Парламентът на Косово създаде специална комисия, която ще разследва как шестима турски граждани бяха арестувани и депортирани в Турция миналата седмица - ход, който активисти определят като нарушение на човешките права. Шестимата бяха натоварени на специално изпратен за целта джет от Турция, а операцията беше проведена на косовска територия в същия ден. 

Шестимата турски граждани бяха арестувани в Косово по искане на Турция заради предполагаеми връзки с училища, финансирани от движението на ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен. Проповедникът, който живее в САЩ от 1999 г. насам, бе посочен от Анкара като организатор на неуспешния опит за преврат през юли 2016 г.

Миналата седмица косовският премиер Рамуш Харадинай уволни вътрешния си министър и шефа на косовските тайни служби, защото не са го информирали за арестите. Харадинай, който нарече арестите "грешка", разпореди отделно разследване.

Абдула Хоти, ръководител на депутатите от опозиционната партия "Демократична лига на Косово" (ДЛК), който инициира извънредната сесия в 120-местния парламент, заяви, че е "шокиран" от арестите на шестимата учители и мениджъри в училища.

"Вместо да бъдат интервюирани от властите в Прищина, те спешно бяха депортирани в Турция", каза Хоти.

Анкара обвинява шестимата, че са служители обвързани с мрежа, ръководена от проповедника Гюлен, и са помогнали на други гюленисти да напуснат Турция.

Турските власти вече трета година полагат усилия за екстрадиране на хора, свързани с Гюлен и организацията му, от цял ​​свят. Неколкостотин вече са върнати в Турция в резултат на политическо и разузнавателно сътрудничество със страни като Судан, Пакистан и Афганистан. България също е сред държавите, които безпрекословно връщат заподозрени за връзки с Гюлен на Анкара.

Но Гърция не го прави, след като съдът там неколкократно отказа да върне турски военни, избягали в съседната страна след преврата през 2016 г. и започналите масови арести в полицията, съдебната система, сред учители и интелектуалци.

В средата на март Апелативният съд в Гърция отхвърли трето поред искане за екстрадицията на осмината военни, избягали от Турция с хеликоптер след неуспелия опит за преврат. От своя страна турският президент Реджеп Тайип Ердоган обвърза тяхната екстрадиция с евентуалното освобождаване от затвора в Одрин на арестуваните в началото на март двама гръцки граничари.

В телевизионно интервю на 4 април, Рамуш Харадинай заяви, че е говорил с Вашингтон и Европейския съюз, неговите двама основни икономически и политически поддръжници, за инцидента с арестуваните турски граждани:

"Уведомих ЕС и Вашингтон, че това е грешка и инцидент, и ги помолих да разберат и да помогнат да се реши това", заяви Харадинай пред частната телевизия "Дукагини".

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Харадинай ще си "плати" за уволненията и за изявленията си, че шестимата са депортирани без негово знание и съгласие. Косовският премиер заяви, че това е нарушение на йерархията по вземане на решения.

"Откога сте започнали да защитавате онези, които са направили опит за преврат срещу Турция?", каза Ердоган, отбелязвайки, че Турция е втората страна в света, която е признала Косово след Съединените щати. "Как може да защитавате тези хора, които са направили опит за преврат срещу братската страна на Косово - Турция? Ще отговаряте за това!"

Преди дни, по време на честванията на 550-годишнината от смъртта на албанския национален герой Георгиос Кастриоти, който 25 години се бори срещу османското нашествие, Харадинай отхвърли изявленията на Ердоган.

"Косово и аз не сме се намесили във вътрешните работи на Турция, нито в миналото, нито днес, нито ще го направим в бъдеще. Междувременно външни хора не могат да се грижат за собствените ни работи у дома от името на Косово. Нека това е известно на всички".

Косовският президент Хашим Тачи заяви миналата седмица, че е "разочарован от това как съответните институции на Косово не са успели да защитят чуждестранните граждани, работещи в Косово", добавяйки, че и той е научил за това едва след ареста им.

Външното министерство на Косово остро осъди действието, заявявайки, че "арестът и депортацията на турски граждани с разрешение за постоянно пребиваване са в пряко противоречие с международните норми".