"Демократична България" реагира срещу обявената преди дни нова обществена поръчка на военното министерство за ремонт на 14-те съветски военни самолета Су-25. Търгът е с пряко договаряне, като потенциални изпълнители са само държавни заводи в Русия и Беларус, максималната стойност на ремонтите е 82 млн. лeва без ДДС, а срокът - 4 години. 

От извънпарламентарното обединение припомнят, че това е третата поред голяма поръчка за ремонт на съветска техника на военновъздушните сили, а общата стойност досега за възстановяване на изтребителите МиГ-29, вертолетите Ми-17 и Ми-24 и сега - на самолетите Су-25, надхвърля 200 млн. лева.

"Наливането на публични средства в 40-50 годишна съветска техника, за да може да се използва още 20 години от военновъздушните сили на България, е в пълен разрез с декларираната цел за ускорена модернизация и превъоръжаване на Българската армия, оперативна съвместимост със съюзниците ни от НАТО, както и последните решения на НАТО за рязко намаляване на зависимостта от Русия. С тази скъпо "модернизирана" техника България няма да повиши собствените си бойни способности, нито да постигне интеграция със съюзниците си", пише в декларацията.

"Демократична България" смята, че макар търговете да се обявяват от военния министър и вицепремиер Красимир Каракачанов, отговорността за харчовете, от които интерес, според тях, има само руската страна, трябва да се носи на най-високо ниво - на ниво премиер. 

Ето пълния текст на декларацията:

Българското правителството продължава да налива огромни средства в обречена за националната ни сигурност кауза. Министърът на отбраната е обявил нова обществена поръчка за ремонт и поддръжка на 14 броя щурмови самолети Су-25, с хоризонт за тяхната експлоатация още 20 години.

Това е третата от серията обществени поръчки за ремонт и поддръжка на авиационна техника, самолети и вертолети, произведени от вече несъществуващия Съветски съюз, за нуждите на разпадналия се през 1991 г. Варшавски договор. Първоначално беше обявена поръчка за ремонт на МиГ-29 за 80 млн. лева. След което последва поръчка за нови, около 31 млн. лева за ремонт на вертолети Ми-17 и Ми-24. Общо през мандата на настоящия министър на отбраната са похарчени и/или планирани да бъдат похарчени над 200 млн. лева за модернизиране на стара и безперспективна съветска техника.

Наливането на публични средства в 40-50 годишна съветска техника, за да може да се използва още 20 години от военно-въздушните сили на България, е в пълен разрез с декларираната цел за ускорена модернизация и превъоръжаване на Българската армия, оперативна съвместимост със съюзниците ни от НАТО, както и последните решения на НАТО за рязко намаляване на зависимостта от Русия. С тази скъпо „модернизирана“ техника България няма да повиши собствените си бойни способности, нито да постигне интеграция със съюзниците си.

Вместо за 2018 г. да се дават повече от 200 млн. лева за необосновани проекти, тези обществени средства следва да бъдат насочени към превъоръжаване на армията със съвременни бойни способности, произведени от съюзнически доставчици с наше участие.

Освен пряката загуба на ценен финансов ресурс, така се задава грешна посока на развитието на въоръжените ни сили през следващите десетилетия, което ще струва още повече средства, ако изобщо може да бъде компенсирано. Със сигурност ще доведе до демотивирането на българските военнослужещи, пред които ще стои нерадостната перспектива да работят още дълги години с морално остаряла техника. Ще бъде нарушеното доверието на съюзниците ни. Единственият печеливш, разбира се, е предварително избраният победител – руската фирма производител на оборудването.

Поръчката е с нарочно подбран размер – 1,6% под прага, който изисква одобрение от Министерския съвет, и се прави с т. нар. „рамков договор“, с възможност да бъдат похарчени още 50 милиона лева. Правителството и премиерът обаче следва да знаят, че независимо от опитите тази обществена поръчка да бъде прокарана тихомълком и отговорността за нея да бъде прехвърлена на ресорния министър, за разходи в подобни размери и с такава важност, отговорност следва да се носи на най-високо политическо ниво.

Модерната армия е основен стълб на държавността в една нация. Опорочени обществени поръчки, които не поддържат стратегическите цели за превъоръжаване на въоръжените ни сили, бавно, но систематично водят до подронване на суверенитета на държавата. Управлението на публичните средства за превъоръжаване трябва да бъде ключов приоритет и да подлежи на особено наблюдение от всички компетентни органи, като умишленото погазване на заложените цели следва да води до оставки на отговорните лица.