Донецкият ресторант “Сепар” беше любимо заведение за сепаратисткия лидер Александър Захарченко. Първо - ресторантът е само на няколко крачки от централата на “президента” на “Донецката народна република” (ДНР). Второ - той е собственост на двама бивши телохранители на Захарченко, който първо беше командващ на бунтовниците, след това “правителствен ръководител” и накрая “президент” на сформираната от Москва през 2014 г. в Източна Украйна “република”. По всяка вероятност Захарченко се е чувствал в “Сепар” сигурен. Когато обаче миналия петък по обяд влиза в ресторанта, с мобилен телефон атентатор взривява бомба, скрита в полилей.

От 2015 г. при бомбени нападения в Донецк бяха убити радица лидери на бунтовниците. Както и преди, също и при Захарченко има различни версии кой би могъл да е убиецът.

Руското външно министерство е убедено, че смъртта на Захарченко е дело на Киев, сиреч на група убийци от украинската тайна служба СБУ (Служба за безопасност на Украйна).

Президентът Владимир Путин оповести:

“Онези, които са избрали пътя на терора, насилието и сплашването, не желаят да търсят мирно политическо решение на конфликта.”

Външният министър Сергей Лавров засега изключва мирни преговори за Източна Украйна. По думите му заради “провокацията в Украйна, която е насочена срещу договореностите от Минск”.

През септември 2014 г. Украйна, бунтовниците и Русия договориха примирие и по-нататъшен диалог. Оттогава разговори, засега безуспешни, се водят и между Русия, Германия, Франция и Украйна в рамките на така наречената Нормандска четворка, примирието е крехко.

Смъртна присъда за Захарченко заради данъци и контрабанда?

Има обаче и насочващи обстоятелства, че Захарченко може да е бил убит от противоборстващи лидери на бунтовниците. Захарченко контролираше големи парични потоци в ДНР – както официалните данъци, така и стотици милиони евро от контрабанда. И то заедно с “финансовия министър” на “републиката” Александър Тимофеев, известен и като командира на бунтовниците “Ташкент”.

Други спекулират, че Москва е разпоредила отстраняването на Захарченко. През 2014 г. както ДНР, така и съседната “република” Луганск бяха провъзгласени и контролирани от тайните служби ГРУ и ФСБ, също и от верния на Кремъл функционер Владислав Сурков.

В началото на 2015 г. бивш министър в Донецк каза за “Зюддойче цайтунг”, че във всяко министерство в републиката има руски контрольори и всяка вечер в Москва се изпращат докладни.

Наред с това Русия продължава да укрепва позиции в Източна Украйна. Средата на август ОССЕ съобщи, че са пристигнали нови руски военни подразделения, също и свръхмодерни руски оръжейни системи.

Същевременно въпреки всички декларации Кремъл би могъл да е заинтересован от нови преговори с Киев и неговите западни партньори, за да могат най-сетне да бъдат вдигнати санкциите, наложени срещу крайно отслабената икономически Русия.

Захарченко беше известен като противник на преговорите, които за него биха означавали политически край. Най-вероятно и заради пари той е бил в конфликт с московските си опекуни. Да прибавим и стремежа му на “изборите”, насрочени за 4 ноември т. г., да бъде преизбран за “президент”.

Явно Кремъл е решил друго. На 20 август, позовавайки се на източници от Кремъл и бунтовниците, московската информационна служба РБК оповести, че изборите се отлагат за неопределено време. Чрез въпросните избори Москва не искала да провокира партньорите си в преговорите.

А и положението за населението на Донецк било толкова лошо, че дори изпратени от Москва социолози били на мнение, че изборите трябва да се отложат заради катастрофален срив в доверието към лидерите на бунтовниците.

Но ако Москва действително е искала да се отърве от Захарченко, защо той не се оттегли “по здравословни причини”, както по-рано се случи във втората крепост на бунтовниците Луганск?

Възможни отговори:

На подчинение на Захарченко са няколко хиляди въоръжени мъже. Наред с това в руските медии дълго време Москва го представяше като герой. И сега безславно да го изрита, би било по-трудно да се обясни, отколкото смърт, причинена най-вероятно от украинска бомба.

Обявеният за временно изпълняващ длъжността “държавен глава на републиката” Дмитрий Трапезников е смятан за бледа фигура и марионетка на Москва.

Авторът Флориан Хасел е кореспондент на в. “Зюддойче цайтунг” за Източна Европа с централа във Варшава. Подзаглавието и преводът са на Клуб Z.