Облечен в зелено пухено яке и с цигара в ръка, Матео Салвини се слива със съветниците и бодигардовете си. Италианските политици обикновено предпочитат официални костюми и ризи, които ги карат да се отличават от хората около тях.

Но не и Матео Салвини.

През юни той се закле като вицепремиер и министър на върешните работи в коалиционното правителство, съставено от неговата "Лига" и популисткото движение "Пет звезди".

Двете партии сложиха на премиерския стол никому неизвестен бивш преподавател по право - Джузепе Конте. Салвини обаче е най-силната фигура в кабинета.

Изборите през пролетта бяха кулминацията на политическата му кариера, която започва, когато той е още тийнейджър. В началото той се увлича по левите идеи и движения. След това обаче се превръща в гласа на националистите в Италия.

Салвини се присъединява към "Северна лига", когато партията иска Северна Италия да стане отделна държава. Според членовете й Югът спира развитието на по-напредналия Север. Салвини започва работа във вестника и радиото на партията и първоначално "обитава" лявото й пространство, като демонстрира топлото си отношение към идеите на Че Гевара.

Алесандро Морели, дългогодишен приятел на Салвини и настоящ депутат от "Лигата", разказва:

"Винаги ни е интересувала политиката за обикновените хора. Лепяхме плакати, разпространявахме пропагандни мателиали - винаги сме били близо до хората. Въпреки че беше очевидно отдавна, че той има качества на лидер."

През 1993 г., когато е на 20 г., Салвини е избран за член на общинския съвет на Милано. Шест години по-късно той вече има усет за популистките жестове. Той отказва да се ръкува с президента Карло Адзельо Чампи.

"Не благодаря", казва му Салвини, "Вие не ме представлявате."

Възгледите на Салвини помрачават дори сватбата му с Фабриция Йелуци. Двамата се развеждат през 2010 г. след седем години брак.

"Беше лудост", разказва тя пред Би Би Си. "Произходжам от Южна Италия, а той е от Северна. Когато трябваше да разрежем тортата, той си свали ризата и облече зелена, цвета на "Лигата", и заедно с всичките си приятели започна да пее песни против хората от Южна Италия. Всичките ми роднини започнаха да крещят. Това беше сватбата ми."

Салвини за кратко е член на Европейския парламент, но решава, че не иска да прекара живота си в европейските институции. Разделянето на Италия - главната цел на "Севената лига" - не изглежда възможно.

Той иска национална власт, затова решава да трансформира "Северна лига" в общонационална партия. Той застава начело на партията през 2013 г. Тогава подкрепата за нея е около 4%.

Оттогава той промени курса й: главният враг вече не е правителството в Рим, а Европейският съюз.

"Когато бе построена сбърканата Европа, осъзнахме, че врагът вече не е Рим, а Брюксел", казва Морели. "Той е дори по-далеч, италианците са дори по-малко представени."

Салвини маха определението "северна" от името на партията си и я превръща в национално движение. Но ключовото е, че запазва утвърдения стил - лесни за разбиране популистки послания и идентифициране на врага. Освен Европа има и втора заплаха - имиграцията.

От 2014 г. над 640 000 мигранти са слезли на бреговете на Италия. Много от тях отидоха в други европейски страни, но и немалко останаха.

"Той е хамелеон, политик, който променя цвета и формата си в зависимост от политическата ситуация", казва биографът на Салвини Матео Пучиарели.

"Днес той играе десен шериф. Но познавайки го лично, аз знам, че това не е истинското му лице. Това е роля. Някои неща, които казва пред хората, са смущаващи и дори страшни, но човешката му страна е различна."

Салвини демонстрира две на пръв поглед противоречиви умения, които трябва да притежава успешният популист: ясно основно послание и склонност да го променя или дори изоставя, когато се наложи.

"За добро или лошо Салвини е възприеман като съседското момче" казва биографът му. "Той е типичен син на типични италиански родители, отворен и разговорчив, с когото може да се говори за всичко." 

Той живее в предградие на Милано в малък апартамент, харесва футбола, красивите жени, вкусната храна и красивите залези. Той е средностатистически италианец."

Никой не е обитавал това пространство в италианската политика. Матео Ренци беше глобалист. Берлускони говореше разбираемо, но милиардерът колекционер на футболни отбори и любовни афери съвсем не е някой, с когото да си поговориш на по бира. Бепе Грило, основателят на двежение "Пет звезди", беше твърде цветен, за да е нормален. Паоло Джентилони е предпазлив пред медиите, аристократ, който би бил по-щастлив да говори за история на изкуството, отколкото за политика.

Колкото повече Салвини се представя за обикновен италанец, толкова по-близък е до електората. Той много говори за врагове, но не му липсва и чувство за хумор.

През декември 2014 г. той позира полугол за корицата на лайфстайл сисанието "Оджи", "облечен" със зелена вратовръзка на "Лигата". Заглавието беше: "Ще повярва ли Италия на този човек?"

Тогава отговорът още е "не". Но подкрепата за него се увеличава, той продължава да води радиопредаването си, като така става италианският политик, който най-често отговаря на въпроси от избирателите.

През май 2017 г. прави кратък филм за себе си. Той прекара една нощ в най-големия център за мигранти в Сицилия. След това пише:

"Все по-убеден съм, че има опит за етническо прочистване и замяна на едни хора с други. Това не е спешна миграция, това е организирана миграция, която цели да замени иналианците с чужденци, италианските работници с чужди работници."

Очевидно Салвини въприема една от теориите на конспирацията, първоначално издигнати от затворени крайнодесни движения.

Той "продава" посланието си със смецица от шеги и апокалиптични предсказания.

"Той легитимира най-лошите импулси в страната", казва биографът му. "Допреди няколко години хората се срамуваха да се нахвърлят така срещу мигрантите, да говорят открито за желанието си да имат право да застрелят крадец, влязъл в дома им. От културна гледна точка Салвини отвори вратите пред крайно негативни импулси, които може би същестуват от много време, но не бяха видими досега."

Лаура Болдрини, председател на долната камара на италианския парламент от 2013 до 2018 г., дълго е под ударите на вербалните атаки на Салвини. Той описва жената, бивш говорител на Върховния комисар на ООН по бежанците, като символ на всичко, срещу което той се бори.

"Спрете да тормозите мигрантите", призовава тя вътрешния министър пред Би Би Си. "Започнете да работите за справяне с истинските проблеми. Спрете да използвате социалните медии, за да разпространявате агресивни послания. Бъдете сериозен. Дръжте се като министър."

Много италианци от центъра и лявото на политическия спектър също смятат така. Обаче не те са избирателите на Салвини.

Приятелите му казват, че той се справя отлично с игнорирането на критиките.

"Той се смее на всички шеги за него", казва бившата му съпруга. "Никога не съм го виждала да се обижда от шега за него."

Това обаче невинаги е в сила. През юли той заведе дело срещу известния журналист Роберто Савиано, който го обвини, че помага на мафията.

Салвини подкрепя "Националния сбор" на Марин льо Пен във Франция и неведнъж се е изказвал в полза на Доналд Тръмп. Сниман е на Червения площад, щастливо облечен в тениска с лика на руския президент Владимир Путин.

През 2014 г. той посети Северна Корея и коментира след това:

"Щастлив съм, че отидох. Там цари прекрасно чувство за сплотеност и общност. Има много деца, които си играят на улицата, вместо с плейстейшъни."

Малко след като встъпи на власт Салвини обяви амбициите си да създаде паневропейска общност от националистически партии, които да променят посоката на Европейския съюз. Така той става директна опозиция на френския президент Еманюел Макрон, де факто лидер на либералните движения в блока.

Преди години много обикновени италианци не биха гласували в никакъв случай за "Северна лига", която беше против южняците, против европейците, против мигрантите. Но сега Италия е друга. Сега тя е страната на Матео Салвини.

Въпреки това не трябва да забравяме навика на страната да се отдръпва от политици, някога възприемани за спасители.

"Не мисля, че той ще издържи дълго на власт", казва биографът му. "Непрекъснатият цикъл от словесни атаки, отклоняване на вниманието, създаване на илюзии и промяна на възприятията за реалността... Това може да работи в условия на предизборна кампания, но не може да продължава, когато си на власт."

*Статията на дългогодишния кореспондент на Би Би Си в Рим Джеймс Рейнолдс е публикувана на сайта на британската обществена телевизия. Преводът с незначителни съкращения е на Клуб Z. Пълния текст можете да видите тук.