Страните в южната част на Европа често биват хвърляни в един общ кюп – включително и от финансовите пазари. Напълно оправдано това не е било никога, точно както и в двата актуални случая сега, защото Италия не е Испания – нито в политическо, нито в икономическо отношение. Ако успее да се задържи известно време на власт, новото правителство в Рим ще създаде на останалите европейци още доста главоболия.

Фактът, че поне на първо време няма да има нови избори, изобщо не означава, че двете популистки партии, които сключиха коалиция, ще се разнежат за ЕС. Те укрепнаха като партии благодарение на критиките си срещу ЕС и Германия и все още следват програми, които могат да доведат до пълна разруха държавните финанси на Италия. На всичкото отгоре и двете формации поддържат близки отношения с Русия, а това може да се окаже решаващо за много неща – включително и по отношение на санкциите срещу Москва. Само фактът, че голямото мнозинство от италианците е категорично за запазването на еврото, може да окаже известно смекчаващо въздействие над Ди Майо и Салвини.

В Испания засега също цари неизвестност, тъй като новият министър-председател няма собствено мнозинство в парламента. Все пак Санчес е по-скоро традиционен социалдемократ, отколкото евроскептик. През изминалите години Испания отбеляза доста по-висок стопански ръст от Италия и държавните ѝ дългове са значително по-ниски.  Бившият премиер Рахой може и да е допускал грешки - например по въпроса за Каталуния - но той успя да изведе страната си от финансовата криза и кризата в еврозоната много по-добре, отколкото утвърдените политически сили в Италия. Фактът, че Рахой падна от власт след огромен корупционен скандал, е всъщност част от професионалния риск на всеки партиен лидер в условията на една демокрация.

Германия остана почти без съюзници

Германия губи в лицето на Испания един верен свой съюзник, а в случая с Италия е изправена пред сериозно предизвикателство. Ако към всичко това прибавим Брекзита и националистическите тенденции на Изток, ще видим една Европа, съвсем различна от онази, която съществуваше само допреди няколко години.

Германското правителство сега може да се осланя най-вече на Макрон. То, естествено, е длъжно да защитава германските интереси, но не бива и да изпуска из очи цялостната ситуация: В един свят, в който вече не може да се разчита дори и на Америка, понякога са нужни и компромиси, за да остане Европа едно цяло.

Дойче веле; Николас Бусе, ФАЦ