Една от регистрираните у нас банки е декларирала пред БНБ, че "в полза на едно от дружествата в ЧЕЗ Груп има издадена банкова гаранция за участие в процедурата по продаждба на  актгивите на групата в Република България. Банковата гаранция е обезпечена с парични спредства по сметка на наредителя". 

Други 4 кредитни институции за заявили пред БНБ, че "са заявявали интерес за потенциално участие в евентуална сделка по придобиване на активите на ЧЕЗ в България". 

Това се казва в писмо на Българската народна банка (БНБ) до Народното събрание - в отговор на настояването на депутатите - веднъж скрепено с решение на пленарната зала и веднъж - с писмо от председателката на Народното събрание Цвета Караянчева, да получат информация за източниците на финансиране на ирмата "Инерком", която иска да купи активите на ЧЕЗ Груп в у нас.

Документът, с който Клуб Z разполага, е подписан от управителя на БНБ Димитър Радев. В него се твърди, че след като на 17 май Народното събрание е поискало с решение по доклада на временната комисията за проверка на сделката за ЧЕЗ трезорът да предостави информацията "по надлежния ред", на 25 май банката е отправила запитвания. Те са изпратени до общо 21 кредитни институции, регистрирани в България, както и до управителите на клонове на чуждестванни банки. Запигванията са в четири пункта - наличие на участие във финансиране с финансов инструмент на сделката ммежду ЧЕЗ Груп и "Инерком" на Гинка Върбакова, наличие на заявен интерес, но без ангажимент за участие, поет ангажимент за рефинансиране на съществуващи задължения на продавача или поет ангажимент, без от това да са възниквали задължения, произтичащи от финансови инструменти. 

В БНБ отговори са получени от всички 21 кредитни институции и 4 клона на чуждестранни банки, става ясно от писмото на Димитър Радев. 

Това е обаче е всичката яснота по въпроса дали и кой би финансирал сделката между "Инерком" на Гинка Върбакова и "Инерком", предоставена на депутатите от БНБ. Още докато работеше временната анкетна комисия, проверяваща опита за продажба, от националния трезор отказваха информация по темата. Въпреки решението на Народното събрание, което дойде в последствие, в писмото изрично пише, че "надлежният ред", по който парламенътт настоява за повече данни, "не отменя законово установените императивни изисквания за разкриване на информация, защитена като банкова или професионална тайна". 

В резюме - от БНБ се позовават на Закона за кредитните институции и на европейски регламенти, които не позволявали да огласят повече от изложеното по-горе. Дори пред Народното събрание, както става ясно от писмото. 

По закон народните представители имат достъп до класифицирана информация, парламентът има и секретно деловодство. Именно в него в началото на скандала "ЧЕЗ" и Гинка Върбакова, премиерът Бойко Борисов внесе информация, предоставена му от кабинета на на чешкия му колега Андрей Бабиш през февруари, в която се говореше за банки. 

В чешката медия "Лидове новини" пък през февруари излезе статия, според която от "Инерком" са обявили пред ръководството на ЧЕЗ Груп откъде могат да дойдат средствата за покупка на българските дружества - 260 млн. евро, или 6,5 млрд. крони, според  документи до борда на ЧЕЗ, са обещани от две частни банки - "Уникредит Булбанк" (180 млн. евро) и Първа инвестиционна банка (80 млн. евро)., пише в публикацията.

"Представители на "Инерком" в материалите за ЧЕЗ са споменари и Българската банка за развитие, която се очаква да се погрижи за рефинансиране на вече съществуващ заем от Европейската банка за възстановяване и развитие, предоставен на ЧЕЗ", ставаше ядно от чешката медия още. 

В последствие от ББР обявиха, че не са поемали никакви ангажименти за нищо, а са отговорили с необвързващо писмо, че по принцип и евентуално банката ми могла да има интерес към сделката, но при определени условия. 

От "Уникредит Булбанк" още тогава отказаха коментар, позовавайки се на банкова тайна. Самата Гинка Върбакова пък отричаше в медийти изяви да е имало финансиране от ПИБ.

Междувременно КЗК все още не се е произнесла по запитването за сделка между "Инерком" и ЧЕЗ Бъглария. Няма и започнато производство по тази концентрация.