Article_top

Българите масово не познават търговското и икономическото споразумение между Европейския съюз и Канада СЕТА, а тези, които имат информация за него, смятат, че то крие рискове както за качеството на храните, така и за малкия и средния бизнес.

Това сочат данните от национално представително проучване за познатостта и нагласите на гражданите към СЕТА, направено от социологическата агенция "Маркет линкс" по поръчка на неправителствената екологична организация "За Земята" сред 1013 пълнолетни души.

Според данните 52,4 на сто от запитаните за първи път чуват за търговското споразумение, 21,1% са чували, но не знаят какво е това, 21,3 на сто са частично информирани, чували са само отделнио мнения. Запознатите със СЕТА "до голяма степен" са едва 5,2%. 

"Проучването оценява изключително ниско степента, в която българските институции са запознали гражданите със споразумението чрез официални източници на информация (техни публикации, материали и мнения). На въпрос защо не е имало официална информационна кампания сред обществото водещите отговори са, че българските управляващи по принцип нямат практика да информират гражданите за дейността си (41.5%), и защото политиците знаят, че споразумението съдържа клаузи, които няма да бъдат одобрени от обществото (32.8%), като на този въпрос гражданите са могли да отговарят с повече от един отговор", посочват авторите на изследването.

В същото време българите са раздвоени дали СЕТА ги касае и следователно трябва да научат повече за него. 22,4% посочват, че искат да научат повече, защото то би се отразило върху живота на всички българи, а 19,2% - защото се отнася до интересите на държавата. От другата страна са 20,6 на сто от запитаните, които посочват, че темата е само за експертите и 13,8 на сто, които посочват, че тя касае само бизнеса. Все пак 24%  не могат да дадат отговор.

Близо 38% от анкетираните са отговорили, че не знаят или не могат да отговорят на въпроса какво може да се очаква от това споразумение, сочат още данните. 27,2 на сто посочват, че преобладават рисковете, 22,5%, че нищо няма да се промени, а около една пета от тях (19%) смятат, че споразумението носи повече ползи.

"Притесненията на гражданите се виждат и от отговорите на друг въпрос, от който става ясно, че само 9.8% от тях не виждат значими рискове. Основните притеснения на българина са свързани със снижаване и заобикаляне на стандартите за безопасност на храните (39.5%), намаляване на конкурентността на българския бизнес и възможността държавата да бъде съдена от чужди компании в наднационални арбитражи (23.2%) като при този въпрос гражданите са могли да дават повече от един отговор.

Представители на Европейската комисия, немалко български политици и някои експерти, които се застъпват за споразумението, използват за основен аргумент, че сделката с Канада би била полезна за малкия и средния бизнес. Отговорите в проучването показват, че гражданите имат далеч по-трезва преценка по този въпрос, като едва 6% смятат, че споразумението ще облекчи тази част от компаниите, и едва 2,6% от запитаните казват, че малкият и средният бизнес ще са най-печеливши от споразумението. В същото време над една пета (20.4%)  от гражданите смятат, че най-много ползи ще извлече едрият корпоративен бизнес, без значение от националния му произход.

Ивайло Попов от "За Земята" коментира:

"С това проучване не искахме просто да попитаме хората дали са „за“ или „против“ споразумението, а да потърсим имат ли информация за него и какво по същество смятат за него. Но и така от отговорите става ясно, че повечето българи са негативно настроени към сделката. На база на изследването смятаме, че българските институции, и най-вече правителството са длъжници на обществото ни във връзка със СЕТА. Преди Народното събрание да пристъпи към решение "за" или "против" ратификация,  държавните органи трябва да представят официални анализи за ползите и вредите и после да се съобразят с мнението на хората. Проблемът е, че те дори не са изготвили такива, а има политици, които бързат да го хвалят. До голяма степен темата за СЕТА беше застъпена от правителството с гръмки слова за отпадане на визите, но то пропусна да каже, че това е нещо, което се полага така или иначе на българските граждани и не е предмет на споразумението с Канада."

Припомняме, че в края на 2016 г. ЕС одобри споразумението с Канада, а от септември 2017 г. влезе в сила голяма част от споразумението. Някои от най-спорните клаузи в него като арбитражите, в които компании ще могат да съдят държавите, ще влязат в сила едва след ратифицирането му от националните правителства. България още не е ратифицирала споразумението, а междувременно през юли 2017 г. президентът Радев даде СЕТА на Конституционния съд.

 

Българите масово не познават търговското и икономическото споразумение между Европейския съюз и Канада СЕТА, а тези, които имат информация за него, смятат, че то крие рискове както за качеството на храните, така и за малкия и средния бизнес.

Това сочат данните от национално представително проучване за познатостта и нагласите на гражданите към СЕТА, направено от социологическата агенция "Маркет линкс" по поръчка на неправителствената екологична организация "За Земята" сред 1013 пълнолетни души.

Според данните 52,4 на сто от запитаните за първи път чуват за търговското споразумение, 21,1% са чували, но не знаят какво е това, 21,3 на сто са частично информирани, чували са само отделнио мнения. Запознатите със СЕТА "до голяма степен" са едва 5,2%. 

"Проучването оценява изключително ниско степента, в която българските институции са запознали гражданите със споразумението чрез официални източници на информация (техни публикации, материали и мнения). На въпрос защо не е имало официална информационна кампания сред обществото водещите отговори са, че българските управляващи по принцип нямат практика да информират гражданите за дейността си (41.5%), и защото политиците знаят, че споразумението съдържа клаузи, които няма да бъдат одобрени от обществото (32.8%), като на този въпрос гражданите са могли да отговарят с повече от един отговор", посочват авторите на изследването.

В същото време българите са раздвоени дали СЕТА ги касае и следователно трябва да научат повече за него. 22,4% посочват, че искат да научат повече, защото то би се отразило върху живота на всички българи, а 19,2% - защото се отнася до интересите на държавата. От другата страна са 20,6 на сто от запитаните, които посочват, че темата е само за експертите и 13,8 на сто, които посочват, че тя касае само бизнеса. Все пак 24%  не могат да дадат отговор.

Близо 38% от анкетираните са отговорили, че не знаят или не могат да отговорят на въпроса какво може да се очаква от това споразумение, сочат още данните. 27,2 на сто посочват, че преобладават рисковете, 22,5%, че нищо няма да се промени, а около една пета от тях (19%) смятат, че споразумението носи повече ползи.

"Притесненията на гражданите се виждат и от отговорите на друг въпрос, от който става ясно, че само 9.8% от тях не виждат значими рискове. Основните притеснения на българина са свързани със снижаване и заобикаляне на стандартите за безопасност на храните (39.5%), намаляване на конкурентността на българския бизнес и възможността държавата да бъде съдена от чужди компании в наднационални арбитражи (23.2%) като при този въпрос гражданите са могли да дават повече от един отговор.

Представители на Европейската комисия, немалко български политици и някои експерти, които се застъпват за споразумението, използват за основен аргумент, че сделката с Канада би била полезна за малкия и средния бизнес. Отговорите в проучването показват, че гражданите имат далеч по-трезва преценка по този въпрос, като едва 6% смятат, че споразумението ще облекчи тази част от компаниите, и едва 2,6% от запитаните казват, че малкият и средният бизнес ще са най-печеливши от споразумението. В същото време над една пета (20.4%)  от гражданите смятат, че най-много ползи ще извлече едрият корпоративен бизнес, без значение от националния му произход.

Ивайло Попов от "За Земята" коментира:

"С това проучване не искахме просто да попитаме хората дали са „за“ или „против“ споразумението, а да потърсим имат ли информация за него и какво по същество смятат за него. Но и така от отговорите става ясно, че повечето българи са негативно настроени към сделката. На база на изследването смятаме, че българските институции, и най-вече правителството са длъжници на обществото ни във връзка със СЕТА. Преди Народното събрание да пристъпи към решение "за" или "против" ратификация,  държавните органи трябва да представят официални анализи за ползите и вредите и после да се съобразят с мнението на хората. Проблемът е, че те дори не са изготвили такива, а има политици, които бързат да го хвалят. До голяма степен темата за СЕТА беше застъпена от правителството с гръмки слова за отпадане на визите, но то пропусна да каже, че това е нещо, което се полага така или иначе на българските граждани и не е предмет на споразумението с Канада."

Припомняме, че в края на 2016 г. ЕС одобри споразумението с Канада, а от септември 2017 г. влезе в сила голяма част от споразумението. Някои от най-спорните клаузи в него като арбитражите, в които компании ще могат да съдят държавите, ще влязат в сила едва след ратифицирането му от националните правителства. България още не е ратифицирала споразумението, а междувременно през юли 2017 г. президентът Радев даде СЕТА на Конституционния съд.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките срещу COVID-19 в контекста на увеличения брой случаи и началото на новата учебна година у нас и в световен мащаб?