Навсякъде по света човек може да влезе в бар, в който се гледа футбол, и да постигне набързо съгласие с другите фенове по това колко велик е Лионел Меси и колко неприятни са „Арсенал“. В такива разговори се усеща колко еднакви са хората по света, въпреки своите политически или културни различия.

Във всички краища на света хората празнуват по един и същи начин футболните победи. Независимо дали руснаците празнуват победата си в първия мач срещу Саудитска Арабия, германците отбелязват четвъртата си титла от Бразилия през 2014 г. или пък българите аплодираме по улиците своите герои от САЩ 1994, настроението е общо – всички усещаме по-силно принадлежността си към нацията.

Това вече е доказано научно, пише QZ. В края на миналия месец Националното бюро за икономически изследвания в Масачузетс, САЩ, публикува свето проучване „Изграждане на нации чрез споделени преживявания: Примери от африканския футбол“.

Изследването се фокусира върху отражението на футболните успехи за изграждането на нациите. Конкретно е изследвано дали класирането на Световното първенство или успехите в мачовете за Африканската купа на нациите променят чувството на хората за идентичност и дали намаляват насилието.

Изводите са, че влиянието е твърде голямо. В първите 15 дни след победа на националния отбор с 20% намаляват хората, които са склонни да посочват на първо място своята етническа принадлежност, вместо националността. В дните след победата анкетираните са декларирали и значително по-високо доверие към своите съседи, независимо от какви етнически групи са. Изследването включва анкети, проведени преди и след 70 футболни мача от 2000 до 2015 г.

Но не само хората стават по-приятелски настроени. Учените установили, че в държави, чиито отбори се класират за елиминационната фаза на Африканската купа на нациите, равнищата на политическо насилие са по-ниски в сравнение с държавите, чиито отбори се провалят.

„Наистина е трудно да се изгради национална идентичност“, казва икономистът Филипе Кампанте от Харвардския университет и един от авторите на изследването.

„В много страни по света има проблем да накараш хората да се чувстват част от една нация. А това е важно, за да са стабилни институциите. Всеки, който обръща внимание на спорта, забелязва, че по време на големи спортни събития има ръст на националистическите чувства“.

Кампанте предупреждава, че този национализъм не винаги е добър. Той може да доведе до ксенофобия и външен конфликт. Но в повечето случаи той се оказва позитивна сила.

Най-силният ефект обаче се наблюдава, когато отборът е съставен от играчи от различни етноси. Кампанте нарича това „ефекта на добрия пример“.

„Когато видиш хора от различни групи да работят заедно и да постигат успех, това е пример за живота на хората“.