Среща с президента на САЩ за Владимир Путин е добре дошла възможност да демонстрира властта си. В дългосрочна перспектива поведението на Тръмп обаче може да навреди на руския държавен глава. Това пише кореспондентката в Москва на сп. “Шпигел” Кристина Хебел и посочва аргументи в полза на подобно развитие на събитията.

Предлагаме ви публикацията с незначителни съкращения.

“Още един подарък”, написа в туитър Дмитрий Смирнов. Репортерът на близкия до Кремъл всекидневник “Комсомолская правда” поства и снимка на Путин по време на интервю, дадено за американския тв канал “Фокс нюз”. Във вторник руската държавна телевизия многократно излъчи разговора с любимата на Тръмп медия.

Естествено че по руската държавна телевизия Путин винаги е печелившият, както беше и в Хелзинки. Рядко обаче се случва неколкократно да се излъчват цели интервюта и пресконференции.

Путин – световният политик

Също и чужди медии - като финландския в. “Каупалехти”, гледат на срещата с Тръмп предимно като успех за Путин.  Водещото заглавие на първа страница над снимката на държавните глави беше като след футболна среща: “Тръмп 0 - Путин 1”.

“Вашингтон пост” обяви, че Тръмп е постигнал голям успех при преследването на ясна, макар и необявена цел – отново да превърне Русия във велика държава.

Докато при отговорите си (по време на пресконференцията – б р.) Тръмп беше вял, на Путин се удаде да се инсценира като опитен световен политик.

И все пак какъв е успехът, постигнат от Путин в Хелзинки? Какво ще остане от снимките, на които президентите си стискат ръце?

Добрата новина за Путин е: Той има работа с американски президент, който му засвидетелства респект. Докато преди това Тръмп вбеси британската премиерка Тереза Мей и представители на НАТО, нарече Путин добър партньор.

За руския президент това е основа за всякакъв вид сътрудничество. В средносрочна перспектива неговата цел би могла да е пресичане на спиралата по налагането на санкции, наложени и от двете страни. За руските олигарси наказателните мерки са прекалено болезнени, тъй като те засягат не само фирми на близки до Кремъл бизнесмени, а и свързани с тях международни концерни.

Проблемът е егото на Тръмп

Дилемата на Путин обаче е поведението на Тръмп. В Хелзинки журналисти непрестанно питаха американския президент дали вярва на руския държавен глава. Путин многократно отричаше да е имал нещо общо с вмешателство в американските президентски избори.

Тръмп даде да се разбере, че на руския си колега вярва повече, отколкото на тайните си служби.

“Защо никой не ми показва сървъра на Демократическата партия? Имейлите?”, попита Тръмп и добави: “Президентът Путин беше силен и убедителен при опровержението си.”

Един американски президент придава по-голямо значение на казаното от руския държавен глава, при това бивш шеф на тайна служба? Странен подход.

Ден по-късно последва нещо необичайно. След яростна критика в САЩ, включително и сред редиците на неговата Републиканска партия Тръмп отрече собствените си изявления.

Призна, че е имало руска намеса в последните избори и приемал за достоверна единствено информацията на тайните служби на САЩ. Тръмп похвали и собствената си “великолепна кампания” срещу демократката Хилъри Клинтън: “Ето защо аз съм президент!”

Изреченото за пореден път доказва убеждението му: никой не може да му отнеме историческия изборен триумф, победата е единствено негова заслуга.

В Хелзинки Путин погали свръхегото на Тръмп. Веднъж дори го назова само по малко име: “Доналд, това беше прекрасна среща.”

По късно в присъствието на руски журналисти Путин похвали Тръмп като “квалифициран и добре подготвен”. Американецът умеел да изслушва, приемал аргументи, но и държал на собствените си гледни точки.

И все пак всичко това няма да е от голяма полза за Путин. Всъщност Тръмп иска да стартира нов диалог с Русия, но след емоционалните му изцепки това ще е трудно постижимо.

Президентът на САЩ провокира вътрешнополитически дебат по отношението си към руснаците. Така се стеснява полето му за действие относно сътрудничеството с Путин, тъй като в бъдеще на всяка инициатива на Тръмп ще се гледа още по-критично. Все пак Путин за пръв път призна публично, че по време на изборите в САЩ Тръмп е бил неговият предпочитан кандидат.

Ето защо в дългосрочна перспектива срещата в Хелзинки ще има последствия за Путин. Очаквано той се върна в Русия без конкретен резултат. Все пак в Хелзинки се появиха първи сигнали за сътрудничество със САЩ, примерно при ядреното разоръжаване. Путин и Тръмп знаят, че надпревара във въоръжаването е опасно и скъпо начинание. Водени бяха и разговори по войната в Сирия, при което става въпрос да се гарантира сигурността на Израел, битката срещу тероризма и оказване на хуманитарна помощ.

Въпреки всичко не е ясно как ще продължат руско-американските отношения. В Хелзинки Путин и Тръмп не договориха друга среща.