Близо 3 месеца и половина отне на Комисията за защита на конкуренцията да образува производство по искането на "Инерком" да придобие дружествата на ЧЕЗ в България. Вчера - на 26 юни - в сайта на КЗК се появи съобщение за старт на производството за концентрация. Фирмата на Гинка Върбакова, която е потенциалният купувач на бизнеса на ЧЕЗ, подаде искане за проверка дали сделката би била допустима за пазара още на 14 март. 

Обявяването на начало на процедурата по същество значи, че започват да текат законовите срокове, в които КЗК да се произнесе и да стане ясно ще допусне ли "Инерком" да придобие електроразпределителното дружество или не. 

Какви са сроковете за КЗК по закон

Стандартният срок антимополната комисия да се произнесе за дадена сделка е 25 работни дни (плюс 10, ако някой поиска удължаване). Освен ако не се появят обстоятелства по чл. 38, ал. 2. Цитираният текст гласи:

(2) При констатиране на допуснати нередовности искането или уведомлението се оставя без движение и на молителя или уведомителя се изпраща съобщение за отстраняването им в 7-дневен срок. Ако те не бъдат отстранени в срок, председателят на комисията с разпореждане отказва да образува производство.

Законът дава опцията, ако има допуснати нередности или при необходимост от предоставянето на допълнителна информация от заявителя, сроковете да спрат да текат. 

Нормативният акт дава и вариант "задълбочено проучване" на евентуална концентрация на предприятия  да "се извършва, когато в резултат на оценката, извършена при ускореното проучване, комисията установи, че концентрацията поражда сериозни съмнения, че в резултат на осъществяването й ще се създаде или засили съществуващо господстващо положение и ефективната конкуренция на съответния пазар ще бъде значително възпрепятствана". По закон решенията за този тип проучване се публикуват в сайта на КЗК. А самата проверка може да трае до четири месеца от решението за старт на задълбочено проучване. 

Защо решението се забави

Ден след като "Инерком" поиска от КЗК разрешение да купи ЧЕЗ в България през март, комисията публикува кратко съобщение, в което се казва, че "съгласно установения модел на работа на Комисията, преди образуването на производството ще бъде извършен предварителен контрол на входираното уведомление и прилежащата към него информация на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията" (който цитирахме по-горе).

Заради тази "застраховка" на антимонополния орган три месеца по-късно председателката му Юлия Ненкова се наложи да отговаря пред депутатите от комисията по икономическа политика тази седмица какво се случва със сделката и защо решенията се бавят. Въпросът бе поставен от народния представител от БСП Жельо Бойчев - той оглавяваше и временната анкетна комисия, която разследваше сделката. 

"Във връзка с въпроса на г-н Бойчев за "Инерком", мога да кажа, че не е образувано производство, защото практиката сега е, както и европейската практика е, първо да извършваме предварителен контрол, тоест да събираме всички необходими данни и доказателства и чак тогава да образуваме производство. В момента по отношение на сделката с "Инерком" тече точно такава предварителна проверка, каквато правна възможност съществува и в Закона за защита на конкуренцията", обясни Нанкова.

От отговора на Ненкова пред депутатите не стана ясно дали КЗК е открила някакви нередности в заявлението на "Инерком" за сделката или не. С публикуването на заявлението на компанията на Гинка Върбакова преди ден обаче следва да се предположи, че КЗК вече е получила всички налични документи, които са й нужни, и предварителната проверка е направена. 

В съобщението от 26 юни за старт на производството за сделката за ЧЕЗ, публикувано в сайта на КЗК, пише: 

Не се очаква операцията да засегне конкуренцията на съответните пазари. Ограничено (незначително) въздействие би могло да има върху националния пазар на производство и продажба на едро и вертикално свързания с него пазар на търговия с електроенергия.

Антимонопоният орган уточнява, че по закон в 7-дневен срок от съобщението за започване на произвоството по искането на "Инерком" "всяко трето заинтересовано лице може да представи информация или да изрази своето писмено становище относно сделката и въздействието, което тя може да окаже върху ефективната конкуренция на съответния пазар в страната". Въпросните становища от трети лица трябва да бъдат подкрепени с доказателства. 

"Съобщението е изготвено от уведомителя, като КЗК си запазва правото да се произнесе с окончателно решение след извършването на цялостна оценка на нотифицираната сделка", става ясно още от документа.

Преди седмица от БНБ пък отказаха да кажат кои са финансовите институции, които имат участие във финансирането на покупката на ЧЕЗ в България от "Инерком" на Гинка Върбакова. В писмо до Народното събрание управителят на трезора Димитър Радев се позова на банковата тайна, за да откаже конкретна информация на народните представители. Въпреки че за поискването на тези данни има специално решение на Народното събрание.

От БНБ обаче потвърдиха - без да споменават имена на финансови институции, че една от регистрираните у нас банки е декларирала пред БНБ, че "в полза на едно от дружествата в "ЧЕЗ Груп" има издадена банкова гаранция за участие в процедурата по продаждба на  актгивите на групата в Република България. Банковата гаранция е обезпечена с парични спредства по сметка на наредителя." 

Други 4 кредитни институции са заявили пред БНБ, че "са заявявали интерес за потенциално участие в евентуална сделка по придобиване на активите на ЧЕЗ в България".