В мисловния свят на Доналд Тръмп има единствено Доналд Тръмп и още няколко гениални типове. Естествено и злонамерени креатури, които системно вредят на Америка. Кого президентът на САЩ съзира в съответния лагер, зависи от настроението му. В това през изминалите месеци се убедиха редица държавници – примерно президентът на Франция Еманюел Макрон, премиерът на Канада Джъстин Трюдо, господарят на Русия Владимир Путин или севернокорейският диктатор Ким Чен Ун.

Тези дни президентът на САЩ си подбра нов враг, а именно турския си колега Реджеп Тайип Ердоган. Миналия май, когато Ердоган гостува във Вашингтон, Доналд Тръмп твърдеше, че “заедно ще сме непобедими”. Американецът и турчинът са замесени от едно тесто. Собственото им его е толкова силно изявено, че отдавна са прекрачили прага на маниакалността.

Сега Тръмп нанесе тежък удар на дългогодишния партньор от НАТО Турция, удвоявайки митата при внос на стомана и алуминий. И без това икономически Турция вече се намира в съмнително положение. Сега е застрашена от колапс. Националната валута – лирата, е в състояние на свободно падане, инфлацията е извън контрол. Финансовата система е разклатена, правителството и Националната банка задействат извънредни планове.

В конфликта между Вашингтон и Анкара обаче изобщо не става въпрос за икономика, а за мерене на мускули, както и за обслужване на основното им ядро избиратели. Президентът Ердоган говори за “икономическа война” срещу страната му и заплашва САЩ да си потърсят нови съюзници – като Русия или Китай.

Тръмп торпилира всичко

Доналд Тръмп явно се стреми да разруши западния следвоенен ред. Той вече торпилира поредица търговки споразумения, провали срещата на промишлено най-развитите държави от Г-7, а по време на срещата на върха на НАТО постави под въпрос смисъла на западния отбранителен съюз. През изминалите десетилетия към основните принципи на Запада неотклонно се числеше Турция, която на всяка цена да се подкрепя и задържа в западния лагер. По време на студената война партньорите от двете страни на Атлантика със скърцане на зъби се примиряваха с турските военни правителства. С голяма търпимост посочваха нарушаване на човешките права. Въпреки това, когато касите на Анкара се изпразваха, й даваха пари.

И Реджеп Тайип Ердоган е човек, който изгуби всяка мярка и в дългосрочна перспектива по-скоро ще вреди на страната си, отколкото ще й е полезен. Заплахи за преориентиране на външната политика по посока на Русия или ислямския свят отдавна са в постоянния репертоар на турски правителствени представители. Това обаче с нищо не променя фундаменталния интерес на САЩ – Турция да е стабилна. Същото се отнася и до европейците.

С географското си положение, територия, население, политическо и икономическо значение Турция е прекалено важна, за да бъде предоставена сама на себе си или на други. Изглежда Доналд Тръмп не го разбира. За него и за Ердоган важи същото, както по време на война или конфликти: когато знамената се веят, разумът е в тромпета.

Европейският съюз изненадващо пази мълчание

От гледна точна на драматичното обостряне на положението в непостредственото му съседство Европейският съюз изненадващо пази мълчание. Изглежда не иска да гневи Тръмп. На европейците им се удаде да притъпят американско-европейския конфликт по митата, но той далеч не е решен. Сега в Турция на карта са заложени редица европейски интереси. Не става дума само за отношения и политическия курс на страната, а за икономически взаимообвързаности.

В Турция са се ангажирали хиляди германски фирми, от средни предприятия до концерни. Западноевропейски банки, особено от южните държави, имат огромни сделки в страната. Щетите ще са големи, ако кредитополучатели вкупом не ще са в състояние да изпълняват задълженията си.

Сега Тръмп и Ердоган ясно показват на света какво се случва, когато основополагащи принципи изведнъж не важат – правото, интересите на дадена държава и на нейните съюзници, традиционните форми на взаимоотношения.

От европейска гледна точка Турция и Европа са незаменими партньори. Не президентите, а държавите.

Може би Тръмп и Ердоган се нуждаят от помощ, за да слязат от дърветата си. ЕС и неговите държави членки се кичат с твърдения, че продължават да поддържат действащи канали за диалог с Вашингтон и Анкара. Те трябва да се използват. Не непременно на висок глас, но бързо. Най-малкото да се направи такъв опит би си струвало.

Препечатваме уводната статия на германския в. “Франкфуртер Рундшау” с автор Торстен Кнуф. Подзаглавието и преводът са на Клуб Z.