Традиционно, както в “Андрешко“ на Елин Пелин, българите приемаме институциите като нещо чуждо от нас, което не само че не ни представлява като граждани, а на всичкото отгоре много ни пречи. Не че в чужбината не се оплакват от работата на дадена институция, но това се прави с цел коригирането на грешки и нормалното ѝ функциониране. Ако се налага, има и реформи, ама не фасадни. Е, в България, все ми се струва, че сме на принципа: “Има институция, има проблем. Няма институция, няма проблем.“

Ние си имаме “силни“ личности, за какво са ни и силни институции?

Парадоксално, обаче подкрепяме или отричаме личностите, които работят в тези институции. Приемаме ги за самите институции. Смесваме нещата, дето се вика - манджа с грозде. Липсва ни усещането, че животът на институцията продължава и след приключването на мандата на нашите любимци, които тъй ревностно защитаваме в социалните мрежи и на пейката пред блока. Именно заради това продължаваме да изтъкваме постиженията и грешките на тези отпреди 15-20 години. А коментарите като „Тоя там не е моят премиер или президент“ не стихват.

Скоро няма изгледи този феномен да приключи, защото масово гражданите, в това число и голяма част от политиците ни, не разбираме едно – демокрацията предполага зачитането на чуждото мнение, т.е. и на чуждия вот.

През последните дни бяхме свидетели на ситуации, които трудно биха могли да бъдат коментирани адекватно предвид абсурдността на случващото се.

Първа случка - видяхме превръщането на правосъдието в публичен линч чрез залавянето на кметицата на "Младост", като в случая няма значение дали е нарушила закона или не. Това се установява от съответните институции. Има значение обаче как се раздава правосъдие в държавата и дали тези позьорски акции не всяват смут и купища съмнения сред гражданите, които отново коментират емоционално случилото се. Събитието се отрази и от някои македонски медии, а заглавията се свеждаха до следното: “В България раздават правосъдие. В Македония кога?" И ако управляващите ни продължават да твърдят, че ние сме двигателят на Западните Балкани и балансьор между Изток и Запад, то вече сме натоварени и с моралното задължение да бъдем за пример. Явно все пак някой ни вярва. Нека поне оправдаем тези положителни нагласи.

Втора случка - солидарността с ранената полицайка по време на вечното дерби я показахме чрез нелеп маскарад, само дето февруари мина и сме в България, а не във Венеция. Явно ПР-ът, Валентин Радев и останалите участници така я разбират тази солидарност. Парадоксалното е, че и така наречените ултраси, и пиратите се славят с това, че са маргинализирани индивиди, за които законът не е норма, а предизвикателство. В този ред на мисли лицата с пиратските превръзки на очите бяха по-скоро съпричастни с десетките арестувани хулигани. Появиха се и мнения, че този цирк ще придаде гласност на случилото. Само дето за ужасната случка с младата дама всички разбраха и без този маскарад. На преден план излезе само безхаберието на служителите на Министерството на вътрешните работи. Няма и да има нужда да си затворят очите за казуса, вече и без това си имат черни превръзки...

И третата - за стабилността в региона допринасяме и чрез нестихващите реплики между президента и ГЕРБ. На това му се вика континуитет, който обаче не работи за визията и бъдещето на държавата, а за личностите, заемащи държавни и партийни длъжности. Някъде измежду словесната престрелка между Цветан Цветанов и Румен Радев се появи капка мъдрост, която моментално се изпари от горещата обстановка. Думите на заместник-председателя ГЕРБ: „Когато се водят политически спорове, те да бъдат за политики, а не на полето на личните нападки“, останаха изтласкани на заден план, особено след включването на БСП в защита на президента.

Както вече знаем от опит, зрителите на шоуто ще се смеят и дразнят, а до решение няма да се стигне.

Всеки се е настанил временно в институцията, а си мисли, че завинаги е там. 

И след този наситен урок по “държавност“ в качеството си на стожер на Западните Балкани и вътрешния ред се чудя как ли биха коментирали случващото се Елин Пелин и Алеко Константинов например. За чуждестранен коментар не искам и да знам, ще ме хване срам.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".