Нямаше фанфари за излизането на Гърция от спасителната програма. Атина успешно приключи тригодишната програма за спешни заеми в еврозоната на стойност 61.9 млрд. евро, за да се справи с дълговата криза. Това беше част от най-големия спасителен пакет в световната финансова история, възлизащ на около 289 млрд. евро - и ще й отнеме десетилетия да се разплати, коментира BBC. 

Непопулярните и посрещани с протести и стачки съкращения на държавните разходи, които бяха сред условията за спасяването, ще продължат. Но за първи път от осем години Гърция може да заема средства на пазарни цени от международните финансови пазари.

Икономиката нарасна бавно през последните години и все още е с 25% по-малка, отколкото когато започна кризата.

"От днес Гърция ще бъде третирана като всяка друга страна от Европа", заяви вчера еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси.

Реформите, които извърши, положиха основите за устойчиво възстановяване, заяви той, но също така предупреди, че възстановяването не е "събитие, а процес".

Според Международния валутен фонд (МВФ) само четири икономики са се свили повече от гръцката последното десетилетие - на Йемен, Либия, Венецуела и Екваториална Гвинея.

Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер поздрави с туит Гърция за излизането от спасителната програма, заявявайки, че в негово лице винаги ще има "съюзник, партньор и приятел".

 

Но публичният дълг на Гърция е все така най-високият в Европа - 180% от брутния вътрешен продукт, отбелязва агенция Ройтерс в материал, посветен на хепиенда от Grexit. Това е и причината за тежкото й положение - въпреки че излиза от спасителната програма, остава вярна на кредиторите от еврозоната и огромните заеми, които е направила.

Само Япония има по-висок дълг като дял от БВП, но за разлика от Гърция самите японци - вместо чуждестранните кредитори - държат по-голямата част от задълженията.

Високият държавен дълг прави страните уязвими на капризите на пазарите. Те трябва да са в най-добрата си форма, за да си осигурят достъп до частни източници на средства на разумна цена, и дори тогава могат да се влошат от промени в настроението, когато инвеститорите губят апетита си за риск.

Вече незащитена от програмата за спасяване, Гърция ще трябва отново да вземе назаем от пазарите, за да рефинансира съществуващия си дълг, тъй като официалните заеми имат падежи. Ето защо в един идеален свят Гърция би излязла от третата си спасителна програма с много по-малък дълг чрез пряко намаляване на номиналната стойност на заемите в еврозоната.

Но подобни "подстригвания" са анатема за европейските кредитори, чиято съвест е гузна заради погазване на правилата и опасения, че данъкоплатците ще се противопоставят на загубите от заеми, отпуснати на Гърция. 

Вместо това еврозоната отдавна води политика за облекчаване на дълга чрез други средства. Лихвените проценти, които първоначално бяха наказателни, сега са възможно най-ниски и лихвените плащания се отлагат върху голяма част от кредитите. Падежът на кредитите е удължен и продължава с десетилетия. 

Този подход на "разширяване и преструктуриране" ще осигури подслон на пазарите през следващото десетилетие, но ще запази гърба на Гърция за много по-дълго. За кредиторите от еврозоната, които се опасяват, че Гърция може да възобнови лошите си фискални навици, това може да изглежда като предимство, тъй като им позволява да упражняват влияние дори когато прекратят директния си контрол чрез спасителната програма. 

Но това е рецепта за задушаване на недоволството, тъй като Гърция трябва да изпълнява условието за първични бюджетни излишъци (преди изплащане на лихвите) не само за следващите няколко години, а чак до 2060 година.