Ето как си представям следващото интервю с Корнелия Нинова: Журналистът я пита: „Как застройвате супата? Кога сервирате салатката на съпруга си? Готова ли сте за баба?“ Накрая Нинова не издържа: „Ама защо ми задавате такива въпроси, нали съм партиен лидер?“ Журналистът: „Ох, аз пък разбрах, че се борите за традиционната роля на жената...“

Парадоксът е, че партия, която следва да принадлежи на прогресисткия спектър, целенасочено се превръща в традиционалистка, да не кажа реакционна сила в нашето общество. Лъжата за Истанбулската конвенция беше своеобразен връх в тази тенденция (колко прост трябва да си, за да повярваш, че „социален пол“ значи „трети пол?“). Работата е в едно мащабно изместване в крайно дясно на столетницата – естетически национализъм, икономически протекционизъм, игра със страховете на хората, силови решения във всички сфери. Така социалистите опитват да яхнат вълната и да се върнат на политическата сцена. Не е ясно само дали, както казва Марин льо Пен, хората няма да предпочетат оригинала пред копието и наместо да спечели, БСП да загуби много от прогресивно настроените си избиратели.

Нито лява, нито дясна

Тайната е в произхода на тази партия. Защото политиката на БКП трудно може да се определи като лява или дясна, либерална или консервативна – тя лавира според обстоятелствата: през 50-те дискриминира позитивно турци и македонци, а през 80-те ги преименува и изселва; през 60-те устройва процеса срещу „хомосексуалистите“, а след конференцията в Хелзинки започва да зачита правата им; в един момент окрупнява икономиката, в друг - разкрупнява. Ленинизмът е такова нещо: трябва да се вземе властта, пък всичко друго после.

Нищо не пречи на БСП днес да направи завой от партия, подала молба за членство в ЕС, към антиевропейски позиции с вишеградски уклон (днес тя все по-открито отхвърля приемането на еврото например, позовавайки се на Чехия и Унгария, които си били много добре и без него). Да поиска премахване на плоския данък, който самата тя е въвела без някаква сериозна самокритика. Да тръгне по пътя на Доналд Тръмп с брутални фалшиви новини, които лековерни читатели на сайтове възприемат заради общото си недоверие към всяка власт.

Лъжат ни

Гледа ни право в очите (т.е. в камерата) г-жа Нинова и лъже: Вазов бил изваден от учебната програма; канадското търговско споразумение щяло да ни залее с ГМО продукти, които впрочем тя нарече „отрови“; заселвали сме били страната с мигранти под натиска на ЕС... Последната лъжа беше истински опасна – нямало чума по добитъка, властите избивали животни за собствено удоволствие. За глупостите около Истанбулската конвенция казах. Удивителното е, че симпатизантите ѝ, някои от които са образовани хора, не се обръщат назад да кажат – ало, май тук поизлъга, Вазов се учи години наред; ало, никакви мигранти не виждаме; ало, канадските инвеститори никакви ги няма... На фона на всичко това как да възприемеш сериозно положителни неща, например това, че е добре ЧЕЗ да бъде купен от държавата (според мен временно, докато се намери добър купувач).

Опитах се да прочета документа, наречен „Визия за България“ (преди беше „сполука“, после „промяна“...). Опитах, защото е трудно да разграничиш някакви съдържателни линии в този поток от хубави неща – усилието ме върна във времето на соца, когато трябваше да зубрим решения на поредния партиен конгрес за изпита по научен комунизъм, а те бяха практически неразграничими, защото всичко се повишаваше, усилваше и разрастваше равномерно във всички посоки. Но представиха визията като покана за разговор. Нека тогава да говорим.

Повече държава

Ако има някаква идея сред добрите пожелания, това е връщането на държавата в икономиката. Дали говорим за връщане в смисъл на планиране и контрол като в Китай, или пък лична преса над олигарсите, както е в Русия? Или може би превръщане на държавата в търговски агент на родната икономика, както прави Германия? Не става ясно. Държавата например ще финансира проекти, дава заеми, та дори ще определя какви ще са водещите производства на регионите, създавайки клъстъри. Не е лошо. Само че документът не отчита основния проблем, който възниква при спускането „отгоре“ на специализации - „долу“ почват безкрайни спорове за това, защо на мен това, пък на онзи онова. Министерството на образованието например десетилетия вече опитва да създаде някаква специализация в българската наука, което води единствено до братоубийствени войни между научните кланове. Как държавата да бъде неутрален арбитър - по тази тема са си блъскали главите в развитите страни векове наред и са стигнали до извода, че тя трябва да се оттегли от икономиката. Да приемем, че това е погрешен ход – добре, но ако се върне, как ще сме сигурни, че няма да привилегирова своите хора, както обикновено прави голямата държава? На ЕС явно не се разчита, защото сме „горди“. Ами тогава какво, на нашите родни политици ли ще разчитаме да са безкористни? Ако поне беше отчетена трудността на въпроса, щях повече да имам доверие.

Не е ясно също как така увеличената роля на държавата ще се съчетае с борбата срещу корупцията (която Елена Йончева нарича „кумгейт“). Повече държава обикновено значи повече корупция. Една „визия“ следва да ни каже какви ще бъдат механизмите за решаване на това – кой ще контролира, с какви правомощия, какви органи. Т.е. увеличена роля на държавата предполага усъвършенстван механизъм на управление, за какъвто няма и дума. Освен подновената вяра в компютърните технологии, за които у нас има поверие, че правят нещата прозрачни. Да не подхващаме темата за добрите кадри - разбираме само, че няма да са мигранти, а чистокръвни българи, а както знаем - българинът е добър по душа.

Замерване с идеи

Има добри идеи, като например ограничаване на земеделските субсидии, които сега достигат главно до едрите земевладелци. Или пък възроденият проект на НДСВ за семейно подоходно облагане. Предлага се лекарите да не бъдат търговски дружества – звучи чудесно, само не е казано какви да са - чиновници в държавни болници ли? Ами те ще искат ли? Всеки ще хареса идеята за безплатно предучилищно образование, за преизчисляване на всички пенсии, за отделяне на 0,9% за висше образование – но откъде пари, разчет няма. Някъде се намеква възможността да се увеличи дългът, но тогава следва ясно да се каже - едни ще са за, други против. Затова пък съвсем точно е изчислено, че „шайката“ управляващи ни обирала с по 10 милиарда годишно (аз казвам 17 милиарда, кой дава повече?).

Има и съвсем фантастични идеи като създаване на интелигентни градове с участието на ВУЗ-ове. (Ура, нашият ВУЗ сме за!) По някакви причини се предвижда нов „край на прехода“, който уж отдавна беше свършил, а пък в училищата трябвало да се учи по един учебник „истинската история и литература на България“. Става страшничко. Кой ще каже коя е истинската литература и история? Който спечели изборите ли? Поантата в речта на г-жа Нинова беше призивът към управляващите: „Не подменяйте идентичността на този народ!“ Помислих си: колко трябва да презираш народа си, за да смяташ, че някой може да му „промени“ идентичността. Вероятно си го представят като собствената си хибридна пропаганда – пускаш някаква глупост в анонимен сайт и хайде, преформатираш националния харддиск.

А хората с истински леви убеждения?

Визията се посреща, общо взето, не със съпротива, както очаква Нинова, а с подигравки от различен тип. Дали ще има разговор с „народа“ - ще видим. Боя се, че по повечето теми ще бъдем на едно мнение, защото кой би се обявил против „повишаване на доходите“?

Тъжно ми е за онези млади хора, които имат искрени леви убеждения и пред които днес няма друг избор. Хора, които вярват в прогреса, в толерантността, в солидарността - не само със сънародниците си. Които искат да са част от едно голямо световно семейство, обединено около общи ценности и посока, а не егоистичен европаразит, който търси да смуче фондове, без да го е грижа за другите. Които са толкова подозрителни към голямата държава, колкото и към големите бизнес интереси.

Ами да не чакат, да се организират.

"Дойче веле"

*Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.