Article_top

Турската икономика отбеляза растеж от 5.2% на годишна база през второто тримесечие, което е един от най-добрите резултати на растеж, но показва признаци на забавяне, тъй като през първите три месеца отчете ръст от 7.4 на сто.

Най-висок принос за растежа отново имаше вътрешното потребление - основно частно - през второто тримесечие, показва анализ на данните според "Хюриет". Докладът на TÜİK (турската статистическа служба - б.р.) показа, че частното потребление, което обхваща почти две трети от икономиката, е нараснало с 6.3% на годишна база през второто тримесечие на годината, като се забавя спрямо ревизираните 9.3% през първото тримесечие. Приносът му към брутния вътрешен продукт (БВП) е бил 3.8 пункта.

От друга страна, правителствените разходи са се увеличили със 7.2% спрямо ревизираните 4.9% през предходното тримесечие. Бруто образуването на основен капитал нарасна с 3.9%, докато делът му в растежа се понижи до 1.2 пункта през второто тримесечие спрямо 2.3 пункта през първото тримесечие.

С 4.5% увеличение на износа приносът на този показател за отбелязания от икономиката ръст се повиши до 0.96%.

Министърът на финансите Берат Албайрак заяви, че растежът през второто тримесечие продължава да се движи от местното потребление въпреки умереното забавяне на потреблението и инвестициите.

"Освен това видяхме, че силните експортни и туристически постижения позволиха нетното външно търсене да даде положителен принос за растежа", каза той, като добави, че "този резултат показа, че икономиката на Турция е навлязла в ребалансиращ период в съответствие с целите на правителството".

Президентът Реджеп Ердоган е свидетел на силен растеж по време 15-годишното си управление, но сега икономиката е изправена пред предизвикателства след рязкото обезценяване на лирата, предизвикано частично от загрижеността заради неговото влияние върху монетарната политика.

Според проучване на Ройтерс за цялата година се очаква икономиката на Турция да отбележи растеж от 3.3%.

Турската централна банка ще заседава тази седмица, като още в началото на миналата се появиха сигнали, че паричната й политика ще бъде коригирана в опит да бъде подкрепена лирата. Поводът за това беше отчетената рекордна инфлация от близо 18%. Турската лира загуби около 40% от стойността си спрямо долара тази година.

Според икономистите централната банка трябва да увеличи лихвените проценти решително, за да овладее двуцифрената инфлация и да подкрепи валутата. Ердоган, който определя сам себе си като "враг на лихвите", желае да запази ниско равнището на лихвените проценти, за да задържи бума на икономическия растеж, подхранен от кредитиране.

 

Турската икономика отбеляза растеж от 5.2% на годишна база през второто тримесечие, което е един от най-добрите резултати на растеж, но показва признаци на забавяне, тъй като през първите три месеца отчете ръст от 7.4 на сто.

Най-висок принос за растежа отново имаше вътрешното потребление - основно частно - през второто тримесечие, показва анализ на данните според "Хюриет". Докладът на TÜİK (турската статистическа служба - б.р.) показа, че частното потребление, което обхваща почти две трети от икономиката, е нараснало с 6.3% на годишна база през второто тримесечие на годината, като се забавя спрямо ревизираните 9.3% през първото тримесечие. Приносът му към брутния вътрешен продукт (БВП) е бил 3.8 пункта.

От друга страна, правителствените разходи са се увеличили със 7.2% спрямо ревизираните 4.9% през предходното тримесечие. Бруто образуването на основен капитал нарасна с 3.9%, докато делът му в растежа се понижи до 1.2 пункта през второто тримесечие спрямо 2.3 пункта през първото тримесечие.

С 4.5% увеличение на износа приносът на този показател за отбелязания от икономиката ръст се повиши до 0.96%.

Министърът на финансите Берат Албайрак заяви, че растежът през второто тримесечие продължава да се движи от местното потребление въпреки умереното забавяне на потреблението и инвестициите.

"Освен това видяхме, че силните експортни и туристически постижения позволиха нетното външно търсене да даде положителен принос за растежа", каза той, като добави, че "този резултат показа, че икономиката на Турция е навлязла в ребалансиращ период в съответствие с целите на правителството".

Президентът Реджеп Ердоган е свидетел на силен растеж по време 15-годишното си управление, но сега икономиката е изправена пред предизвикателства след рязкото обезценяване на лирата, предизвикано частично от загрижеността заради неговото влияние върху монетарната политика.

Според проучване на Ройтерс за цялата година се очаква икономиката на Турция да отбележи растеж от 3.3%.

Турската централна банка ще заседава тази седмица, като още в началото на миналата се появиха сигнали, че паричната й политика ще бъде коригирана в опит да бъде подкрепена лирата. Поводът за това беше отчетената рекордна инфлация от близо 18%. Турската лира загуби около 40% от стойността си спрямо долара тази година.

Според икономистите централната банка трябва да увеличи лихвените проценти решително, за да овладее двуцифрената инфлация и да подкрепи валутата. Ердоган, който определя сам себе си като "враг на лихвите", желае да запази ниско равнището на лихвените проценти, за да задържи бума на икономическия растеж, подхранен от кредитиране.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?