Протестите в София и малкото, отчасти комични картинки от бледи опити за протест пред български посолства в чужбина се вписват в една еклектична и дифузна матрица, която не ни е непозната: потурено-цървулена, с байраци и хоругви, с щипка Русия и щипка фашизъм, колкото за цвят. Но това засега оставяме настрана.

Протестирам срещу този протест!

Възмущава ме друго: претенцията, че това са протести на „българите в чужбина". Познавам сигурно хиляди „българи в чужбина" и не съм чул нито един от тях да се е включил в инициативата на българския ресторантьор от Лондон.

Защо беше този странен протест в София?

Напротив: социалните мрежи са пълни с недоумение и с подигравки по повод нефокусираните демонстрации и издигнатите искания, които са не само крайно хетерогенни, но и политически смехотворни.

Така че от името на „българите в чужбина" протестирам срещу тези протести, обявени уж в тяхно име.

Редно ли е, щом не живеят в България?

И още нещо. Имат ли право „българите в чужбина" изобщо да се бъркат в българската политика? Знам, че този въпрос ще разгневи мнозина, известни са ми и техните аргументи. Но независимо от това смятам, че човек трябва да има пълни политически права единствено в държавата, където си плаща данъците. Да, може да критикува положението в родната си държава, но не е редно да поставя политически искания - нищо че паспортът формално му го позволява.

Ако си „българин в чужбина", който си плаща данъците именно в „чужбина", тогава трябва да следиш как се харчат тези данъци в съответната страна и да влияеш с гласа си върху политическите решения. Друг е въпросът, че държавите в ЕС още не са дозрели за решението да дадат избирателни права на всички данъкоплатци, а не само на гражданите си.

"Дойче веле"