм окуражен от заключението, че относително голяма част от населението подкрепя интеграцията и има желание да помогне на бежанците да станат пълноценна част от българското общество.“ Това заявява Матайс льо Рут, представител на Върховния комисариат на ООН за бежанците в България, цитиран от БНТ.

56% от българите обаче вярват, че бежанците не могат да се интегрират в обществото поради културни или религиозни причини. Съществува и убеждение, че бежанците не желаят да се установят в България, а целят да достигнат западни страни членки на ЕС.

Липсва разбиране за това кои лица се нуждаят от закрила. Като цяло българите възприемат почти всеки, който е от страна извън ЕС, като нелегален мигрант - без ясно да осъзнават разликата между мигрантите и хората, търсещи закрила, се казва още в съобщението на Комисариата за бежанците.

Два признака поляризират общественото мнение по отношение на интеграцията: религията и цветът на кожата, става ясно от данните в изследването. 45% от всички респонденти са на мнение, че бежанците трябва да бъдат християни, а за 32% от българите е важно те да имат бяла кожа.

Въпреки примерите от 2017-та за неприемане на бежанци в местни общности, малък е делът на местните хора, които биха предприели действия против заселването на бежанци в мястото, където живеят. 16,4% от участниците в анкетата обаче заявяват, че биха организирали протест срещу бежанците, в случай че се заселят в мястото, където живеят. Всеки десети българин е скронен на по-крути мерки - да изгони от населеното си място бежанци. 

Проучването, проведено през декември 2017 сред 1010 български граждани, показва също, че голяма част от българите (93%) не са срещали бежанец или човек, търсещ закрила през последните няколко години. На отворен въпрос как черпят информация по темите, свързани с миграцията, 94% от респондентите казват, че източник е телевизията, за 20% - това е интернет, 19 на сто от българите се информират от приятели, 11% - от вестници и по 7 на сто отговарят, че научават новини от социалните мрежи и по радиото. 

През 2013, в началото на големия поток от бежанци, най-силните страхове на българите са били свързани със сигурността (72%), опасността от разпространение на болести (68%) и загуби на работни места. През 2017 доминиращите страхове са свързани със сигурността (60%) и културните и религиозни различия (48%).

50% от респондентите заявяват, че само бежанци от страни с военни конфликти, като Сирия, трябва да бъдат приемани в България. Едва 15% от българиге смятат, че хората, преследвани в собствените си страни или тези, чиито човешки права са нарушени трябва да получават  международна закрила. 

Социологическото изследване е поръчано от Представителството на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) в България цели да изследва обществените нагласи към бежанците и хората, търсещи закрила в страната, както и причините и мотивите за отношението и поведението на българите спрямо тях.

* Проучването е проведено през декември 2017-та година. Използваната методология е национално представително проучване сред над 1000 респондента на възраст над 18 години и фокус групи в градовете София, Пловдив, Хасково и Видин.