Европейските лидери изгладиха поне на думи различията си по въпроса за миграцията с обещанието, че някои страни от ЕС ще приемат спасени в Средиземно море мигранти. Това пише в. "Гардиън", цитиран от БТА.

Обявявайки малко преди зазоряване края на напрегнати преговори, председателят на Европейския съвет Доналд Туск написа в туитър, че евролидерите са стигнали до споразумение, включително за миграцията.

Часове по-рано изходът от срещата на върха беше на кантар, когато Италия заплаши да наложи вето на целия заключителен документ, ако другите държави членки не ѝ помогнат с пристигащите на италианските брегове хора. Преговорите се проточиха цяла нощ заради противопоставянето на Полша, Унгария и други централноевропейски държави срещу всеки намек за задължително преразпределение на мигранти.

Еврото скочи с 0,6 процента при новината за сделката, а френският президент Еманюел Макрон обяви победа за европейското сътрудничество. Новият премиер на Италия Джузепе Конте каза: "Доволни сме. Бяха дълги преговори, но от днес Италия вече не е сама".

Блокът обаче отбягна въпроса за спорните бежански квоти, тъй като четири централноевропейски страни са против поделянето на отговорността между всички страни членки на ЕС. Резултатът вече се възприема за слаба сделка.

Изглежда съмнително дали Ангела Меркел е постигнала споразумение, което ще осигури бъдещето на коалиционното ѝ правителство, което бе разтърсено от спорове заради начина, по който третира бежанския въпрос

На тръгване от срещата германският канцлер призна, че "все още имаме много работа, за да изгладим различните възгледи". По думите ѝ обаче е "добър сигнал", че ЕС се е споразумял за общ текст. Меркел предупреди вчера, че бъдещето на Европейския съюз зависи от това дали могат да бъдат намерени отговори на съществените въпроси, произтичащи от миграцията.

Лидерите се съгласиха, че страните от ЕС трябва да помагат на спасените в Средиземно море мигранти, за да отнемат от товара върху плещите на Италия и Гърция, но подробностите остават неясни.

Въпросът за миграцията назря, откакто Италия затвори пристанищата си за кораби, спасяващи мигранти. Така няколко плавателни съда останаха на произвола на съдбата в морето, докато други страни не се намесиха да помогнат.

В опит да се избегне хаотична ситуация, лидерите се разбраха, че трябва да има "общи усилия", но "само на доброволческа основа". Страните членки ще създадат на своя територия центрове, в които ще отвеждат спасените мигранти и там ще бъдат разглеждани молбите за убежище.

За да се ускори вземането на решение по мигрантския въпрос, новият италиански лидер Джузепе Конте бе обвинен, че "похищава" срещата на върха, когато заплаши да блокира всички заключителни документи, ако не получи повече помощ.

"Аз съм преподавател по право", каза Конте пред колегите си, протестирайки срещу методите на работа в ЕС. Според източник това изказване е предизвикало необичайна размяна на реплики. Българският министър-председател Бойко Борисов му отвърнал: "Е, аз съм бил пожарникар, но не това е начинът, по който трябва да се преговаря".

Премиерът на Швеция Стефан Льовен се намесил и добавил, че е бил заварчик и също не е съгласен с начина, по който италианецът защитава тезите си.

Срещата на върха извади наяве отдавнашните различия по въпроса с миграцията между Централна Европа, която отказва да приема каквито и да било бежанци, и западните страни, които търсят "солидарност", макар и символична.

Евролидерите постигнаха по-голям консенсус с призива за създаване на мигрантски центрове в северноафриканските страни. Те се споразумяха "бързо да проучат идеята за регионални платформи в тясно сътрудничество" със страни извън ЕС, с Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и с Международната организация по миграция (МОМ).

По същество това означава мигрантски центрове в страни като Алжир, Египет, Либия, Мароко, Нигер и Тунис. Ще бъдат отпуснати евросредства, за да бъдат убедени тези държави да дадат съгласието си, но досега нито една страна не е склонила, а няколко вече изключиха възможността да участват в такова начинание.

Признак за сложната политическа ситуация е несъответствието във визиите на агенцията на ООН и някои от лидерите на ЕС, които поставят акцент върху затваряне на границите и възпрепятстване на пристигането на мигранти.

Унгарският лидер Виктор Орбан призова за "здрава граница", която да спре т.нар. от него "инвазия" на мигранти.

За разлика от това прочетеният от "Гардиън" документ на ВКБООН/МОМ призовава "държавите членки на ЕС да защитят правото на предоставяне на убежище и правата на мигрантите". 

"Идеята не е да се делим на "ние и те", нито на Европа и Северна Африка", каза за "Гардиън" Еудженио Амбрози, директорът за Европа в МОМ. "Идеята е да има средиземноморски подход, споделян от желаещите страни".

"Това, което не желаем, са външни центрове и определено не искаме австралийски модел", каза той, имайки предвид пораждащите полемики центрове за задържане на тихоокеански острови. 
Конте каза, че правителството му не е решило дали да отвори мигрантски центрове и че не е то не е било призовавано да го прави.

Но първото изпитание от срещата на върха може да бъде за Меркел, която се нуждае да убеди консервативните си коалиционни партньори, че е намерила начин за контролиране на мигрантите, отиващи в Германия от южните страни. Твърдолинейният вътрешен министър на Германия Хорст Зеехофер, който е и лидер на ХСС, заплаши да затвори границите на Германия за бежанци, ако Меркел не изготви план до 1 юли.

Това породи страхове, че затварянето на германските граници ще доведе до ефект на доминото и ще унищожи зоната за пътуване без граници, която е гръбнакът на много работни места и на търговията в блока.

На срещата на върха евролидерите се споразумяха и за продължаване на икономическите санкции срещу Русия - решение, което също беше под въпрос след неотдавнашното избиране на италианското популистко правителство, което е по-благосклонно към Владимир Путин