С невиждано от близо три десетилетия абсолютно мнозинство в парламента "Прогресивна България" (ПБ) може да прави каквото си поиска. Въпросът е какво ще поиска и кой точно ще го прави. Защото като политически и кадрови профил това е формация енигма, скрита зад гърба на бившия президент Румен Радев, който обаче също крие какво точно възнамерява да предприеме.
Радев проведе кампания като президент с обтекаеми послания и срещи с избиратели, грижливо пазен от сблъсък с опоненти и журналисти. И може да се очаква, че ще бъде максимално обран и като премиер, за да бъде защитен от пряка отговорност за конкретни решения.
Свръхвласт, съсредоточена в политическа енигма
Подобно на Симеон Сакскобургготски и неговото НДСВ и на Бойко Борисов и неговата ГЕРБ, Радев ще гради партия едва във властта. Това означава, че той вече е превербувал и ще продължи да превербува стари управленски кадри от всякакви бивши администратори и кметове, а и най-вероятно ще събира бизнеси зад гърба си и ще придърпва местна власт изпод ръцете на ГЕРБ и ДПС.
Той обаче ще трябва да дисперсира част от властта си, за да не заприлича управлението на авторитарна власт, която пък да бъде застрашена от обществена ерозия още преди да е укрепнала. Затова и след много години най-сетне ще видим парламент, в който не само председателят и зам.-председателите са избрани безконфликтно, но и опозицията ще председателства постоянни парламентарни комисии.
Но е неясно какво точно ще прави новото мнозинство и с кого, след като дори и в първия ден на новия парламент нито лидерът на парламентарната група на "Прогресивна България" Петър Витанов, нито самият Румен Радев дадоха някаква сериозна заявка как ще управляват. Засега налице е единствено пълното овластяване на един човек, зад чийто гръб стоят 130 народни представители, приличащи на негови почти безименни холограми.
До края на годината "Прогресивна България" ще има три основни задачи – да състави редовен бюджет за второто полугодие, да осигури избора на нов Висш съдебен съвет и да предприеме мерки срещу инфлацията, която е първа тревога на мнозинството от хората още от предизборната кампания. В подхода към решаването на тези проблеми ще стане ясно както дали новата формация залага на стабилни финанси и не залита към популизъм (независимо дали ще предприеме и някои ефектни пиарски мерки срещу цените, подобно на изкушили се от тях дори десни правителства в нашия регион), така и дали наистина е готова да предприема реални действия за независима съдебна власт.
Разнолика опозиция с претенции за конструктивен коректив
Срещу 131-членната монолитност и почти култово лидерство на ПБ стои разнолика опозиция, все със заричания за конструктивна корективност. ГЕРБ, която щяла да се връща към антикорупционния си профил, по думите на Тома Биков, изречени от парламентарната трибуна, ще подкрепя решения, "които отговарят на нашата програма". Надежда Йорданова от името на ПП-ДБ (за последно единна коалиция преди формалното оформяне на разцеплението) обеща "конструктивен тон, но не удобна тишина". И ДПС чрез новото си лице Айтен Сабри се обяви за "конструктивна и отговорна опозиция", разбира се, с неизменната декларативна грижа за хората и за държавността. А "Възраждане" сякаш позабрави, че обеща да представлява лявото при липсата на БСП в парламента, но затова пък очите на лидера ѝ Костадин Костадинов видяха "пленарна зала, пълна с чужди агенти" – взор, нахално лишен от себевглеждане.
Необосновано разцепление на ПП-ДБ
С разцеплението на "Продължаваме Промяната - Демократична България" парламентът става 6-партиен, а представителството на демократичната общност, предизвикала протестите и появата на този парламент - разделено. В коалицията напрежението се трупаше отдавна, но никога нямаше удобен момент за "развод". Сега той се случи изненадващо - без каквото и да е солидно оправдание.
Първо, защото това е предателство към избирателите, мнозина от които са гласували за единен субект, а не за някоя от неговите съставки. Второ, защото на протестите през декември ПП и ДБ показаха, че могат да са заедно, загърбвайки кавгите. Те дори мечтаеха за 121 гласа в парламента. Трето, при това абсолютно мнозинство на формацията на Радев, която няма нужда от никаква коалиционна подкрепа, няма и интрига дали някоя част от ПП-ДБ би влязла в сериозна колаборация с него. Четвърто, идеологическите различия по оста център-ляво – център-дясно бяха отчетливо изразени както когато ПП и ДБ бяха управляващи в кабинета "Денков", така и когато бяха опозиция на кабинета "Желязков". И освен това при опасенията на ПП и ДБ, че Радев може да обърне геополитическата посока на страната и да замени един олигархичен модел с друг, разцепването на политическия субект, претендиращ да бъде стожер на проевропейското и антикорупционно развитие на страната лишава демократичните и проевропейски избиратели от свое силно представителство и единна политическа алтернатива.
Ще продължат ли да се изяждат взаимно и разделени
При подобни разделения във формациите на демократичната общност винаги основен е бил въпросът "кой е виновен". Но той после се е оказвал несъществен заради осъзнаването, че играта е с нулев резултат и за двете страни. В сегашния случай стана ясно, че разцеплението е по вина на ПП, но от това губят и ДБ, защото в един развод никой не е напълно невинен, а "роднините" винаги си остават при своята партия в разтрогнатия брак.
И сега въпросът не е дали ще могат да консолидират собствената си подкрепа и дори да я разширяват, а дали ще продължат да хабят огромна част от енергията си в истерично съревнование помежду си, както и досега. Бясното внасяне на законопроекти в първия ден на новия парламент, къде довчера общи, къде крадени един от друг, засега сочи, че инерцията на взаимоизяждането няма да бъде преодоляна бързо.
Кандидатът за президент като ключов фактор за консолидация
Хоризонтът на президентските избори предлага все пак писта за консолидация на демократичното пространство. При разцепването на ПП-ДБ обаче кандидатът за президент (абсурдно е вече дори да допуснем, че може да е повече от един) вече не само ще има по-голяма автономия от ПП и ДБ, но и ще се позиционира като претендент за лидер на цялото това пространство от разцепили се парламентарни формации, извънпарламентарни партии, бивши демократични избиратели и съвсем нови такива.
Дори да не стане президент, но да успее да стигне до балотаж, този кандидат може да бъде ключовият фактор за нова консолидация на това демократично пространство, което отново да го позиционира като първостепенна политическа алтернатива на управляващите.
