Епитетът - Russlandversteher, буквално се превежда като "руски разбираем", но означава нещо по-близко до "симпатизант на Русия" или "разбиращият Русия". В горещия политически климат на Германия някои думи са доста поляризиращи пише европейската редакция на влиятелното издание Politico, цитирано от "Фокус". Западът обсъжда колко далеч може да стигне в противопоставянето срещу Русия заради Сирия и други въпроси и германските политици се заемат с още един кръг от опознаване на себе си, търсейки ролята на Берлин.
По почти ритуален начин „разбиращият Русия" говори по вечерни дискусии и пълни колоните на вестници, за да се „сджафка“ с онези, които призовават за по-строги действия срещу Москва.
"Не трябва да разглеждаме Русия като цяло, страната и нейните хора като враг", предупреди германският президент Франк-Валтер Щайнмайер, виден русофил.
"Нуждаем се от ново начало", каза Стефан Либих, депутат и отговарящ за външните работи на крайно лявата партия Die Linke, в призив за диалог, който критиците отхвърлят като почти павловски отговор на всякакви намеци за критика към Русия.
Нерешителната позиция на Германия за Москва разочарова съюзниците й от години. Мнозина се притесняват, че влиянието на „разбиращият Русия“ е изиграло в ръцете на руския президент Владимир Путин, роля която позволява на Москва да разделя Германия и по-нататък и ЕС. Без ясен единен фронт срещу Русия с Германия в центъра, влиянието на икономическите санкции и други мерки е затъпено. Някои наблюдатели виждат признаци на предстояща промяна в позицията на Берлин към по-решителна политика спрямо Кремъл. Но дори когато про-руските чувства не водят германската политика, те й влияят, често създавайки объркване по отношение на позицията на Берлин сред неговите съюзници.
Помислете за отговора на канцлера Ангела Меркел на скорошната химическа атака в Сирия. В четвъртък Меркел отхвърли всяко германско участие в наказателни удари. Два дни по-късно, след като САЩ, Великобритания и Франция извършиха атаките, Меркел заяви, че те са "необходими и подходящи".
Въпросът как и дали да се изправи срещу Русия е причинил остри различия в германската политика откакто Русия нахлу в Крим. С всяка нова руска провокация, като например свалянето на полет MH17 над източната част на Украйна или химическата атака в Солсбъри във Великобритания, „разбиращият Русия“ излиза от талаша, изисквайки предпазливост и компромис.
Политиката, която се води, може най-добре да се опише като объркване. Докато Меркел, която се застъпва за по-твърда линия с Русия, успя да приложи и да запази санкции срещу Москва заради действията си в Украйна, тя е изправена пред постоянен натиск дори от страна на собствената си партия да ги премахне. На пръв поглед последният дебат за Русия изглежда като познат ритуал. Все пак някои виждат намеци за промяна в текущата ситуация, който би могъл да остави 'разбиращият Русия“ изолиран.
Политика на тръбите
Първата индикация дойде миналата седмица, когато Меркел предположи, че планираният газопровод за Балтийско море, свързващ Русия и Германия, не трябва да върви напред, докато не бъдат разрешени опасения за влиянието му върху Украйна. Украйна се тревожи, че руските газови оператори ще я заобиколят с новия тръбопровод, известен като "Северен поток 2", което ще струва на страната милиарди долари от такси за трансфер.
"Определих съвсем ясно, че проектът" Северен поток 2 "не е възможен без яснота относно бъдещата транзитна роля на Украйна", каза Меркел. "Това не е само икономически въпрос, има и политически съображения."
Тръбопроводът е основен приоритет за Кремъл.
Във вторник Меркел разговаря директно с Путин по телефона, в обаждане, доминирано от проблема със "Северен поток 2". Берлин по-рано се е противопоставял на натиска да се намеси в проекта, описвайки го като чисто търговски. Така че готовността на Меркел да постави "Северен поток 2" на масата отбелязва значителна промяна, която ще засили напрежението с Москва.
Втората промяна в политиката на Германия спрямо Русия идва от по-изненадващ ъгъл: социалдемократите. Партията отдавна се застъпва за подхода на "меката обувка" към Москва. За партията, това е позиция на вярата, че политиката им по време на Студената война към Москва, известна като Ostpolitik, помогна за свалянето на Стената и проправи пътя към обединението на Германия.
Герхард Шрьодер от ГСДП подкрепи подобни аргументи, като прегърна Русия, докато беше германски канцлер. Самоописал се приятел на Путин, Шрьодер сега е председател на дъщерната компания майка на „Северен поток 2“, а също и на дъщерната компания на Роснефт, най-големият производител на петрол в Русия.
Неговите наследници в ръководството на ГСДП включително и Щтайнмайер и Зигмар Габриел се застъпват за подобен курс, близък до Русия. Затова е още по-изненадващо, че новият външен министър на Германия, видният член на ГСДП Хайко Маас, предприе решително по-строг подход към Русия.
"Когато става въпрос за политиката на Русия, трябва да признаем реалностите", казва Маас в първото си интервю като външен министър. "Русия все повече се поставя в отчуждаване от, а понякога в опозиция на Запада. За съжаление, Русия става все по- войнствена."
Такива думи са почти нечувани от устата на известен политик от ГСДП. В миналото стратегията на СДП е била да противодейства на всякакви критики към Русия от консерваторите на Меркел, с които те споделят властта в една голяма коалиция.
Ако позицията на Маас се запази, Германия може да претърпи най-голямата промяна в политиката спрямо Русия през годините.
"Позицията на Германия към Русия може да стане много по-малко амбивалентна през следващата година, а това вероятно е нещо хубаво", каза Йорг Форбриг, работещ в Берлин старши сътрудник на Фонда „Маршал“ на САЩ.
По-ясният германски глас за Русия ще има пулсации в целия ЕС и НАТО, засилвайки махалото на страни като Великобритания и балтийските държави, които настояват за по-решителна позиция. Тя също така ще остави Русия по-изолирана, което мнозина анализатори твърдят, че е единственият начин да се принуди Москва да промени позицията си.
Под погледа на Запада
Все пак "разбиращият Русия" не ще се предаде лесно. Необходимостта от защита на икономическите интереси на Германия в Русия често се използва като аргумент срещу по-конфронтационния подход с Кремъл. Всъщност германската търговия с Русия е сравнително скромна - само 2% от германския износ. Истинската причина за силната подкрепа на Москва в Германия е другаде. Спомените за кървавата история на страната от войната с Русия се развиват дълбоко, като се хранят страхове от въоръжен конфликт, който определен брой искат или мислят, че може да бъде спечелен.
Може би изненадващо, най-силната подкрепа за Русия е в бившата Източна Германия. Подобно на други страни от Варшавския договор, Източна Германия преживяваше съветска доминация. Но през десетилетия на Студената война много източногерманци развиват културна благодарност за Русия и лични връзки със страната, която оцеляват във времето. Нещо повече, много германци гледат на Русия (заедно със собствената си страна) като на голяма култура - тиха, често неизречена обосновка за предоставяне на специалното отношение към Москва. Подобни настроения помагат да се обясни присъствието на „разбиращия Русия“ в целия политически спектър на Германия. Докато една приятелска към Русия позиция се установява в политиката както за крайно дясната „Алтернатива на Германия“, така и за крайно лявата партия "Die Linke", дори елементи от либералните свободни демократи (FDP) се оформиха наскоро като русофили.
След като Сергей Скрипал, бивш офицер от руското военно разузнаване, който се е установил в Обединеното кралство, беше отровен в Солсбъри, Волфганг Кубички, високопоставен член на Свободните демократи и една от най-известните личности на партията, предложи, че нападението е част от западната конспирация.
"НАТО се нуждае от враг, за да оправдае съществуването си", каза той.
В същото време присъствието на Доналд Тръмп в Белия дом позволи на „разбиращите Русия“ да навлязат дълбоко в антиамериканизма на Германия. Посланието е: колкото и лоши да са руснаците, американците са по-лоши. Изглежда, че този аргумент върши работа. Повече от две трети от германците смятат, че Тръмп представлява по-голяма опасност за световния мир от Путин, сочи проучване на института "Форса", публикувано миналата седмица. На този фон, „разбиращият Русия“ може да остане.
Агенция "Фокус".
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни