Десницата има големи традиции в разделението. И продължава да ги поддържа ревностно, почти мазохистично и до днес. Сега разделението върви по линията "консерватори-либерали". Любители на конспирациите вероятно биха коментирали, че има хибридно вмешателство в демократичното пространство. Истината обаче е по-прозаична. Става въпрос за най-обикновена политическа недалновидност, дори глупост.

Още пред 1991 г. тогавашният СДС се раздели на три - СДС, СДС-либерали и СДС-център. В резултат СДС спечели изборите, но имаше само 110 мандата в парламента. За кратко партията управляваше в коалиция с ДПС, която обаче бързо се разпадна. Така един голям шанс реформите и европейският път на България да започнат още тогава бе пропилян.

Ситуацията от онова време много напомня сегашната. С една основна разлика, разбира се - нито една от трите формации, които влизат в автентичната десница/демократичната общност  - ДСБ, "Да, Българи" и Реформаторски блок - няма шанс да спечели над 100 мандата в парламента. Това обстоятелство би трябвало да накара десните/демократите да си научат урока още по-добре. Това обаче към този момент сякаш не се случва.

За да имат политически успех трите части на дясното/демократичното би трябвало да търсят принцпите, които ги обединяват. Те не са много, но за сметка на това са фундаментални.

На първо място всички десни/демократи са  защитници на истинска съдебна реформа и ефективна борба с корупцията чрез законови промени, които да принудят прокуратурата да работи в обществен интерес.

На второ място всички те са категорични привърженици на евроатлантическата ориентация на България - въпрос, който се оказа доста актуален, предвид решението на правителството да не гони руски дипломати.

Третият принцип произтича от първите два. Десните/демократите би трябвало категорично да отрекат всякаква възможност за нова коалиция с ГЕРБ.

През последните години герберите дадоха достатъчно много доказателства, че не са чак толкова категорични привърженици на съдебната реформа и на евроинтеграцията. И по двете теми те направиха достатъчно много компромиси, за да не са по вкуса на избирателите, които биха гласували за трите десни/демократични формации.

А консервативно-либералните спорове би трябвало да бъдат забравени. В противен случай България ще продължава да си стои в евразийското блато. Без истинска съдебна реформа, със съмнителна евроатлантическа ориентация. И без десни/демократични партии в парламента.