Министърът на финансите Владислав Горанов потвърди днес намерението до края на юни България да кандидатства за чакалнята за еврото и съобщи, че БДЖ ще получи безлихвен заем, иначе железниците спират. В началото на годината Горанов заяви същото - че до края на българското председателство на Съвета на ЕС, което изтича в края на юни, ще кандидатстваме за Механизма на обменните курсове (ERM II).

При посещението си в България за срещата на върха "ЕС - Западни Балкани" президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че влизането в чакалнята означава едновременно и членство в Европейския банков съюз. Горанов не коментира обаче тази тема.

По отношение на плановете за влизане в чакалнята на еврозоната финансовият министър каза, че няма причина да променяме стратегията.

"Страната ни е в интензивни преговори с Европейската централна банка, с държавите членки на еврозоната и Европейската комисия. Работи се по пътна карта и до полугодието трябва да сме подали документи за влизане в чакалнята", обясни Горанов.

Горанов съобщи още, че в Министерството на финансите се обсъжда отпускането на безлихвена помощ на БДЖ - малко над 20 млн. лева. Горанов коментира искането от страна на изпълнителния директор на железницата Владимир Владимиров за държавна намеса, който заяви, че ако няма такава, железницата трябва да спре.

Изявлението беше по повод решение на съда сметките на железницата да бъдат запорирани заради неразплатени задължения. Парите, които ще бъдат дадени на БДЖ, ще дойдат от фискалния резерв. През февруари т.г. държавата отпусна други 31 милиона лева финансова помощ, които железниците ще трябва да върнат до края на 2020 г.

Горанов заяви, че Министерството на транспорта трябва да положи повече усилия, за да стане железопътният транспорт естествен приоритет. Според него би могло да се предложат мерки, които да ограничат незаконния автомобилен транспорт, както и да се прецизират транспортните схеми на автомобилния транспорт, така че да не влизат в пряка и неравна конкуренция с жп транспорта.

Той уточни, че има изключителен гъст трафик на автомобилните превози, на автобусите, които са в пряка и нелоялна конкуренция с жп транспорта. По думите на финансовия министър, ако искаме да напълним един влак от София до Бургас, то трябва да предложим такава услуга, която да удовлетворява пътниците като времетраене.

"Не може, ако на 15 минути тръгва автобус от София за Бургас, да очакваме железниците да са пълни", допълни той.

От друга страна, за да си струва българските данъкоплатци да плащат по неколкостотин милиона лева на година за железопътния транспорт, то влаковете трябва да са пълни. Той допълни, че вече се инвестира много в жп инфраструктура в южното направление и по думите му има възможност скоростта да бъде подобрена.

На въпрос кога ще са съществените разговори с Русия по енергийните проекти, Горанов каза, че те се правят регулярно и нито са започнали, нито са завършили с разговорите между българския премиер и руския президент. 

Попитан дали е изплатена инвестицията в американските централи, Горанов каза, че е рано да се каже. За една от централите има основание да се смята, че по методиката, която се прилага за подобни изчисления, инвестицията е върната, а за другата остава определена сума. Според него не бива да се стига до плащане на неустойки при развалянето на договорите. 

Горанов коментира и средствата за България по кохезионния пакет, като посочи, че в проекта на бюджет има значително нарастване на парите за страната ни.

Европейската комисия предлага бюджетът за кохезионната политика за България да нарасне с до 8% в периода 2021-2027 г. 

Предвидено е за периода 2014-2020 г. България да получи 8.099 млрд. евро от кохезионните фондове. В натрупаната инфлация за периода до 2018 г. сумата е 8.3 млрд. евро. За следващия период - 2021-2027 г., са предвидени 10.082 млрд. евро. Според изчисления на ЕК сумата в постоянни цени с база в 2018 г. се равнява на 8.93 млрд. евро.